0
6078

Много шум за Слави

Европейският път на Северна Македония е спрян от балканския спор с България. Независимо че въпросът е политически, първата стъпка към преодоляване на бариерите е чрез неговата деполитизация. А поуката за хора като Слави Трифонов е, че е необходимо повече смирение.

Съществува една особено деликатна проблематика, която трябва да се разглежда през призмата на критерии като обективност и точност. Функцията на медиите да информират обществото се подлага на критически анализ и преосмисляне в случаите, когато транслацията на съдържанието чрез обичайните публични комуникационни канали преследва друг тип цели, несъвместими с общоприетите журналистически стандарти. Проблемът е сложен, защото е двуизмерен, ситуиран е на хлъзгава плоскост и касае посоката на интерпретацията. От едната страна стои онази тривиална аксиома, според която политик и муха се убиват с вестник. От другата страна, на срещуположния полюс е бетонирана фундаменталната ценностна позиция, отстояваща и бранеща свободата на словото като неотменим атрибут на демокрацията. Сложността произтича от това, че двете измерения не конституират дихотомия, между тях по-скоро има синергия. Медиите са длъжни да поднасят всяка станала им известна информация, да критикуват, да представят различни гледни точки, да интерпретират. И тук неизбежно опираме до тънката роля на манипулацията. Тя невинаги се състои в укриване на факти, основното при нея е внушението, което се постига чрез тях. За манипулация можем да говорим тогава, когато върху самия факт като такъв се стоварва нещо допълнително и екстраординерно, т.е. несъотносимо спрямо него. Разбира се, тук става дума единствено за информационни материали. Личната авторова позиция е неотменим атрибут на свободния коментар и анализ. Едва ли щяхме да се спираме на подобни неопровержими очевидности, ако България беше страна с напълно свободни медии и, нещо още по-важно, ако враговете на свободното слово не използваха всички възможни демагогски похвати, за да се представят като негови пламенни апологети.

Настоящият текст е фокусиран върху поведението на ИТН като участник в управлението. Встъпителната част беше необходима, за да ни насочи към един конкретен пример, който показва как бунтарският дух на Слави Трифонов и на неговите последователи, пренесен на терена на политиката, може да получи неочакван медиен отзвук. В качеството си на шоумен Трифонов винаги е градил своя авторитет, използвайки  набор от послания, които са насочени срещу политиците, партиите и институциите. Това е добре известно обяснение за неговата популярност и за утвърждаването му като феномен на масовата култура. За да запази стария си имидж, той трябва да направи преход към новата публична роля, без да се отказва от несъвместимата с изискванията на политическата среда антиреторика. Трансформацията е натоварена с вътрешно напрежение и е съпроводена с неизбежните негативни ефекти. Въпросното напрежение може да бъде преодоляно само ако се спазва един базов принцип: политиката в нейната чиста форма е неизменна част от публичната сфера. В тази сфера е задължително да се диференцират позициите на действащия политик и на коментатора. Слави Трифонов обаче неглижира утвърдилата се конвенция и прекрачва тънката граница. Оттук произтичат редица слабости в общия политически курс на ИТН с потенциал да се превърнат в мишена на заинтересованите страни.

Има определени медии, които, водени от желанието да привлекат максимално широка аудитория, се възползват от пукнатините в стратегията на политическите аматьори, за да произведат неавтентично съдържание. Публикацията на електронното издание на „24 часа” „Слави си тръгва и Петков прехвърля на президента Радев страха за Северна Македония” от 23 май с автор Виктор Иванов е емблематична за отбелязаната тенденция. Тук е много важно да разграничим истината от неистината, доколкото двете битуват паралелно в цитираната статия.  Ядрото на дезинформацията е концентрирано в началните редове: „Кирил Петков е получил в петък сутрин индиректно сигнал от Слави Трифонов, че още в понеделник „Има такъв народ” излиза от коалицията заради премиерската припряност по проблема „Северна Македония”… Неофициални източници, близки до президента, заговориха още в петък, че в седмицата около 24 май нещо сериозно ще разклати държавата”. Седмицата вече си отива и е видно, че тя няма да остане в историята с оттегляне на ИТН. В своя медийна изява Тошко Йорданов действително твърди, че „Северна Македония може да свали кабинета”. Констатацията е валидна за ситуация, в която министър-председателят вземе едностранно решение за вдигане на ветото, без да са изпълнени българските условия, без това решение да е минало през парламента, без да е съгласувано с коалиционните партньори и без да е одобрено от КСНС. От визирания материал става съвсем ясно, че Кирил Петков няма намерение да предприема еднолични инициативи, няма да прескочи нито Коалиционния съвет, нито НС. Разбира се, веднага след срещата между българския и македонския премиер в Рим, която роди позитивни послания за задълбочаване на двустранното сътрудничество, информацията за предстоящата политическа криза изчезна от челното място, което изданието ѝ беше отредило. Трябва да се подчертае, че обществените медии и сериозните сайтове не тиражираха сензационната новина. Поместването ѝ единствено в „24 часа” показва, че тя е фалшива. Стабилността на кабинета категорично я опровергава.

Посоченият пример е емблематичен за способностите на Слави Трифонов и на неговите приближени да вдигат медиен шум и да повишават градуса на напрежението. Но той не е единствен. Преди няколко дни Ива Митева атакува Никола Минчев, че е издал разпореждане да се поставят ограждения пред сградата на НС. Темата беше охотно подета от опозицията, „Възраждане” и ГЕРБ побързаха да направят протестни декларации в пленарната зала. Минчев обясни, че заповедта е издадена от главния секретар, назначен от Митева. В сюжета има редица детайли, процедурни обстоятелства и обяснения. Той илюстрира модела на публична комуникация, който се използва от представителите на ИТН. Вглеждането в отделните елементи би ни отвело до ненужно микрониво на анализ, което игнорира същностното ниво, зададено от макрорамката. Общият поглед води до извода, че шумът е ключовата характеристика на събитието. В случая той има три семантични значения. Първото бележи неговото отзвучаване в публичното пространство със съответния политически и медиен ефект. Второто стеснява периметъра на въздействието и го ситуира във вътрешните рамки на коалиционния формат. Третото се базира върху изграждане на паралелна действителност, отдалечена от реалните проблеми и актуалните кризи. Оттук става ясно, че споменатото събитие е продуцирано изкуствено и е насочено към постигане на такъв тип ефект, който е известен с термина „натрупване на политически капитал”. Колизията с естествено наслоилите се ситуационни напрежения, зададени от политическата и от икономическата обстановка на локално и на глобално ниво, ни връща към началната точка на анализа, която маркира разделителната линия между дискурсивната стратегия и реалната политика. Поставянето и свалянето на огражденията имаше своите символични, политически, финансови и естетически последствия, на които трябваше да се обърне дори и по-сериозно внимание, ако държавата не беше изправена пред поредица от изпитания.

Друго знаково събитие от отиващия си месец беше спорът, предизвикан от ИТН, за разпределението на местата в парламентарните комисии. Разискванията донесоха две основни послания. Едното е свързано с отстояване на идентичност. Трифонов има нужда да поддържа стария конфликт с ДБ и персонално с Христо Иванов, за да демонстрира, че разделителните линии не са заличени от общото пребиваване във властта. Именно конфликтът е формата, която е необходима за политическото оцеляване на ИТН, за съществуването му като жизнеспособен субект. Вече очертахме закономерността да се търсят персонални сблъсъци, която е видна от атаките на Слави Трифонов и Тошко Йорданов към Кирил Петков и на Ива Митева към Никола Минчев. Казусът с комисиите не е изключение от правилото. Второто послание е добре известно на публиката. То още веднъж потвърждава, че всеки раздор между управляващите е добре дошъл за опозицията. По всеобщо мнение дебатът в пленарната зала беше образец за безсмислените прения между  депутатите. Демагогският елемент в него се състоеше от противоречивото съчетание между необичайната му продължителност и акцента върху загубата на парламентарно време, развит в пространните изказвания на представителите на ГЕРБ и на „Възраждане”.

Накрая ще направим едно съществено отклонение. Това, към което трябва да се насочи вниманието на политиците, е интеграцията на Република Северна Македония в ЕС. Проблематиката е твърде сложна, защото предполага да се направи компромис и от двете страни, чиято стойност не бива да се подценява. За македонците той е свързан с отказ от градената с години национална идентичност и от идеологемите, наложени от официалната историография. За българите компромисът би бил равнозначен на отстъпление от историческата истина, от напълно законните претенции за конституционно признаване на национално малцинство, за неговото равноправно третиране, за зачитане на основните му права. Европейският път на Северна Македония е спрян от балканския спор с България. Клишето е вярно и отразява тривиалната истина, че в историята не може да се наложи и да доминира една-единствена гледна точка. По принцип работата с различни исторически извори е христоматиен пример за субективизма на възможните интерпретации. Вероятно удачно решение за подобряване на работата на българо-македонската комисия би било да се привлекат експерти от други страни членки на ЕС. Независимо от това, че въпросът е политически, първата стъпка към преодоляване на бариерите е чрез неговата деполитизация. А поуката за хора като Слави Трифонов е, че е необходимо повече смирение. Те трябва да си дадат сметка, че с дипломацията шега не бива, че партийният подход е неуместен, когато се защитават националните интереси.

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияЕдинствено болката е безкрайна
Следваща статияМимикрията на комунизма