Начало Идеи Гледна точка Московски мираж
Гледна точка

Московски мираж

4497

Преминаването през Спаските врати крие известен риск, отбелязва през 1802 г. английският пътешественик Едуард Даниел Кларк, тъй като и най-високопоставените чужди сановници или официални гости на руския самодържец попадат в клопката на натрапчиво видение, наричано „кремълската Фата Моргана“. Става дума за мираж, оптично явление, дължащо се на особеното изкривяване на слънчевите лъчи от червеникавите кремълски стени, вследствие на което ярката светлина безшумно пробягва пред непривикналия взор на задморския гост, приемайки най-причудливи форми, сякаш той се озовава в Елсинор, малко преди появата на сянката на покойния датски крал в „Хамлет“. По-лошото, пише Кларк, е, че тази политическа сценична находка – Фата Морганата на осемнайсетте кули на Кремъл (една скъпоценна наглед кутийка) – не просто мами взора на новодошлия, но и често го лишава от самооценка, населявайки дори най-вироглавите и дебели глави с призрачни надежди и неизпълними очаквания. Нещо, което определено дава шанс на руския цар, явявайки се в ореола на беломраморната Георгиевска зала с оранжево-черната ѝ мебел или пък в осветената до болка Андреевска зала, да завоюва лесни дипломатически победи.

Не знам как точно премиерът Борисов е преминал Спаските врати на Кремъл, предполагам с кортеж от черни лимузини, чиито шофьори от службите са най-наясно с кремълския мираж. Москва традиционно държи на режисурата си. Онова, което е далеч по-важно, е следното – как българският политически мираж кореспондира или бива размит в московския.

В него – възпроизведем ли видението на президента Радев, срещу което премиерът очевидно няма нищо против – Бойко Борисов кара каруцата винаги сам. Следователно той би трябвало да мине Спаските врати, размахвайки камшик в ръка, а пък отзад на каруцата да са натоварени потребните в случая ресорни министри. С което стигаме до архетипа на български мираж. Провинциален образ, отглас от андрешковщина: кал, блато, порутена крайпътна гара с австроунгарска направа и комунистическа занемара, над което задължително плющи камшик.

Толкоз по българския мираж за автокрацията, да се върнем към московската Фата Моргана.

От нея, с оглед на бързото съкращаване на визитата на премиера Борисов, станаха очевидни поне няколко „изкривявания“.

Първо, „кривналата“ към България тръба на „Турски поток“, според щедрото обещание на президента Путин, набързо бе „изправена“ в съобщението на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков. Сиреч – нищо не е сигурно; искате, но и други искат, тъй че ще видим (в зависимост от останалите неща в пакета). Което още по-бързо разсейва илюзиите, че подобна договореност би станала възможна след едно посещение на Борисов в Кремъл или пък след едночасов разговор между Путин и Ердоган, тъй като сметките по този проект за десетки милиарди евро са направени доста отдавна. И предложението е държано в шепа, още преди да бъде трупнато на масата, в едно с далеч по-изгодни за Москва проекти.

И тъй, на второ място, стигаме до натрапчивото видение за площадката на „Белене“, този „перпетуум мобиле“ по пилеене на роден обществен ресурс, който отново е в центъра на московската Фата Моргана. Уж проектът ще е на чисто пазарен принцип, но ето че щедро ни се „опрощават“ едни 90 млн. долара от руски лихви, с които добрият Путин иска да зариби вечно извръщащите се българи, налели напоследък още 3 млрд. лв. в блатото на АЕЦ „Белене“, без да съзират дори светлинка за възможна възвръщаемост. С оглед на казаното на говорителя на Кремъл, явно точка първа (тръбата към „Турски поток“) е тясно обвързана с точка втора (АЕЦ „Белене“). И така още един мираж се разсейва.

На трето място идва най-голямата руска инвестиция в България – по думите на Владимир Путин – придобиването на 300 000 имота в страната ни от граждани на РФ и то на стойност 5 млрд. евро. Плашеща инвестиция спрямо мащабите на България. И тя най-добре показва как московските миражи затулват българските.

Погледнато от София, българите искат чрез преговорите с Кремъл да си гарантират увеличаването на доставките на природен газ и да имат нови приходи от транзитни такси.

Погледнато от Москва, тази нова тръба изобщо не означава, че цените на природния газ за България ще бъдат намалени, нито пък тези на транзитните такси – увеличени.

От нашата (зрителна) тръба ние виждаме газ, приходи от такси и евентуално – частен проект за „Белене“.

Кремъл вижда обаче налагане на своите условия: ново придърпване на България и впримчване в непосилни за нашите мащаби ядрени проекти с държавна гаранция. Разрастване на руското влияние и изкупуване на България. Парче по парче.

Мрежата за следващите пет години е хвърлена. И е видно, че Путин, уверен в себе си, никак не бърза.

Хърватският класик Мирослав Кърлежа в невероятната си книга „Москва 1925“ пише, че „в Русия има една-единствена константа: времето не е пари. Към понятието време там всички се отнасят индиферентно“.

Парите обаче никога не са „московски мираж“.

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и на сп. „Култура“. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши социални науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал (RFI – България. Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж. Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, Майкъл Едуардс. Съставител на четиритомника с есета на Георги Марков и на неиздадените ръкописи на Иван Хаджийски. Автор на книгите: „Пропуканата България“ („Хермес“, 2015), „Българската дилема“(„Хермес“, 2017), „Спомнена София“ („Рива“, 2021, отличена с Наградата на София за литература), „Бленувана София“ („Рива“, 2022), „Има такава държава“ („Хермес“, 2023, отличена с наградата „Хр. Г. Данов“ за хуманитаристика), „Незабравена София“ („Рива“, 2023), „Потулена София“ („Рива“, 2024). Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция.

Свързани статии

Още от автора