0
10440

Модулите на Зафер Галибов

Зафер Галибов, „Модулирана фотография“, 2021 г.

Homage – модулна фотография на Зафер Галибов, в Галерия-книжарница „София Прес“ (с възможност за разглеждане след локдауна)

Зафер Галибов ме покани на изложба. „Модулна фотография“, както авторът я е определил. Не съм специалист в тази област, затова разсъжденията ми могат да се отнасят само към общите естетически и смислови значения на творбите, такива каквито ги виждам със субективния си поглед.

Първото ми впечатление е от една поредица абстрактно звучащи платна, в характерния черно-бял колорит на автора. Те отправят мисълта към нивата на чистата абстракция. Веднага в съзнанието ми се появи сравнение с графиките на Ешер, със същата разчлененост на пространството и фрагментираност на образа. Но какво стои зад тази привидна абстрактна неутралност и интелектуален хлад?

Познавам Зафер Галибов по силата на професионални обстоятелстава. Той и неговият невероятно талантлив син Стефан заснеха преди години спектакъла ни с Арабеск „Възход и крах на любовта“, в Народния театър. Още тогава ме порази мащабното внушение на фотографските платна, които бяха извадили душата на пиесата и я бяха експонирали, придавайки ѝ мощно звучене и епичност. В новата му експозиция времето се усеща по същия внушителен начин, но не хронологичното време, а това на духовното развитие.

Зафер Галибов, „Модулирана фотография“, 2021 г.

Портретите не са точно портрети, а мултиплицирани фрагменти от образа, като многолико разглеждане на една личност, която се разполага едновременно в различни времеви реалности. Тази сложност на образа го прави едновременно многоизмерен и поетически обобщен, запазвайки реалистичната му цялост. Светлината намира необичайно тълкуване в тази лишена от перспектива образност – тя е замръзнала в един миг на вечност, запечатана като картина етикет на определен жив образ. Тя едновременно го обезживява и обезсмъртява, довеждайки до внушение за пиедестал.

Някаква научна фантастика би могла да обясни визиите на Зафер Галибов и да ги превърне в разказ за многопластовото ни присъствие във времето и пространството… Красотата на образите обаче е извънвременна, а Зафер Галибов умее да я намира и представя с чувствителността на съвременен поет.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.
Предишна статияЕдин поет разказвач
Следваща статияРазминаването между талант и бездарие