1
170

Многофункционален дизайн на смисъла

v7
Only You, 2014 (dedicated to Angelika), object

В новата изложба на Викенти Комитски (SARIEV Project Space, Пловдив) дизайнът и по-точно самото действие по проектирането на нещо преминава от приложно в художествено състояние.

Вана с вода и отгоре душът е от гумен ботуш с пробита подметка. Душът никога не спира да тече. Този безкраен „Фонтан” от ново поколение е работа на Викенти Комитски в поредната му самостоятелна изложба Commodities Unplugged – до 30 август, SARIEV Project Space, кв. Капана в Пловдив, куратор Валтер Зайдл.

В същата изложба стар телефонен указател е „рециклиран” така, че да изпълнява функцията на домашен рафт – върху такива навремето слагахме стационарните телефони, а и досега ги използваме за книги, които все още не са за изхвърляне. През 2009 г., още в първата си самостоятелна изложба, с голяма безцеремонност и хладнокръвие Викенти Комитски разрязваше книги, които беше преценил, че вече не стават за четене. Това бяха например политически речник или история на изкуството, но тогава действието му изразяваше основно съмнение в ученето или знанието. Сега формулата „за изхвърляне” е като етикет, който може да отличи ботуша и книгата – от наследеното от Дюшан използване на „готово намерено” или наследеното от Уорхол използване на нещо „за продан” – и в двата случая употребяеми неща. Но в онези времена рециклирането не е било така актуално, пък и Уорхол и Дюшан не са били много „за” действията по произвеждането на изкуство. Сега художниците постоянно вземат разни артикули и предмети от живота, изключват ги от нормалното им предназначение и ги правят герои в художествени произведения. Но изглежда, че в тази изложба не толкова предметите, а дизайнът и по-точно самото действие по проектирането на нещо преминава от приложно в художествено състояние.

v5
Collage (2), 2014, from the series Vacuum collage

Част от изложбата Commodities Unplugged са и няколко колажа от архитектурни, природни и други фрагментарни образи, композирани привидно нелогично върху разграфена хартия за чертане. По същество те са „фигурални композиции”, основани на подобно противопоставяне между приложно и художествено. Може да изглежда, че целта е била да се постигне чисто естетически резултат, но като имаме предвид цялостното творчество на Викенти Комитски (праволинейно концептуален и дори противник на прекалената хубост), повече се връзва с идеята за нарочно преобръщане на логиката – в колажите „функцията следва формата” (по подобен начин, както ботушът не стъпва във водата).

v1
Filter Mask, 2014

Обаче защо съпоставката между Мунк и Дюшан е на формален принцип? Дюшан, защото в изложбата има един класически реди-мейд – мрежа за покриване на писоари с хигиенична цел. И Мунк, заради обект от детска маска, играеща привидение с качулка и наподобяваща изражението на лицето от неговия „Вик”. Двете имат подобна форма и висят една до друга в изложбата. Може би също има връзка между призраците на двамата художници, призрака на емоционалността и призрака на хладнокръвността?… А може би не.

Това чудене идва от смисловата множественост в работите на Викенти Комитски. В тях няма много „потвърждаващи” елементи, които да подсказват на зрителя как да държи определен курс на четене. И не би трябвало да има, по-важен е многофункционалният дизайн на смисъла.