0
1433

Морето като повод за портрет

Станислава Стоянова, „Синьо“, Галерия 8, Варна, до 12 септември 2021 г.

Станислава Стоянова, „Синьо“I, снимки Енил Енчев

Изложбата на Станислава Стоянова включва творби от проектите „Синьо“ и Save me (живопис и рисунки на картон), показвани през 2017 и 2018 г. в София. В експозицията от 14 творби, подбрани за Галерия 8 във Варна, художничката се концентрира върху абстрактно-експресионистичен „портрет“ на морето. За нея морето е както извор на вдъхновение, така и своеобразно предизвикателство, вместилище на тъга, обич и свобода. Свързана лично и творчески с него, тя го претворява, водена от емоция и широта на изказа, показва го преживяно в цветове.

Абстракцията е код на преживяването, който Станислава Стоянова използва умело, поетично, концептуално. Лирична експресионистка по душа, тя интерпретира морето като визуален обект – повод за динамика и вариативност. Художничката не обича застоя и статичността на натуронаподобителността. Винаги избира раздвижен, изразителен жест, който носи вълна от образи и смисли. А зад поредицата от абстракции стоят въпроси за човека и природата, за индивидуалното и универсалното, за предметното и нетленното.

Станислава Стоянова, „Синьо“II

Ключът към дешифрирането на тази изложба е в преживяването. Станислава Стоянова акцентира на емоцията и силата на експресивния жест. Тя интерпретира нюансирани вариации на колорит и композиция с цел да разкрие възможност за откровено преодоляване на границата реално-абстрактно, да разтвори рамката на смисловото послание, като даде на зрителя три неща: свобода, наслада, размисъл.

Разнообразни като колорит и композиция, картините разкриват богатството на синьото в най-общ план. То е поставено в безброй конфигурации, които свидетелстват за широк набор от изразни средства, майсторство при композирането и изтънчено филтриране на видяното. Синьото е изведено от цвят до същностен знак с метафорично присъствие. През артистичния поглед на авторката морето е бурно, безметежно, нежно, спокойно, далечно, вездесъщо, мрачно или недостъпно. То е неуловимо и разнородно.

Художничката избира подходяща локация за експозицията си – Варна, където морето може да бъде усетено навред. То се превръща в естествен фон, а образът му през призмата на изложбата става още по-осезаем, уплътнено веществен. 

В изложбата могат да се откроят няколко посоки: пантеистична, екологична, символно-метафорична. Чрез абстрактно-експресивните портрети на морето художничката извисява индивидуалното преживяване до прозрение за ценността на творението. Така тя акцентира върху глобални проблеми чрез силата на изразително поднесени лирични детайли.

Станислава Стоянова, „Синьо“III