Начало Идеи Актуално Музей на сътрудниците на ГУЛАГ
Актуално

Музей на сътрудниците на ГУЛАГ

Портал Култура
11.03.2015
1963

запис109

„Отсега нататък „Перм-36“ ще разказва за тежкия и благороден труд на доблестните сътрудници на ГУЛАГ, както и за технологиите, които са използвани за защитата на великия народ от петата колона и от разни нацисти от Украйна”, твърди Александър Калих, член на новата управа на музея, разкриващ репресиите в ГУЛАГ.

Единственият музей, разказващ за политическите репресии в Съветския съюз, се намира в Пермския край. Той е разположен на територията на бившия лагер за политически затворници „Перм-36“. В съветско време през този лагер, намиращ се близо до река Чусовая, са преминали много свободомислещи хора – писатели, учени, правозащитници. Мнозина от тях загиват тук поради тежките условия на живот.

Лагерът „Перм-36“ е затворен едва година преди падането на Берлинската стена – през 1988 г. От всички лагери за политзатворници в Съветския съюз той е закрит последен. Историята му започва през 1946 г., по времето на Сталин. До 1972 г. там са изпращани осъдените за престъпления сътрудници на съветските правоохранителни служби. През 70-те години „Перм-36“ става лагер за политически затворници. Повечето от тях са дисиденти от балтийските републики и от Украйна. Намиращ се в покрайнините на село Кучино, лагерът е максимално защитен, в него е гарантирана пълната изолация от външния свят. В документите той е обозначаван с абревиатурата ВС-389/36. Използвайки последните цифри от абревиатурата, правозащитниците и дисидентите започват да го наричат „Перм-36“.

В този лагер са били затворени Владимир Буковски, Сергей Ковальов, Юрий Орлов, Валерий Марченко, Глеб Якунин. Не всички доживяват своето освобождение. Тук умира известният украински поет Васил Стус (според някои специалисти най-големият украински поет на ХХ век).

запис5509

Идеята за създаване на музей на ГУЛАГ възниква през 1992 г. Четири години са нужни за подготовката на мемориала преди неговото откриване. Създателите на музея успяват да възстановят част от бараките, наблюдателните кули и стените с бодлива тел. През 1996 г. музеят на политическите репресии „Перм-36“ приема първите си посетители.

Събитията в днешна Украйна промениха участта на музея край Перм. След началото на украинския конфликт в Русия се появиха обвинения, че музеят възхвалява „украинските фашисти“. Всъщност турболенциите около мемориалния комплекс са свързани със смяната на губернатора на Пермския регион през 2012 г. Новият управник Виктор Басаргин започва открита война с ръководството на музея. Той бързо долавя новите политически настроения и затяга режима на финансиране на музейния комплекс. Тезата е, че „Перм-36“ не пасва на новия образ на страната, изграждан от Путин. В средата на 2013 г. е сменено ръководството на мемориала, започва разлседване срещу Татяна Курсина и Виктор Шмиров, основатели на мемориала. През юли 2014 г. областната администрация обвинява Курсина в неефективно изразходване на близо 90 млн. рубли. Атаката на властите е съпроводена с активна медийна кампания – екип на НТВ посещава Пермския край и открива в музея „американско-бандеровски следи“.

Новото ръководство на мемориала взема решение за коренна промяна на посоката на развитие на музея. В най-новите съобщения се казва, че „Перм-36“ ще се превърне в музей на лагерната история и на онези, които са работили в ГУЛАГ. „Отсега нататък „Перм-36″ ще разказва за тежкия и благороден труд на доблестните сътрудници на ГУЛАГ, както и за технологиите, които са използвани за защитата на великия народ от петата колона и от разни нацисти от Украйна“, заявява Александър Калих, член на новото управление на музея. По думите на Калих първата изложба в музея ще бъде посветена на средствата за охрана и на техническите средства за изолиране на затворниците.

„Мемориалът няма да изчезне, но музеят е овладян от хора, назначени от новата власт, хора, които го промениха изцяло. Сега вече това е музей за лагерната система, а не за политическите затворници. Не се говори за репресии или за Сталин“, коментира ситуацията Виктор Шмиров, един от основателите на мемориала.

Bunk beds for prisoners at Perm-36. (Yuli Weeks/VOA)

Кинорежисьорът Алексей Герман-младши пред „Эхо Москвы“: Все едно в Освиенцим да открият музей на достиженията на СС

Прадядо ми е разстрелян по времето на Сталин. Просто не казал правилните думи. Част от роднините ми са лежали по лагери и затвори. В нашата страна има безброй подобни истории. Моят дядо от страна на майка ми – Александър Михайлович Борщаговский – се е занимавал много години с изучаване и публикуване на списъци с разстреляните. Хиляди и хиляди имена с всякакви професии, от всякакъв произход, на всякаква възраст, с всякакви политически възгледи, без система. За него това било толкова важно, че се отказал от филма „Трите тополи на Плюшчиха“, в чиято основа лежи негова повест и на чийто сценарий той е автор. Естествено, че са му предлагали пари. Той не беше богат човек, но смяташе, че възстановяването на паметта на измъчваните е по-важно от всичко останало. Това бе делото на неговия живот. Той се страхуваше от поредния обрат в нашата история.

В Перм унищожават Музея на политическите репресии „Перм-36“. Планират да го преобразят в Музей на изправителната система. Този факт е удивителен по своя цинизъм и омерзение. Все едно в Освиенцим да открият музей за достиженията на СС. Мисля, че това е работа на хора, които са лишени от срам и съвест.

Радвам се, че дядо ми не доживя да види това.

Смятам, че ако това се случи и музеят бъде унищожен, много писатели, художници, артисти и хора с различни политически възгледи биха прекъснали отношенията си с властите на града.

Така би било правилно.

Позицията на Алексей Герман е публикувана в сайта на радио „Эхо Москвы“.

Портал Култура
11.03.2015

Свързани статии

Още от автора