0
859

Молитва, учение и песен

Thomanerchor

Един от най-старите хорове в света – момчешкият Томанер хор (хорът към църквата „Свети Тома”) от Лайпциг, отпразнува 800 години с филм за вярата и за музиката, за възпитанието и противоречията, за традициите и модерността. Камерата проследява една година от живота на томанерите, белязана от бремето на високите постижения и успеха, тъгата по дома и големите приятелства, колебанията и гордостта.

Пеещите момчета, томанерите, имат страстни и многобройни почитатели по целия свят. В най-буквалния смисъл те са световноизвестни и аплодирани като рок звезди в Америка, Япония, Австралия. Само за една година – миналата – обиколиха земното кълбо с химна си Пейте Господу нова песен – от Япония, през Корея и Великобритания, до Южна Америка. За осемвековния им юбилей момчетата бяха увековечени в 90-минутен пълнометражен филм, който напълни салоните през миналата есен. В продължение на цялата предходна година хористите и ръководителят им, кантор проф. Георг-Кристоф Билер, бяха неотлъчно съпровождани от камерите: денем, нощем, на най-високите сцени, в столовата, в църквата, при пеене, учение и молитва, в бой със снежни топки и възглавници, при флиртовете. Със сълзи на очи един от тях напуска хора, защото е станал вече на 19 години. Със сълзи на очи друг за първи се отделя от мама за месеци и с куфарчето си самичък прекрачва прага на общежитието – той пък е едва 10-годишен.

Получавали са безброй много прозвища – славеи, вълшебници, ангели, посланици, кадетите на Йохан Себастиан Бах, какво ли още не. Та кадетите на Бах преди всяка сценична изява един по един минават под зоркия поглед на ръководителите и 18-годишните старейшини, които внимателно изчеткват до блясък дрехите им, а момчетата трябва да покажат лъснатите си обувки и чисти нокти.

„И така вече 800 години! И след 200 години пак ще е така! А аз съм една тухла от тази хилядолетна верига”, казва Матиас (на 16 години).

„Хич не си мислете, че не ни е трудно – та ние сме съвсем нормални момчета”, споделя Кристоф (на 12).

„Всичко тук ми е чуждо, вчера плаках два пъти, много ми е мъчно за вкъщи. Цяла нощ си говорихме със съседа ми по легло”, мрънка Корнелиус (10 г.). Трябва да се каже, че момчетата имат право само на три домашни ваканции, като за големите църковни празници задължително трябва да са в църквата.

„И като изкараш тук една-две години – не искаш да си тръгваш, страхувам се вече от настъпването на този момент”, заявява Йоханес (16 г.).

Тук е и големият художествено-ансамблов проблем – непрекъсната промяна в състава поради мутирането на детските сопранови гласове и бързото напускане на 19-годишните, мутирали вече ниски гласове. За кантора проф. Билер това е едно от многото и големи предизвикателства.

„Като се каже 800 години Томанер хор – и си помисляш: не е истина, не може да бъде! Какво ли е било преди 800 години? Как ли се е получило? Какво ли се е случило за тези 800 години? Как се е запазил хорът?”, пита се Оскар (15 г.).

„Постъпваш в хора и изобщо нямаш идея какво те очаква. Ама си щастлив, че си успял да влезеш в този прочут състав”, допълва Тим (12 г.). Също като всички томанери, и той е минал през неволите на мъчния прием в училището и добре ги знае.

Личните истории на момчетата са като увлекателен калейдоскоп. Те са преплетени в деликатен и чувствителен групов портрет – шарен, многолик, органично носен от красотата на музиката. Филмът изследва изворите и силата на внушението на легендарния ансамбъл. Зрителят получава възможност да се потопи в един необикновен свят между църковната служба, живота в общежитието, самолета и футболното игрище.

Филмовото повествование е изцяло документално, развлекателно и информативно, интересно за всяка възраст, то грабва с динамиката си и с многообразието на преживяванията. Задъхано се гледат епизодите, снимани в Лайпциг, Дрезден, Монтевидео, пред 3000 души възторжена публика в прочутия Театро Колон, Буенос Айрес.

СРЕДИЩЕ НА ВЯРАТА, ДУХОВНОСТТА И МУЗИКАТА

Thomanerchor

В европейската културна история традицията на момчешките хорове е едно от най-старите и многовековни явления – устойчиво, важно, извънредно плодоносно, една от най-старите музикални форми за християнската черква, която се простира почти хилядолетие назад.

Уникални са момчешките гласове като музикални инструменти! Чисти и ясни, момчешките сопрани без вибрато най-често се оприличават на ангелските гласове, дарени ни от Бога само за кратко време, способни да го славят най-искрено и чистосърдечно.

От 800 години съществува триадата Thomana, посветена на свети апостол Тома – църква, училище и хор, основани от монаси от Ордена на свети Августин първоначално като манастир. Години преди създаването на религиозното средище в Лайпциг на кръстопътя между Виа Империя и Виа Регия се появяват първите големи пазарища на Великден и Архангеловден.

Църквата „Свети Тома” е известна по целия свят като средище на вярата, духовността и музиката – последното заради обстоятелството, че тук десетилетия наред (1723–50) е живял и творил Йохан Себастиан Бах (1695–1750) като кантор и ръководител на Томанер хора. Тук почиват и тленните му останки, неизменно покрити с цветя от посетители от целия свят. Тъкмо тук Бах е трябвало редовно да създава нова кантата и нов мотет (хорова музикална богослужебна форма) за службите в петък, събота и неделя. За големите църковни празници – оратории и пасиони по Четирите евангелия. Стотици са Баховите безценни музикални съкровища, сътворени под покрива на „Св.Тома” и за ангелогласния момчешки хор!

Ранноготическата църква е изградена още в XII столетие и съхранява реликва от свети Апостол Тома, донесена от Индия. Трикрилият олтар е от XV век.

Църковното школо, Schola Thomana, се смята за най-старото училище в Германия, а вратите му от самото началото са отворени за будните момчета от панаирния град. Тук те са получавали музикално образование и бързо са се превръщали в незаменимата и неизменна „музикална група” за църковните чествания и литургии.

До миналата година стотината момчета живееха в интернат, наречен от тях самите Сандъка, и учеха в училището срещу Сандъка в Баховия квартал в Лайпциг. Реконструираният миналата година Сандък има малко общо със стария, камо ли пък с предишния от XVIII век, където на последния етаж момчетата са гинели от студ и инфекции, качвали са коритата с вода на ръце и са изливали мръсната вода през прозорците (като всички наоколо), окачали са на тавана резените сирене или пушено месо, получени от дома, за да ги опазят от мишките.

ПРОЕКЦИЯ НА БЪДЕЩЕТО

От юбилейната 2012 г. всичко около момчетата е ново. Разработена бе и почти приключена идеята за изграждането на международен образователен център forum thomanum за около 2000 момичета и момчета от яслeна възраст до 19 години.

Днес кампусът се простира върху обширна площ между 4 успоредни улици. Сред зеленина и градини с езеро в сърцето на града са му отредени осем (!) постройки в блестящо съвременно състояние – луксозни вили, дневен детски център с ясла, начално и средно училище, гимназия, музикална академия, villa thomana, общежитие, църква.

В детския център, Kita forum thomanum, акцентите са три: двуезично обучение (английски или италиански като чужд език), музика и вероучение. Стремежът е Кита да направи християнската вяра достъпна и съпреживяема за всички деца. Религиозното обучение се разглежда като един от фундаментите в детското съзнание. Независимо от религиозните схващания в семейството то се предлага на детето като възможност за житейска ориентация и мотивация в действията. Стотина са местата в престижния детски образователен център.

Християнските ценности са в центъра и в началното училище (със занималня). Тук учителят не стои изправен фронтално срещу децата, а е сред тях – всичко се прави заедно. Тази „заедност” е белязана от учтивост, респект и внимание към другия, от чувство за отговорност, защото децата се възпитават как сами да подреждат задачите в своя седмичен план и да бъдат отговорни за обучението наравно с учителя.

Планираното средно училище има за цел да осигури по-нататъшен достъп до хора и до музикалните занимания и за онези ученици, които нямат амбицията да останат в гимназията „Св. Тома”. Развитието на основни социални умения, способностите за човешко общуване са добавени тук към плана от основното училище, към акцентите върху самостоятелност, вежливост и способност за екипна работа. Учебните форми се определят като отворени и кооперативни.

Училището „Св. Тома” (Schola Thomana) се опира на столетните традиции на триадата църква, училище, хор. Редом със способностите да музицираш и да слушаш музика, тук се набляга на познанията за корените и развитието на европейската култура, на изучаването на древните езици. Математическите и естествените науки също са сред най-старите училищни традиции, които в добър баланс се допълват от занимания с фотография, рисуване, графика, пластика, печатарство, спорт.

Алумнатът е общежитието на момчетата хористи. Животът в Сандъка си е свят сам за себе си. По коридорите тук тишината е прекъсвана от многогласно свирукане, гюрултия от стъпки и търчане. През затворените врати звучи всякаква музика. Във всяка от големите стаи като във второ семейство са настанени по четири момчета от различни възрасти. Раздвиженото вътрешно пространство дава всекиму възможност по свой вкус да подреди личния си кът с легло, писалище, гардероб и лавици. След юбилейната реконструкция старият Сандък получи нова кухня и столова, репетиционно помещение и по-голям капацитет за 120 момчета.

Villa Thomana е паметник на културата – разкошна историческа буржоазна вила в италиански стил от 1883 г., която бе реставрирана блестящо с всичките й детайли, позлата, огледала и пластики. В нея бяха изградени камерна зала и репетиционни зали, тя подслонява част от детския център (другата е в градината й), както и административните помещения на кантора проф. Билер.

Музикалната академия все още се строи. Тя е замислена като средище за гости от цял свят, които желаят да опознаят музикалното наследство на forum thomanum, но и на Й. С. Бах. Ще се провеждат майсторски курсове, уъркшопове, конкурси, срещи и други музикални събития. Културното и религиозното общуване ще бъдат в центъра на срещите, общуването и дейността на Академията. Ще има възможност и за нощуване на посетителите.

Лутеровата църква е евангелистко-лутерански Божи дом в кампуса, който заедно с принадлежащата сграда на енорията е част от forum thomanum. Според проектите до 2017 – годината на Мартин Лутер – тя трябва да бъде основно реконструирана с цел да се посещава от деца и младежи, но и от всички миряни, както и да се осигури многофункционалното й използване – като молитвен дом, училищна аула, зала за концерти и представления, както и за звукозапис.

Пасторът на църквата „Св. Тома” и на целия forum thomanum, Кристиан Волф, задава основателния въпрос: „Сигурно се питате как е възможно нашите три институции да останат обвързани помежду си и да оцелеят през времето на Реформацията и Контрареформацията, през опустошенията на 30-годишната война, през времената на Третия райх и на диктатурата в ГДР!”.

Отговорът на пастора: „Самата същина на делото осъществява този континуум, вярата според юдейско-християнските традиции и свързаните с това ценности – внушавани със силата на музиката, посредством универсалния език на музиката, която слави Господа – създател и крепител на всичко живо, без да се ограничават свободите човешки”.

сп. Християнство и култура, брой 79