0
1503

Мо Ян – Нобелов лауреат за литература

Във вихъра на догадки, хипотези и обзалагания 57-годишният китайски писател спечели най-престижната литературна награда, последваха яростни критики

Сред фаворитите, които, освен Мо Ян, със затаен дъх са очаквали решението на Нобеловия комитет, според информацията на „Свенска Дагбладет”, са били канадската писателка Алис Мънро (фаворит на шведските литературни среди) и японецът Харуки Мураками (любимец на масовия читател). Според шведската телевизия SVT сред споменаваните имена са били и американецът Филип Рот, алжирката Асия Джебар, албанецът Исмаил Кадаре, суданецът Нурудин Фарах и британецът Салман Рушди. Изглежда, че Нобеловото жури е било твърдо решено да разбие обичайния стереотип. Според него типичният Нобелов лауреат за литература е на 65 години, пише романи на английски и най-често е от европейски произход. В каква степен този портрет-робот се прилага към лауреата за 2012 г.?

Африканският континент е най-пренебрегваният сред Нобеловите лауреати за литература”, изказва съжалението си Гунар Болин, литературен критик в шведското обществено радио SR. Що се отнася до обзалаганията, те също бяха интересни. В сряда сайтът Ladbrokes обяви, че Мураками излиза начело, следван от унгареца Петер Надаш, докато според Unibet носител на Нобеловата награда ще стане Мо Ян, а Алис Мънро е съответно едва на четвърта позиция. И тази прогноза излезе успешна. Тъкмо китайският писател Мо Ян ще наследи шведския поет Томас Транстрьомер, който спечели наградата през 2011 г., получавайки чек за 8 милиона шведски крони (929 000 евро) – сума с 20 % по-малка от наградата в предишни години заради икономическата криза. В мотивите на Шведската академия се казва, че Нобеловата награда за литература се присъжда на Мо Ян за неговия „хюлюцинативен реализъм, който свързва приказка, история и съвременност”.

Но кой всъщност е Мо Ян? Макар и едно от големите имена на съвременната китайска литература, неговото име не говори много на широката публика, нищо че книгите му са преведени на десетки езици. Известно е, че името му е псевдоним. Мо Ян на китайски означава „мълчи” ( трад. кит. 管謨業,  транслитерация: Guǎn Móyè). Нашумява като автор на романа, по който китайският режисьор Чжан Имоу засне филма „Червено сорго” (Златна мечка в Берлин, 1988 г.). Написал е 11 романа на исторически и съвременни теми, сред  които – „Чеснови балади”, „Република на виното”, „Големи гърди, широки бедра”, „Молбата на сандаловото дърво” и др. Стилът му е безпощаден, често драстичен.

Роден през 1955 г., Мо Ян израства в Гаоми, провинция Шандонг в Източен Китай. В мотивите на Шведската академия към наградата четем следното: „Мо Ян, който обвързва въображението и реалността, историческата и социална перспектива, създава свят, който по своята сложност напомня световете на писатели като Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес, като при все това се вписва в древната китайска литература и в народната традиция на разказа”.



Освен автор на романи, Мо Ян е публикувал множество книги с новели и есета. „Ето защо, въпреки своя критичен поглед към обществото, е смятан за един от най-големите автори на своята страна”, твърди Шведската академия. Изборът на Академията беше подложен на ожесточена критика в мрежата, Мо Ян бе определен като официозен писател. Германският сайт Perlentaucher напомня, че през 2009 г. по време на Франкфуртския панаир на книгата, където Китай беше фокусна страна, Мо Ян като член на официалната делегация напуска литературния симпозиум в знак на протест срещу присъствието на китайски дисиденти. По-късно е критикуван за това, а в интервю за китайска медия обяснява, че не е имал избор: „Мнозина казват за мен – Мо Ян е държавен писател.” Той признава, че като други автори получава заплата и осигуровки от китайското министерство на културата. „Това е реалността. Без да съм назначен, не мога да си позволя да се разболея в Китай. Разбирам, когато чужденците ме критикуват, но когато критиката идва от моите сънародници, е безсрамно.”

Истината на Китай не е елегантна

 

 

Мо Ян пред „Франкфуртер Рундшау” през 2009 г.

Искаме да говорим за китайската литература, а от нея ние, на Запад, за съжаление разбираме толкова малко, че най-често слагаме всички писатели в един кюп. Това се отнася и за вас, вашите романи се четат на първо място като „китайски книги”, вместо като произведения на писателя Мо Ян.

Трябва да свикнем с това. И ние в Китай имаме този проблем. При чуждестранните автори винаги на първо място е националността. Но в това е очарованието, защото по този начин научаваме за чужди страни и култури.

Макар че тогава романите се четат по-скоро като документална литература, защото не знаеш къде свършва реалността и къде започва фикцията.

Така е, но писателите пишат преди всичко за това, което познават. А при китайската съвременна литература и без това реализмът е решаващият белег. Защото в Китай едва от 80-те години можеш да опишеш действителността такава, каквато е.

Преди това беше времето на т.нар. социалистически реализъм, който независимо от името си нямаше много общо с действителността.

Да, по времето на Мао Дзедун литературата беше оръжие на революцията и писателите трябваше да представят обществото така, че да отговаря на социалистическия светоглед.  Но в епохата на реформи това табу беше пречупено и днес пишем, както искаме: за политиката и обществото, живота и любовта, насилието и секса.

Вашите книги се отличават с това, че напълно се възползвате от тези нови свободи. Джон Ъпдайк твърди за вас, че вашите книги описват ведро и свободно физическите детайли около секса, раждането, болестта и насилствената смърт. Ъпдайк, който изглежда леко отчужден от това, си го обяснява с факта, че очевидно китайският роман никога не е имал викторианска епоха, която да го научи на благоприличие.

Така е наистина. Действието във всички мои книги се развива на фона на китайската история от последните сто години и се състои преди всичко от войни и мизерия. Това е и моят личен опит. Роден съм през 1955 г. в бедно село и съм израснал в епохата на класовата борба. Заради културната революция посещавах училище само пет години, след това трябваше да вляза в света на възрастните. Хората тогава биваха посичани непрестанно, било с думи или с физическа сила. Как да го разбере Ъпдайк със своя произход на американец от средната класа? Истината на Китай не е елегантна.

Как се става писател при тези обстоятелства?

Не съм израснал с голяма литература, а със селски истории. В нашия район имаше няколко великолепни разказвачи, които вечер разказваха страшни истории. И наистина техният език, напълно необуздан, хиперболизиран и драстичен, се превърна в език на моите книги – до днес, въпреки че от 20 години живея в Пекин.

И до днес историите във вашите книги се развиват най-често в родното ви село, а не в градовете, където много съвременни автори заселват своите герои.

Гаоми е моята родина, поне литературната. Прекарах там 21 години от живота си. След това пожелах като много китайци да избягам от селския живот, колкото по-далече, толкова по-добре. Но докато пиша, внезапно се озовавам по родните места. В началото това ме ограничаваше, докато не забелязах за какво съкровище става дума Разбира се, в книгите ми моето село е само отчасти автентично, но много от героите на романите ми имат прототипи сред тогавашните ми роднини и съседи. Пиша например книга, базирана върху историята на една моя леля, която 50 години е работила като гинеколожка на село. Какво ли не е преживяла!

Джон Ъпдайк със сигурност щеше да изпита сладка мъка.

Обичам са пиша на теми, които другите заобикалят. Разбира се, описанията на жестокости и мъки не са приятни на читателите, но един писател не бива да се бои от това да показва грозните страни на живота. Това дори е негова отговорност.

Защо?

Писателите са лекарите на обществото. Наша задача е да откриваме болестите му, както и тези на правителството. За западните интелектуалци това може да звучи напълно естествено, но в Китай все още далеч не е така, защото при нас медиите имат поръчението да хвалят правителството. В последните години те наистина станаха по-добри, но истинска критика и разкрития може да си позволи само литературата. Следователно трябва да четеш и двете, за да получиш обективна представа: вестниците преувеличават красотата на Китай, а ние, писателите, разглеждаме през увеличително стъкло неговата болка.

Много съвременни китайски писатели казват, че са силно повлияни от западната литература. Съществува ли изобщо истинска китайска литература или тя е повлияна от глобализацията като много други области от живота.

Глобализацията на литературата без съмнение е силна тенденция. Но не е толкова нова. Световната литература винаги е търсила човека и силите, които го движат. Разликата е само в мястото, на което се търси. При едни е Ню Йорк, Париж или Берлин, а при мен – Гаоми.