0
2638

Монсерат Кабайе, която магнетизираше пространството

В памет на оперната дива, която почина на 6 октомври 2018 г.

Монсерат Кабайе

На земята тя беше като една Мàха, излязла от картините на Гоя, или един Рубенсов приказен образ – импозантен, величествен… същество, което повеляваше респект и възхита, носещо нещо магично от други светове, чийто инструмент е златният ѝ глас. Дръзка и представителна, винаги знаеща какво иска, с особена, нечувана вибрация! Навсякъде по света, във всичките ѝ участия, нейното пиано беше настроено на 442 Hz. Отиде си от този свят точно в 4:42 часа, тук аз виждам фатализъм, типичен за една оперна прима, но и един знак свише. И символично ми остава надеждата, че е поела към ефира и орбитата на Венера ( A=442Hz) в ново женско, вселенско начало.

Да напиша нещо и да отдам дължимото на Монсерат Кабайе, по повод на новината за нейната смърт, е трудно и предизвиква силна и искрена емоция… И не защото това е резонанс и почит към една от най-големите певици на нашето време, а заради неясните божествени пътеки, които ме дариха с близък контакт с нея, и това крепко приятелство стана много важна глава от моя живот и моята кариера. Оставам смирена и благодарна!

За да отдадем дължимото на паметта ѝ, най-често се фокусираме върху грандиозната ѝ кариера на огромен артист, надарен с изключителен талант. В нейния случай всичко не се свежда само до това, въпреки неоспоримия факт, че тя имаше един от най-красивите гласове на своето поколение. Този скъпоценен дар не беше превърнат в самоцел, а беше дал плодотворен размах на една кариера, базирана на упорит труд, късмет и добрина. Кабайе се радваше и бе подкрепена от своето огромно семейство в целия си жизнен път!

Формирала се музикално в своята родна Барселона, ученичка на Кончита Бадиа, първите ѝ ангажименти са в Базел и Бремен, където представя повече от 50 роли. Тя непрестанно ми разказваше колко е важно да се каже достатъчно за преимуществата да оформяш музикалния си вкус и кариера в Германия. Понякога ти се струват недооценени, но в края на краищата рано или късно това ще пожъне своите ярки плодове. От това време на учене Монсерат запазва през цялата си кариера огромна палитра и вариативност в образите на своя репертоар, дори и при подхода към най-трудните партии, които никога не я затрудняваха вокално. През цялото време тя настояваше, че пътят на един певец се състои най-вече от учене и самоусъвършенстване, от овладяване на собствения инструмент и основната тема за дишането.

В началото на 60-те години започва разгръщането на нейната международна кариера на сцената на Театро дел Лисеу в Барселона, но истинският пробив идва след триумфалния и неповторим ангажимент като заместничка на Мерилин Хорн в концертно изпълнение на Лукреция Борджия в Карнеги Хол. Следват ярки успехи по целия свят, от Глиндебърн до Метрополитън, през Виена и Милано и този интензитет и абсолютно качество продължават повече от три десетилетия! Истинно продължение на наследството и традициите, които поставя Калас. Като доказателство за това Монсерат Кабайе ни остави и изключително дискографско наследство. Но има нещо много по-голямо…

Кабайе винаги е споделяла страстта си към стила на белкантово пеене, базирано на изключителна техника. Тя го превръща в своя запазена марка, не само заради рядката красота на собствения си глас. Но тя ни въвежда и в някои от най-интересните и забравени образи, които търси като интерпретатор и които увеличава непрекъснато, намирайки златното сечение на своя глас и своята лична мяра. Тя влиза в едно пространство, което е трудно и неудобно за останалите и където обикновено ставаме свидетели на усилия, напрежение или различни трикове. А тя успява някак си мануално да магнетизира това пространство с една въздействаща честота и да го насочи в друго измерение чрез културата си на пеене, а именно чрез своите феноменални и прочути пианисими.

Парадоксално, владеенето на тази специфична тънкост ѝ е помагало още повече, когато тя е навлизала във все по-драматичния репертоар и с течение на времето, когато гласът се е изострял, тя е използвала този изключителен похват, най-важен за културата и естетиката на красивото и въздействащо пеене.

Със своя чар, устрем и желание да търси и експериментира, тя е пионер в усилието оперната музика да надскочи обичайния кръг почитатели и да стигне до нова популярност, да открие нови перспективи, чрез така скъпата на сърцето ѝ колаборация с друг гений – Фреди Меркюри, в албума им „Барселона“.

Струва ми се излишно да изброявам нейните роли и артистични срещи, още повече когато вече имаме достъп до цялата информация за нейната кариера. По-скоро ми се иска да предам спомена за това как тя ваеше една невидима, но осезаема митичност, една патетика и носталгия, която се загнездва в съзнанието ти и стои дълго след като изпълнението е отминало… Има много малко артисти в историята на певческото изкуство, които съчетават такова техническо майсторство с такава драматична експресивност. И най-интересното е, че при нея това не е само талант, а в излъчването си тя предава осъзнатостта и чудото на чистата воля. Без да звучи преувеличено, но дори и при най-обикновен контакт с нея, тя е извън обвивката на земното, в нейното присъствие и в гласа ѝ се усеща една висша справедливост и въпреки това – една лекота и спонтанност, една палитра, която те докосва дълбоко и проницателно…

Ах, този глас! Най-яркото, това, което никога не мога да забравя от нашите уроци и нашето общуване през годините, е звънката нотка на нейния смях. 

По време на цялото нейно поклонение се питах, по-скоро риторично, защо нейната личност ме вълнува толкова много, защо тя наистина ме докосна?!

Макар да е изключителна чест да уча от нея, да пея редом с нея, нейният портрет за мен остава по-скоро личен, на човека, когото познавам, отворената врата към нейното семейство, към образа ѝ на приятел и ментор, на мъдър съветник, предал тайнството, с нейното благородство, щедрост и несравнимо чувство за хумор, което я отпраща далеч от представите за суетата на Дивата. Защото отвъд нейното неизмеримо изкуство, тя е от този род знаменити личности и е пословична с това, че не се взима напълно насериозно… И може би именно в тази ирония е била нейната тайна.

Тя никога не се стремеше да се издигне над състоянието на умението и таланта, а като смирен проводник гледаше на живота си като на посветен в службата на изкуство, което господства. И поради тази причина, и поради толкова важни други, изказани между нас през последните 18 години, скъпа Монсерат, аз не просто ти се възхищавам и те възхвалявам, а те обичам завинаги!

Оперната певица Ина Кънчева е ученичка на Монсерат Кабайе, лауреат на много престижни награди от конкурси, сред които Young Music Тalents, „Панчо Владигеров“, „Музикант на годината, 2002“, Мontserrat Caballé, Manuel Ausensi, Master of Voice Monaco, Spiros Argiris, DEBUT, Viotti, As.Li.Co, Passau International Competition и др.