Начало Идеи Гледна точка Московският православен джихадизъм
Гледна точка

Московският православен джихадизъм

5932

Откакто преди осем месеца Путин започна своята агресивна война в Украйна нямам съмнение, че Руската православна църква – Московска патриаршия,  с която формално повечето автокефални православни църкви продължават да бъдат в общение, се е превърнала чисто и просто във войнстваща апокалиптична секта, която „снабдява“ с мистически оправдания и „сакраментална“ поддръжка престъпленията срещу човечеството, извършвани от руския „фюрер“. Онова, което все повече ме безпокои обаче е, че духът на този войнствен апокалиптизъм прониква и в определени, уви, все по-разширяващи се, среди на православната духовност изобщо. Под масивно руско влияние Православието – трябва да го забележим – започва да се самостилизира като „обсадена крепост“, на която „този свят“, проникнат от „разложителен либерализъм“, напредващ по пътя на „разчовечаващия трансхуманизъм“ (все руски пропагандни конструкции), е обявил „есхатологична война“. Този свят за все по-широки православни среди – именно под руско влияние – вече не е обект на спасителни грижи, а единствено на яростна религиозна вражда – той е „врагът“ на спасението ни, с който трябва да воюваме, след като той, именно той ни е обявил война (разразила се вече на територията на Украйна, но готвеща се в най-скоро време да обхване всички „православни земи“).

Не може да не се забележи, че според настоящия руски апокалиптизъм с Православието вече не воюва – както в предишните векове – „католичеството“, „протестантизмът“ и т.н., а наистина буквално целият свят, изпълнен с „джендъризъм“ и разчовечаваща „потребителска култура“. Именно параправославни руски среди като т.нар. „Изборски клуб“, старообрядци и „царебожники“ с най-голям интензитет разпространяват апокалиптичните теории за това, че светът се управлява днес от секретно „световно правителство“, че негова основна цел е драстичното „намаляване на световното население“, централизираният дистанционен контрол над човешкото поведение. Преди двадесет-тридесет години всички тези конспиративни теории и фобии се разпространяваха от маргинални среди в Православната църква – у нас от т.нар. „старостилци“ и от разни обладани от духовно прелестничество самозвани „атонски старци“. Днес те са на почти „официално въоръжение“ в РПЦ-МП, тиражират се агресивно в православните страни, а могат да бъдат чути и от амвоните на някои наши православни храмове.

Щом ситуацията е такава – внушава ни се от Москва – православните вече не могат да се спасяват в света, не могат да спасяват света, но са встъпили в свещена война със света (в православен „джихад“) и символичен команден център на този православен „джихадизъм“ е зловещият Московски храм „на въоръжените сили“ – с кървавочервените „пламъци“, изрисувани по олтарната му абсида, със страховития полумрак, придаващ на цялата му вътрешност атмосферата на някаква доменна пещ в металургичен завод. Нека се забележи, че именно от този храм „на въоръжените сили“ все по-редовно се обръща към „най-православния народ в света“ Московският и на цяла Русия патриарх Кирил. На Пасха тази година видяхме как причастява в него (първи и преди всички) цял взвод войници в униформи, маршируващи от наоса към Св. Чаша с отривиста строева крачка под възторжения поглед на благочестиви „женщини“, загърнати с шамии на главите. Наистина почти джихадистки пейзаж. Характерно започнаха да звучат именно от този храм и тържествените патриаршески поздравления към „главата“ на православното „государство“. Забелязахме например, че в поздравителния адрес на патриарха за седемдесетгодишния юбилей на Путин специално бе отбелязано, че той съвпадал с деня, в който РПЦ чества паметта на св. Сергий Радонежки, за когото ни бе припомнено не нещо друго, а че някога си благословил великия княз Дмитрий Донский встъпващ в битка с не знам кой си „враг на Светата Русь“. От същия този храм светейшеството само преди броени седмици обяви с „богопроизведенната“ си власт нещо наистина умопомрачително: на руските воини, които пролеят кръвта си на бойното поле в Украйна, ще бъдат простени всички сторени от тях грехове. Да имат да взимат средновековните римски папи, разпореждали продаването на индулгенции – с тях те са съкращавали пребиваването в чистилището само срещу известно количество пари. Тук обаче патриархът на най-голямата православна църква обещава пълно опрощение срещу… проливането на кръв. Сиреч, ако например руски пилот, който току що е хвърлил бомба над жилищна сграда в Харков, Киев или Лвов и с нея е убил възрастни жени или майки с децата им, а след това е бил свален от украинската ПВО и е загинал, той тутакси ще иде в Царството небесно, защото – заради ето тази заслуга – предишните му грехове (да речем злоупотребата с водка и побоят над жена му) ще бъдат напълно простени.

Със специална патриаршеска или епископска благословия – научихме също – тръгват заедно с попадналите под „частичната мобилизация“ руски момчурляци и чичовци и „родолюбивите“ свещеници на РПЦ-МП, въздигнали кръст над потеглящите към бойното поле нестройни редици. Чуйте също, макар да е на руски и не всички читатели биха могли да го разберат,  какво казва един от потеглящите под благословението на такъв православен кръст воин: украинците, казва той, са „бесновати“ (обладани са от бесове) и ние отиваме там, за да ги изцелим и „разубедим“.[1] Ако не успеем – да, ще трябва да ги убием, за да не ги оставим на бесовете. Прочетете накрай и с какви заети от военната лексика понятия определя руският атонски манастир „Св. Пантелеймон“ добре познатият у нас „благочестивец“ генерал Леонид Решетников:

Русия няма да бъде Русия без такъв духовен център… Пантелеймоновският манастир е духовният щаб на руското православие, духовният щаб на Светата Рус… Ние, поклонниците, идваме тук именно защото тук е духовният център на нашата борба. Молитвата, която се предлага тук, е необходима преди всичко на нас, миряните. Тук се храним. Следователно Атон в близко бъдеще все още може да стане обект на атака от тези сатанински сили, прикриващи се зад тези за „демокрация“, „универсални ценности“, „лични права и свободи“ и т.н. (курс. мой- К.Я.)[2].

Да, всичко това много ме безпокои. Защото Православието, в което се въцъркових преди десетилетия, бе съвсем друго и с него искам да остана в общение и занапред – не с апокалиптично-джихадистката секта, в която се опитват да го превърнат от зловещия „храм на въоръжените сили“ в Москва люде, с които нямам и не желая да имам нищо общо.

______________________________

[1] Павел Губарев — самозван „народен губернатор на Донбас, доброволец на СВО: https://youtu.be/h3sGE5FHN6w

[2] Цит. по https://hristianstvo.bg/%D0%B8%D0%B3%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D1%81-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80/?fbclid=IwAR1IBaXXo72L4QPYHtG_FNo_RPi840FKu6t2gUCPF51mVjB6twDr8euEgpw  Оригиналната публикация на гръцки: https://romalewfronimati.blogspot.com/2022/10/blog-post_13.html

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора