0
2086

Музика за духовни битки

Soccer96 (Макс Халет и Дан Ливърс), фотография Фабрис Буржел

Седмица преди пристигането на британското синт-пънк-спейс-джаз дуо Soccer96 в София разговор с магьосника на клавишите Дан Ливърс (Даналог) и с барабаниста Максуел Халет (Бетамакс)

Познавате тези момчета, спомнете си. Гледахме ги през 2016 г. (пак в клуб *Mixtape 5*) като 2/3 от The Comet Is Coming, групата на саксофониста Шабака Хъчингс, „папата на съвременната британска джаз сцена“. Soccer96 предхождат хронологически The Comet Is Coming и Макс и Дан ни разказват как точно е станало всичко. Иначе името на групата е свързано с времената на разцвет на електронните игри и звуково двамата музиканти все още използват цитати и пиукания, които ни отвеждат точно там (освен в открития Космос, разбира се). Оттам идват и симпатичните им и донякъде детински сценични имена Даналог Завоевателя и Бетамакс Трепача. Двамата са почитатели също и на класическите антиутопии и ретро фантастиката – и в киното, и в литературата („Зов за завръщане“, „Зеленият сойлент“, „Бягството на Логан“, Уилям Гибсън…). Музикалните езици, които владеят, са не един и два. Но независимо дали слушаме основния им проект Soccer96, или друга музика, произлязла от тях двамата, няма как да ги сбъркаме. Можем да чуем синтезаторите на Дан или барабаните на Макс къде ли не – при скоростно набиращия световна популярност саксофонист и трип-хоп поет Алабастър деПлюм, заедно с пакистанско-британския перкусионист Сарати Коруар… Дан отделно – във Flock, а и в групата на Тошио Мацуура заедно с легендарния Том Скинър, а и с Том Хърбърт (басиста на Polar Bear, с когото идват в София). Макс пък е син на флейтиста Клайв Бел, чиито „музикални истории от Хакни“ сме слушали в трио със самия Арилд Андерсен. Запознават се в Брайтън. От години действат основно на лондонската сцена. Част са от кръг музиканти, възникнал около културното средище Total Refreshment Cenre. В София на 1 юни, Деня на детето (или Деня на Космическото дете, както се шегуват организаторите) пристигат по покана на музикалната платформа Stretch, благодарение на която гледахме на живо трите основни групи на Шабака Хътчингс през 2016–2017 г., и концертната серия „Аларма Пънк Джаз“. Ще свирят пиесите от последните си два албума Dopamine (2021) и Inner Worlds (2022), но и по-стари, а и още по-нови неща. И да, басистът Том Хърбърт, свирил с Адел и Том Йорк, идва с тях и вече е почти постоянен член на групата.

Иван Хадживеликов: Как гледате на развитието си като група от позицията на днешния ден? След турнетата по целия свят през последните няколко години, участията с всичките ви проекти, пък и пандемията … променихте ли се?

Макс Халет: Днес оценяваме свиренето си в по-голяма степен – особено свиренето на концерти, тъй като бяхме лишени от него за известно време. В един момент не знаехме дали изобщо ще имаме възможност да свирим пред хора отново. Сега сме отново по турнета и имаме концерти, които вече не приемаме за даденост. Изживяването сега е по-силно за нас. Преживяхме концертен детокс и един вид се занулихме, така че смe някак освежени. Имаме желание да видим следващото лице на музиката и да минем към следващата глава. За нас последните две години бяха доста творчески период – пишехме и записвахме много музика. Така че искаме и живите ни концерти да са ново усещане.

Цветан Цветанов: Да ви попитам за творческия процес по албумите Dopamine (2021) и Inner Worlds (2022): до каква степен са една глава от историята ви, или са две различни?

Дан Ливърс: Мисля, че подходът към продуцирането на Даналог и Бетамакс е един и същи всеки път. С Тhe Comet Is Coming или със Soccer96, винаги сме имали един и същи метод. Разбира се, беше доста вдъхновяващо, че взехме един от най-добрите саксофонисти в света и продължихме по този начин и с него… Ние просто влизаме в студиото и се занимаваме сериозно и продължително със звука като извънтелесно преживяване, свирим, импровизираме, разговаряме само чрез музика, създаваме нов звуков свят, в който изразяваме заедно определени неща. Локдаунът се оказа възможност да работим с артисти, които харесваме, извън The Comet и Soccer96, защото: а) те бяха тук и б) искахме да пробваме нови неща. Така че поканихме в студиото Фил ЕМ Еф Ю от Vanishing Twin, Том Хърбърт от The Invisible и Polar Bear и други артисти, с които винаги сме си мечтали да работим – Нуха Руби Ра, Салами Роуз Джо Люис, Рози Плейн, както и Симбад, The Colors That Rise… Oбичаме музиката на всички тези хора и групи, прекарахме си добре с тях. В процеса създадохме много скици и звукови среди, а после ги доизпипахме, полирахме и шлифовахме до съвършени диаманти. Опитваш се да дестилираш, да изкристализира първичната енергия на парчето, това, което искаш да изразиш, докато го пишеш. Забавлявахме се при записите и смесването, опитвахме се да звучим като група, да звучим свежо, с нашия си звук. Според мен успяхме в това и в новите албуми и на Soccer96, и с The Comet Is Coming (който в момента Дан миксира – б.а.).

Иван Хадживеликов: Чел съм много определения за музиката ви – „синт-уейв“, „електро-пънк“, „космически джаз“ и т н. Кои две от всички тези определения приемате?

Дан Ливърс: С времето жанрът се променя.
Макс Халет: За мен Soccer96 е психеделичен синт-джаз… не знам. Като го казах така сега, не ми харесва, но като слушам музиката, си го мисля и ми допада. Смятам, че повечето артисти не обичат да слагат етикети на това, което правят, защото ограничава творческия процес. За нас като творци е здравословно да сме в сегашния момент (вероятно не и за маркетинга, където държат да знаят веднага какъв е стилът). Мисля, че това е и добрият начин да живееш живота си – без етикети, но да си наясно къде си.

Цветан Цветанов: В крайна сметка е важно да ви разпознават като група…

Макс Халет: За мен звукът може да е отличим и без да е в жанр. Това е хубаво – ако звучим като себе си, и музиката ще звучи като нас.
Дан Ливърс: Макс има един много хубав израз: „Ние свирим музика за духовни битки“. Музика, която си пускаш като своя броня, с която да влезеш в битка в духовния свят. Звучи навярно глупаво, но чуй, моята музика можеш да я пускаш навсякъде по света, на всички, и те ще реагират. Пусни я на едно двегодишно, и то ще се разтанцува. А никой не е учил двегодишното дете да танцува. Това винаги ме удивлява… Тази музика говори с нас на различни нива, думите ни приземяват, помагат ни да се организираме, но музиката, това е съвсем друго ниво… Докато не сме easy listening, сме добре.

Цветан Цветанов: Кой знае, вероятно извънземните един ден биха го нарекли „местна народна музика“…

Дан Ливърс: Традиционна европейска музика, да.

Иван Хадживеликов: Аз избирам да я наричам „денс музика“. Да не говорим, че от време на време сте ми направо хеви метъл. Ама в добрия смисъл… А вярна ли е историята, че по време на концерт на The Cоmet Is Coming в Германия един възрастен човек е колабирал, за да се върне след известно време да си дотанцува?

Дан Ливърс: Невероятна история. Мъжът беше на 90 или 92. Танцуваше най-отпред, раздаваше се в танците, истинска легенда. В един момент се наложи парамедиците да го изнесат, понеже колабира. Ние тъкмо приключвахме сета и трябваше да решим – спираме или продължаваме да свирим. Мисля, че взехме доста противоречивото решение да продължим да свирим, след като го изнесоха. Та, свършваме ние, излизаме отвън и гледаме – той още лежи на пода, опитваха се да го върнат към живота. А после ни върнаха на сцената на бис и докато свирехме, той се върна и продължи да танцува. Той е нашият герой.

Иван Хадживеликов: Може би сега е моментът да ни споделите спомените си за това как The Comet Is Coming се появи на този свят. Има едни легенди как вие като Soccer96 сте свирили някъде в Хакни и един саксофонист просто се е присъединил на сцената… (мястото е култовият клуб Power Lunches съществувал от 2011 до 2015 г.)

Макс Халет: Беше в едно мазе. Свирим ние, избухваме, тъкмо достигаме връхната точка на сета си и после някой просто започна да се носи към сцената с някакъв духов инструмент и ние бяхме като гръмнати: „И какво сега?!“ Тогава Шабс просто вкара своите звуци и изведнъж енергията, която се завихри, промени цялата динамика и се озовахме в този психеделичен джаз космос. И в следващия момент започнахме да левитираме над пода – всеки, който беше там, за около минута наистина се носеше над земята. След това решихме веднага да влезем в студио и записахме албума Channel The Spirits. Така се случи.

Иван Хадживеликов: Бихте ли ни разказали повече за настоящите ви проекти извън Soccer96?

Макс Халет: Аз записах албум с баща си, който се казва Betamax vs. Clive Bell. Много личен албум. Когато турнетата изведнъж спряха, си казах, че сега е моментът да направя това, което искахме да направим отдавна с баща ми. Винаги съм искал да направя албум с него и да намеря време да поработя върху нашата музикална връзка. Той свири на флейти и е майстор на японска флейта шакухачи. Издадох и още един проект – Coma World, в който сме аз и Пийт Бени на баса. Това е истеричен експеримент за бас и барабани с ляв уклон. Имам и трето нещо – казва се Champagne Dub и се надявам скоро да издам албум с него още тази година. Този проект е доста по-луда колекция от неща, свързани повече с пърформанс арта и експерименталната електроника. И общо взето, това са те, моите отнесени странични проекти, голямо забавление са до един. Но сега, когато турнетата се завърнаха, става все по-голяма гимнастика да движа всеки от тях в правилната посока.
Дан Ливърс: Да, Soccer96 очевидно е основният ни проект, The Comet Is Cоming покълна от него и турнетата и всички албуми между тях заемат по-голямата част от живота ни. Работим върху много и различни проекти. Какво правя аз ли? Издадох само на касета един албум със Сарати Ко̀руар, направих и един с Алабастър деПлюм. Мисля, че търсим да изразим неща, които не сме изразявали досега в другата си музика. Гледах наскоро едно интервю с Хаяо Миядзаки, който създаде Spirited Away (филма „Отнесена от духовете“ на маестрото, изградил легендарното анимационно студио Гибли в Япония – б.а.). Да си спомним, че след „Наусика от Долината на вятъра“ той направи и „Моят съсед Тоторо“, който пък е почти като детски филм. Та, „Наусика“ е мрачен филм, в него има война, доста тъжен е, разказва за разрушаването на планетата ни. И веднага след него Миядзаки обръща нещата на 180 градуса и прави „Тоторо“, за да върне светлината в сърцето си. Понякога чувствам, че и аз правя така с албумите си – изразявам неща, които не мога с The Comet Is Coming. Например, когато работехме по Dopamine, свирeх повече мелодии и по-високи тонове. С The Comet свиря повече бас и акорди с моя синт Juno, но пък тогава си взехме басист и повече не ми се налагаше да покривам баса. Интересно е как всички тези проекти си взаимодействат един с друг. Какво още съм записал?… Наскоро записахме нов албум с Flock – той е съвместен проект на Сарати Ко̀руар, Бекс Бърч от Vula Viel, Тамар Осборн от Collocutor и Ал МaкСуийн от Maisha. Един вид супер група, а албумът тъкмо излезе за лейбъла Strut Records.

Иван Хадживеликов: Накрая да върнем малко лентата? И нямам предвид албума ви със същото име (Rewind от 2018)… Как решихте, че вие двамата и вашите инструменти и способности се допълват така, че да създадете Soccer96?

Макс Халет: Свирехме в университета заедно. Дан – на саксофон тогава. Предимно импровизирахме – пускахме някакъв филм и свирехме върху него. Правихме си собствени саундтраци на живо – ние и състудентите ни. Това някак си стана група, казваше се „Скандал в Бохемия“, бяхме шестима и впоследствие, както се случва с повечето групи, и тази се разпадна. Без да изпадам в подробности, разпаднахме се и този край ни натъжи. После си казахме: „А дали просто да не продължим ей така, както сме си двамата?“
Дан Ливърс: Казах на Макс, че е единственият човек от групата, с когото определено искам да продължа да свиря. В онази група беше и Gazelle Twin.
Макс Халет: Веднъж щом почнахме да свирим, почувствахме свободата, която ти се дава, когато свириш в по-малка формация като дуо. Извън релсите си, музиката тече, идеите бликат, комуникацията е моментална… Можехме да сме по-спонтанни и по-шумни. Нямаше конфликт, всичко се получаваше и ни харесваше на момента. Усещахме, че сме напипали нещо и продължавахме.

Цветан Цветанов: А саксофонът? Дан, ти би ли го върнал в играта, или вече с Шабака в триото не се налага да свириш на него?

Дан Ливърс: Знаеш ли, това е много добър въпрос. В един момент стигнах дотам, че свирех на много инструменти, бях мултиинструменталист и това ми харесваше, но нещо по-силно ме зовеше – исках да открия своя собствена нова звукова идентичност. Усещах, че се разкъсвам на две, а в онзи момент нямаше как да стигна до такъв нов звук със саксофона. Като инструмент той е толкова обвързан с историята и традицията, толкова титани са свирили на него. Усеща се, когато отидеш на някой наистина скучен джаз концерт – сякаш се опитват да се върнат някъде в 60-те или 70-те. Не става, хора, не сте на онова ниво! А и звукозаписното студио вече не вади онзи велик звук. Успех в опитите, продължавайте! Всъщност беше доста изненадващо как Шабака винаги изкарваше някакви нови звуци. Не мисля, че аз можех нещо такова. Казах си, че трябва да избера само едно нещо, което да правя, и избрах синтезаторите. Създадох връзка с тези синтове, можеш да я чуеш. Мръсният бас на Roland SH 101; пространството, измерението, красотата на звука на Juno. Казах си: ето, това е моето, това съм аз. Всъщност, ако си слушал албума, който записахме скоро за Mushroom Hour Half Hour – колаборация с южноафрикански музиканти, там свиря на сопран саксофон в едно от парчетата. От време на време го хващам и посвирвам, мога все още да режа, но за момента това не съм аз и това не е моето нещо.

Концертът на Soccer96 е на 1 юни в B-Side на клуб *Mixtape 5*от 21часа. Преди тях на сцената ще излязат с нова музика Saturated Pixels (Любомир Брашненков и Ангел Додов, с визуализациите на Спартак Йорданов на живо).