0
1749

МузикАртисимо фест в София

Нови пиршества на духа

Светлин Русев открива МузикАртисимо Фест

Новият столичен музикален форум МузикАртисимо фест, положил началото си през май 2021 г., се основава на доказания във времето – вече над десетилетие, актив на фондация Музикартисимо в духовния пейзаж на Пловдив с елитния ѝ международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“, донесъл много родни и интернационални отличия на „Дните“ и на основателя им и артистичен директор Мила Павлова. И ако златните правила на успеха – идеи, идеи и пак идеи, намериха едно от същностните си проявления в забележителния летопис на фестивала, ако всепризнатата му заслуга да създава събития с уникален знак – през годините в него са участвали стотици прочути музиканти и формации в пика на кариерата им, то сред безспорните му предимства, с които можем да окачествим и софийския МузикАртисимо фест, е запазената марка „за първи път“.

Първият солов рецитал на прочутия солист Светлин Русев в столицата откри новия фест в Софийската градска художествена галерия, насищайки атмосферата с такава хипнотична извънредност, под чието въздействие приютената на „ръка разстояние“ от артиста публика повече от час плътно музикално време сякаш попадна в друго измерение. Смайващата виртуозност на този превърнал инструмента в неделима част от собствения си организъм цигулар, самият наподобяващ чувствителна струна, ненакърнимата перфектност, изтръгнала съвършенството от непристъпните му предели, магията на звука, лееща се от майсторския „Страдивариус“ с неописуемо и възтържествуващо над всяка тленност вълшебство, всичко това като че ни се поднасяше свише действително за първи път. Програмата – Светлин е неуморим търсач на предизвикателства – съдържаше едни от най-емблематичните и с най-висша трудност солови опуси в цигулковата съкровищница: сонатите №2 (Obsession) и №3 (Ballade) на Йожен Изаи, Incantation Pour que l’image devienne symbole на Андре Жоливе, двете прелюдии Ao Pé da Fogueira и Porteira da fazenda на бразилеца Флаусино Вале и разбира се, Бах – началото и окончанието на гениалните прозрения в изкуството, поставил рамката на концерта с въвеждащото вглъбение на Соната №1 в сол минор и катарзисната възвисеност на Шакона из Партита №2. Прозвучаването на грандиозната Баховата творба въдвори онази храмова величавост в залата, онова смирение пред олтара на Музиката, които дори бляскавите бисове с Паганиниевите капризи не можаха да затъмнят.

Смелият замисъл на новия фест да постави „редом“, в две последователни вечери, звездата Светлин Русев с изгряващите таланти на музикалната сцена носеше символиката на толерантна приемственост, на осъзнати и неотклонно следвани цели и на заслужено признание за постигнатия успех. Наскоро авторът и водещ на легендарното телевизионно предаване „Като лъвовете“ изрече една много важна истина: „Детето има нужда от аплодисменти, не от пари“. Така е. Публичният отклик на рекорда на всеки млад човек, оценената справедливо победа в средата на образованата общественост, където се кове бъдещата тежест на името ти, са стимули, без които професионалната отдаденост би загубила мотивацията си. Ето защо и петимата носители на първи награди от наши и международни конкурси, някои отвоювани буквално в последните дни, стъпиха на предоставения им подиум в прекрасния галериен салон с щастливото самочувствие на избраници, чието честване тук имаше аналогична стойност с вписаните в биографиите им отличия. Пианистът Ивайло Василев, цигуларката Лора Маркова, валдхорнистът Виктор Теодосиев, виолончелистът Момчил Пандев и перкусионистката Деметра Анджелика поднесоха на аплодиращите ги възторжено слушатели не само изумителните си за една още учебна възраст постижения, но и надеждите за утрешно конкурентоспособно присъствие на голямата музикална сцена, където от техните усилия занапред, но и от огласените им качества зависи да попаднат в една категория с „лъвовете“.

И отново младост в третата вечер от МузикАртисимо фест озари пространството пред ретроспективната изложба на Андрей Даниел в СГХГ. Посветеният на незабравимия бас концерт под наслов „Златни български гласове славят Борис Христов“, ситуиран на рождената му дата – 18 май, събра съзвездие от певци, чиято почит към Маестрото днес се изразява и в амбициозно премерване на сили в контекста на извървените от първопроходците стъпки към световните върхове. Долетелият от Милано Божидар Божкилов – специализант в Accademia Teatro alla Scala, чийто обещаващ пробив в меката на оперното изкуство вече му отваря врати към редица авторитетни сцени, се пошегува, че с големия наш певец го свързва не само характеристиката на гласа, но и това, че и двамата са учили за юристи… Изразителният, завладяващ с тембровата си красота, култивиран бас на Божкилов, в съчетание с харизматичното му присъствие на подиума даде тон на своеобразно приятелско състезание между носителите на „основните вокални партии“ – популярния млад тенор Михаил Михайлов – все по-налагащо се име в лирико-спинтовия репертоар, мецосопраното Виолета Радомирска – високо ценен професионалист, с респектиращ опит в класическата и съвременната вокална литература, лиричното сопрано Стефани Кръстева с нейното подкупващо очарование. Ефектното представяне на четиримата солисти – индивидуално, в дуети и в увенчалия изявата финален квартет (старинния руски романс „Я встретил вас“ в аранжимент на Славил Димитров) имаше своя печеливш залог в самата програма – екстракт от възлюбени шедьоври на Чайковски, Римски-Корсаков, Глинка, Рахманинов, Верди, Чилеа, Пучини, Бизе. И, разбира се, големият поклон не само на публиката, но и на участниците в концерта, се пада на петия протагонист на сцената – пианистката Боряна Ламбрева. Известен ерудит в областта на вокалния съпровод, с впечатляващия си клавирен изказ Ламбрева извайваше онази атмосфера на пълнокръвен инструментален „мизансцен“, която доизграждаше релефа на образите в артистичните превъплъщения.

Мирослав Петков и Виктория Василенко

През есента на 2019 г. МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“ представи за първи път у нас новосъздадения Брас квинтет на Кралския Концертгебау оркестър, съставен от водачите на „златната мед“, сред които блестеше и българският тромпетист Мирослав Петков. Сега изявеният музикант – първи тромпет в Концертгебау от 2016 г., дойде в родината в качеството си на солист, за да изнесе рецитал в горещия концертен сезон на МузикАртисимо фест. Високият градус на интереса към събитието се покачваше с часове и от съпътстващия концерта майсторски клас на Петков в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Защото сред активите на инструменталиста се оказа не само опитът му в живото изкуство, но и момчешкият чар в общуването. В дуо с пианистката Виктория Василенко – дебютно сътрудничество, което априори изискваше надскачане на ординерното партньорство (самата Виктория сподели, че първото ѝ взаимодействие с този инструмент я е поставило нащрек относно съвместното им „дишане“), безспорният фаворит Мирослав Петков завладя публиката със стиловата изисканост, с осмисления виртуозитет и кантиленния звук, както и със сценичната си харизма в двата концерта за тромпет от Тартини и Хайдн.

И още една за първи път лигитимирана на наша сцена камерна двойка – руският виолончелист Кирил Родин и пианистката Жени Захариева увенча силния пролетно-летен сезон на МузикАртисимо фест в СГХГ. Тук респектиращата клавирна ерудиция и професионализъм на Захариева си казаха думата още с началните заявки на равностойния тандем. Тя представяше Родин и в буквалния смисъл, а той се оказа истинско откритие за незапознатите с ранга му слушатели. Симпатичният инструменталист, чието скромно поведение на сцената потвърждава за сетен път, че големите нямат нужда от ефектни еквилибристики (лауреат е на Първа награда и Златен медал от VIII Международен конкурс „П.И.Чайковски“ в Москва – 1986, професор по виолончело в Московската консерватория и почетен професор в Консерваторията в Пекин, гастролирал в повече от 40 страни по света), съсредоточи вниманието единствено върху изкуството, овладяно до съвършенство. Изисканият сонатен рецитал – Бокерини (Соната №6), Брамс (Соната №1), Шуберт (Арпеджионе) разкри впечатляващите качества на двамата елитни артисти – безпогрешното чувство за стил, перфектния инструментализъм, естетиката на звука, ансамбловата култура, поднесени с такава мяра и преклонение пред господството на музиката, припомнили ни и за традиционните достойнства на всепризнатата руска школа.

Радек Баборак и Виктор Теодосиев, фотография Василка Балевска

В света на музиката Радек Баборак е легенда. Помня, че когато го видях и чух за първи път по тв канала Mezzo като солист на Берлинска филхармония, не можех да повярвам, че човекът, който стои пред знаменития оркестър, е валдхорнист, а не някой потомък на Паганини. Магията, лееща се от този инструмент, просто не подлежи на описание, точно защото е магия, забъркана в някакви тайни, неземни селения. Дългогодишното присъствие на Баборак в признатия като еталон за качество състав започва именно с демонстрация на чудо. Въпреки всички податки за извънредност в биографията. Явилият се за мястото на соло корнист там през 2003 г. чешки музикант е победител в най-големите конкурси в света: Женева (1993), ARD – Мюнхен (1994) и Маркнойкирхен (1994), удостоен с Грами за класическа музика и с Dawidov Prize (1995), едва 18-годишен назначен за първи валдхорнист на Чешката филхармония (без конкурс, заради изключителните му качества), практикувал – разбира се, все като първа корна!, и в Мюнхенска филхармония, и при Бамбергските симфоници… Но хайде да видим сега, какво ще покаже в Берлинска! Изпитът е драконовски. Разхождат го безмилостно из цялата валдхорнова литература, през всички емблематични сола, събрани накуп. Докато самият първи валдхорнист, корифеят Щефан Дор не възкликва изумен: „Взимаме го! Не съм чувал подобно нещо през живота си!“

И ето че този невероятен инструменталист дойде в България през 2015 г. – като потвърждение, че и у нас стават чудеса! – по покана на Международния фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“, за да изнесе концерт с основания от него „Баборак ансамбъл“. Тогава в Пловдив се стече валдхорновата гилдия от цяла България, а и от съседни страни, покрай всички други, придошли от къде ли не музиканти, за да се потопят в атмосферата на една световна сцена. Радек Баборак не забрави страната ни. Нито своите домакини в „Дните“. Повторното му гостуване тук беше организирано пак от тях, но вече в София и обвързано с честването на 100-годишнината на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ през октомври 2021 г. Знаменитият валдхорнист прие да проведе майсторски клас в Академията, превърнал се в забележителна творческа лаборатория, която преподаватели, студенти и ученици дълго ще помнят, основателно оценен като едно от най-силните и стойностни събития в отбелязването на юбилея. Но какво би било това гостуване на Баборак без изявата му на подиума? Да, имаше и такъв празник. Концертът в НМА, където музикантът се изяви в двойната си роля на солист и диригент (Радек Баборак отскоро е назначен и за главен диригент на Западно-чешката филхармония), в партньорство с елитния ни Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ (Моцарт – Концерт за валдхорна и оркестър №1 в ре мажор К412 и Симфония №16, Ф. Менделсон – „Песни без думи“), приличаше на любовен акт. Между гастрольора и колегите му на сцената, и препълнилата докрай салона, че и коридорите на Академията, екзалтирана аудитория от всички възрасти и професии. Защото Баборак наистина те кара да се влюбиш. В тази пределна естественост и усмивка, която сякаш струи от цялото му същество, в лекотата, с която свири – не, той не просто свири, а диша чрез корната, не можеш да си представиш, че би избрал друг инструмент вместо нея, защото тя е част от тялото му, от ума, от душата му, звукът ѝ е така облагороден, така чист и упоителен, изпълнен със светлина и багри, за техниката не говоря, каква ти техника, когато сиянието на виртуозността е нещо, с което сякаш се е родил. Той знае всичко за смисъла, за природата на музиката, превърната в исконна негова природа.

И каква радост и гордост беше да чуем в този паметен концерт, рамо до рамо със звездата, един съвсем млад български музикант, избран от самия Баборак за партньор в двата концерта за две валдхорни от Вивалди и Телеман. Виктор Теодосиев, още ненавършил 16 години, десетокласник в НМУ „Л. Пипков“, вече също доказва своята извънредност. Неизменен победител в национални и международни конкурси –(„Трявна Арт Фестивал“ 2020 – Първа и Специална награда – солист на Габровския оркестър; International Moscow Music Competition 2020 (Русия) – Първа награда; King’s Peak International Music Competition 2021 (САЩ) – Първа награда сред всички изпълнители на духови инструменти между 14–17 г.; МК „Музиката и Земята“ 2021 (София) – Първа награда; Първа и две специални награди от Международния конкурс Eurochestries International 2021 (Франция) той е канен все по-често и като солист на редица наши оркестри – една от тези прояви е скорошното му солистично участие с Концерт за валдхорна №3 от Моцарт в откриването на „Дни на камерната музика в Габрово“ с оркестър „Дианополис“ и диригент Григор Паликаров. Запознанството на Виктор с Радек Баборак датира отпреди две години в Чехия, в Лятната музикална академия Кро́мержиж, когато е одобрен за активен участник в класа на маестрото (най-младият сред активните валдхорнисти). И още тогава Баборак го забелязва, за да му повери днес равностойна партия в едно толкова отговорно за собствения му имидж дебютно представяне в българската столица. Когато свири с такъв колос до себе си, за младия музикант има две вероятности – да снижи ръста си или да се извиси, вдъхновен от примера. Виктор постигна второто. Единомислието, удивителният синрон на двамата инструменталисти и още по-удивителното покритие на белкантов звук, инструментален блясък и преди всичко – музикантско ваятелство, правят чест на талантливия млад артист, чиято поредна респектираща проява провокира диригента Пламен Джуров да го определи в личен пост като „национално явление“.

Пристрастията към съвременната музика и особено към българския влог в нея винаги са били сред отличителните достойнства на квинтет ПИЛЕКАДОНЕ. След представените през май четири световни премиери „Музика за ПИЛЕКАДОНЕ“ с произведения, сътворени за състава във времето на пандемия от изтъкнати наши композитори, битуващи в страната и зад граница, в късната есен креативният ансамбъл поднесе на сцената на МузикАртисимо фест още един приносен репертоарен проект, този път откроил имената на сънародничките ни, утвърдили потенциала си в чужбина, озаглавен „Български композиторки покоряват света“. Опусите на Добринка Табакова (Великобритания) – Three Sketches for Wind Quintet, Станислава Стойчева (Германия) – Британска сюита, Пенка Кунева (САЩ) – „Корени“ и Албена Петрович-Врачанска (Люксембург) – Vere Aeternum (Вечна пролет) са също вдъхновени от изкуството на пилекадонци и вписани в различни концептуални програми на състава, но за първи път събрани заедно. Характерен акцент внесе и гастролното участие на великолепната – артист и виртуоз, Йоанна Каменарска (концертмайстор на Хамбургската филхармония) в изящната цигулкова партия в произведението на Стойчева. ПИЛЕКАДОНЕ явно имат нюх към приобщаване на най-доброто – като репертоарна политика и изпълнителско присъствие. В една от предишните изяви на квинтета, в посветената му от кларинетиста Явор Гайдов сюита Freistück für 6 (пак български опус), където петчленният състав си взаимодейства със солираща цигулка, участва и друга представителка на славните ни концертмайсторки по света, водачът на Виенска филхармония Албена Данаилова.

„Ромео и Жулиета – вечният романс на Верона“

И като потвърждение на това създаване на все нови и нови пиршества на духа от страна на атрактивния квинтет, последният гвоздей в столичния МузикАртисимо Фест бе забит триумфално от едно друго събитийно дръзновение – музикално-театралния спектакъл „Ромео и Жулиета – вечният романс на Верона“. Оригиналният замисъл на ПИЛЕКАДОНЕ, да бъде огласен новия превод на „най-превъзходната“ Шекспирова трагедия от именития поет и преводач Александър Шурбанов през нагласите и чувствителността на съвременните връстници на безсмъртните влюбени (идея, кореспондираща и с прекрасния филм на Дзефирели), поставил в центъра на вниманието избраните с кастинг обаятелни тийнейджъри Леа Дашкова и Ясен Кадиев, имаше за отправна точка и музиката, онази музика, която са слушали съвременниците на Уилям Шекспир и която често е звучала от театралните сцени на ренесансова Англия. Съхраненото наследство на Клод Жервез, Клемент Удкок, Уилям Бърд, Томас Уорок, Джайлс Фарнаби, Джон Доуланд, Хенри Пърсел, адаптирано за духовия състав от талантливия автор и аранжор Пламен Проданов, превърна Квинтет ПИЛЕКАДОНЕ в другия протагонист в представлението. Забележителните инструменталисти, поели функциите и на постановчици, сценографи, активни участници в сценичното действо: Мила Павлова – флейта, Валентин Методиев – обой, Венелин Пиперов – кларинет (влязъл в образа на четец и на Брат Лаврентий в сцената с предаване отровата на Жулиета), Евгений Тонев – фагот и Ясен Теодосиев – валдхорна, създадоха онази асоциативна театрална атмосфера, свързала минало с настояще, в която двамата герои разкриваха с пленително чистосърдечие своя свят (а и този на озарените млади хора в салона), опровергавайки прочутия стих, изписан на Шекспировия барелеф върху крепостните стени на италианския град: „Няма свят извън стените на Верона“.