0
922

„Моделът КТБ”

Dani-Smilov-F

Обвинителният акт по делото „КТБ”, внесен тази седмица от прокуратурата, дава възможност да се реконструира не само управлението на една банка, но и функционирането на ключово важни институции в страната. Делото „КТБ” е всъщност огледало на българската държавност.

Прокурорите са обобщили многотомната събрана информация в по-кратко и обозримо описание. В него е заложена и стратегията на обвинението, която е насочена към Цветан Василев и най-близкото му обкръжение, преките надзорници от БНБ и представители на КПМГ, одитирали банката.

Какво се вижда в огледалото 

Картината, която е нарисувана от обвинението, е на сериозен институционален провал: години наред КТБ е функционирала при груби нарушения на законите и добрите практики в банковото дело. Нито една институция – от надзора, през службите, до прокуратурата – не е предотвратила натрупването на сериозна публична щета – 3,9 млрд. лв. Индиректно този обвинителен акт повдига и въпроса за политическата отговорност за КТБ – няколко правителства са си затваряли очите пред проблеми, за които многократно беше писано в медиите.

Най-фрапантно нарушение от страна на Цветан Василев според обвинението е превръщането на банката в силно рискова инвестиционна компания под негов контрол:

„…Oбв. Василев фактически изгражда две контролирани от него структури, формално независими една от друга, но реално управлявани изцяло от него – структура на управление и работа в Банката, която да позволява отпускането на кредити по негово нареждане и желание, и структура от търговски дружества, чрез която средствата от отпуснатите кредити да се използват и насочват към крайни получатели пак по нареждане, желание и преценка на самия обв. Василев.” 

Голяма част от тези търговски дружества са „кухи” – те са на подставени лица и единствената им функция е да пренасочат парите към краен получател. Повечето от другите обвиняеми са притежатели на такива „кухи” дружества – тяхното единствено качество е, че са доверени лица на Василев и са ежедневно пред очите му. Според прокуратурата така се формира ОПГ – престъпна група, начело на която стои обвиняемият банкер/инвеститор.

Основен проблем в дейността на банката според обвинението е, че кредитите са били отпускани без нужните обезпечения. Тоест Василев е използвал парите на хората и с тях си е създавал кръг от привилегировани приятели – „бизнесмени”, които срещу малко или нищо са ставали притежатели на сериозни активи – предприятия, медийни компании и т.н. Единственото, което е било достатъчно за кредитиране, е доверието на Василев. В резултат на това се оказва, че „кредитният портфейл” на КТБ е в огромната си част необезпечен и страда от следните дефекти: неналични необходими документи в 68% от проверените кредити; неспазени вътрешни процедури при 77%; липса на финансов анализ при 89% от кредитите…

Освен липсата на обезпечения, Василев и най-близкото му обкръжение според обвинението са полагали специални усилия да „прикрият” най-апетитните активи, закупени с пари на банката, в случай на неин фалит:

„В резултат на тази порочна банкова практика, икономически „атрактивните“ активи, които в крайна сметка са придобити от обв. Цветан Василев и чиято дейност е финансирана от КТБ АД чрез порочния й модел, са по документи собственост на различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност или към тях да бъдат насочени действия по обезпечение и съдебно изпълнение…

Предвид описания начин на функциониране на „Моделът КТБ“ възстановените на Фонда суми най-вероятно ще са символични и най-ниските познати в световната история при банкови фалити.”  

Този цитат от обвинението е странно признание за държавна безпомощност в лицето на организирано зло: щетата е необратима и обвиняемите на практика са си постигнали целта – да отмъкнат 3,9 милиарда лева под носа на всички институции. А и главният обвиняем от тях си е все още на свобода.

Какво не се вижда в огледалото 

  1. Времевата динамика. В обвинението се предполага, че КТБ е функционирала по един и същи начин от момента на създаването си: в нея винаги е имало около 2/3 необезпечени кредити. На базата на това допускане се правят и екстраполации за обществената щета, която банката би нанесла през годините:

 

„…предоставеното рисково финансиране под формата на банкови кредити на свързани дружества, води до едно трайно съотношение на невъзвръщаемост на вземанията и активите. Към момента на отнемането на лиценза на Банката, задълженията й към депозанти, вложители и други лица възлизат на 5 621 млн. лева по данни от неодитирания й баланс за 2014 г. Установената щета под формата на несъбираеми вземания и активи възлиза на 3 903 млн. лева, т.е. съотношението на непокритие на задълженията с активи е 69,4 %. При хипотезата за стереотипност на модела, това съотношение на непокритие на задълженията може да се екстраполира ретроспективно, към всяка дата на баланса.”

Това допускане за стереотипност не е убедително обосновано и не отчита особеностите на икономическата конюнктура. Явно при оттеглянето на чуждестранните инвеститори след 2008 г., Василев и групата му решават да придобият множество активи на „разпродажни” цени с надеждата при икономически подем да могат лесно да обслужат взетите заеми. Проточването на кризата отвъд 2013 г. опровергава тази стратегия, което обяснява и защо КТБ се превърна в горещ политически картоф точно тогава: или тя трябваше да бъде „спасена”, за да се купи време за Василев и компания, или – фалит.

Тези проблеми са се знаели и преди 2013 г., но тогава правителствата са подпомагали временно банката, държейки държавни пари в нея. През 2013-2014 г., обаче, става нещо необичайно. И тo не е отбелязано в обвинението: много голям обем необезпечени кредити са отпуснати на „кухи фирми” изглежда точно тогава.[1] Какво се е случило? От какво се e уплашил Василев, че е започнал активно да „покрива” активи на банката чрез кухи дружества и офшорни сметки? Искал ли е някой друг да придобие банката и затова Василев се е опитал да я „източи”? Тези въпроси дори не са зададени.

  1. Цялата организирана престъпна група: Прокуратурата е построила сериозен аргумент, че Василев и притежателите на „кухи” фирми са действали като ОПГ, за да инвестират парите на банката в проекти по негово желание и под негов контрол. Но проблемът е, че изглежда в ОПГ-то има и други участници. Това са крайните потребители на кредитите – т.е тези след „кухите фирми”, които без да дават сериозни обезпечения, стават притежатели на големи активи. Възможно ли е те да не са знаели какво става? Да са си мислели, че са обект на безпричинно благоволение от страна на Василев? Далеч по-вероятно е да са съзнавали, че участват в заговор за нарушение на банковите закони.

Един хипотетичен пример: Василев решава да даде на лицето Х щедър заем, с който то да купи за своя сметка фабрика или медийна империя. След закупуването лицето залага придобитата собственост в друга банка и връща заема на КТБ. Да предположим, че Х не е дало редовни обезпечения за първоначалния заем, както е в 69% от кредитните досиета на КТБ. Въпросът е, част ли е Х от ОПГ-то на Василев? Вярно е, че заемът е върнат, но също така е вярно, че Василев е „произвел” от господин Никой и срещу нищо крупен собственик, само заради доверието между тях и с парите на хората.

Това са интересни правно-морални проблеми, в които за съжаление прокурорите не са навлезли. Особено тежък става случаят с трети лица кредитополучатели, които не са върнали заемите. Те определено трябва да са част от ОПГ-то на Василев, обвинено в кражбата на 3,9 млрд. лева, но засега те остават неизвестни. Това са собствениците – формални или не –  на тези „различни структури, повечето от които офшорни компании, поради което и не могат или трудно могат да бъдат предмет на претенции от страна на кредиторите на Банката в несъстоятелност … 

По принцип е възможно зад всички тях да стои само едно лице – Василев. Но най-вероятно има и множество други, които засега остават скрити. В крайна сметка Василев едва ли е единственият кредитор и единственият кредитополучател в цялата афера.

  1. Ролята на прокуратурата при фалита на банката: Обвинението се ограничава само да загатне тази роля, като настоява, че няма значение кога точно е фалирала банката (и при какви обстоятелства), защото колкото по-рано това би се случило, толкова по-малка би била щетата за обществото. Този аргумент е спорен, но тъй като в България няма процедура за търсене на отговорност на главния прокурор, подопечните му правилно са преценили, че не си струва да се занимават с тази тема.

Без заключение 

От изнесеното като информация дотук – от прокуратурата, президентството и други органи – е видно, че българската държавност е демонстрирала изключителна слабост, допускайки създаването на проблем като КТБ. И в други страни големи банки са фалирали, но основно заради лошо управление и лоша икономическа конюнктура. Тук обаче, поне според прокуратурата, имаме случай на съзнателно източване (т.е. кражба) на средства с цел инвестирането им в активи извън контрола на банката. Възможно ли е единствено прекият надзорник в БНБ да е виновен за „проспиването” на това състояние на нещата? Възможно ли е всичко това да се случи без службите да разберат? Без следствие и прокуратура да се самосезират от публикации в медиите? Без правителството да знае и да вземе мерки през годините? И възможно ли е, наистина, държавата да е толкова безпомощна, че крадците всъщност да успеят да задържат придобитите активи и средства?

Въпросите са реторични.

_______________________________________________

[1] Виж тази размяна на реплики между Менда Стоянова и Димитър Костов от стенограмата от една от двете срещи за КТБ при президента:

Менда Стоянова: 

„Единият е тези кредити от …… млрд. на …… броя фирми, ако правилно съм разбрала, кога са изтеглени, в какъв период от време са изтеглени на всички тези фирми без бизнес, без новоучредени, без източници за погасяване, и от момента на тяхното изтегляне досега обслужвани ли са или има голям срок на необслужване на тези кредити? И ако са обслужвани, кога е спряно да се обслужват и откъде са плащани вноските по тези кредити, когато тези служители, охранители нямат представа? Въпросът е малко технически, но нека чуем отговора  

Димитър Костов: 

„Иначе другото във Вашия въпрос, който беше технически – от средата на миналата година, т.е. след проверката, която им е правена на място, някъде около ……… млрд. е размерът на стойността на кредитите, които са предоставени. Най-вероятно голяма част от тях са такива.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статия21 юли
Следваща статияПечалби и загуби