Начало Идеи Гледна точка Мюсюлманин и брат?
Гледна точка

Мюсюлманин и брат?

Аям Сюро
21.09.2013
2157

AyyamSureau_recadr

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Репресията от страна на египетската армия срещу привърженици на сваления президент Морси причини смъртта на много хора. И все пак по-малко, отколкото в Мали, където френската армия продължава да се сражава с ислямистите. Ето защо египтяните, в голямото си мнозинство, не разбират защо тази тяхна жертва не се приема по-добре в една Европа, която е в схватка с тероризма вече почти тридесет години. За първи път в историята една дълбоко мюсюлманска нация отхвърля една ислямистка власт, след като за кратко е вкусила от нея. Боя се обаче, че позицията на европейските правителства е обяснима единствено с тяхното невежество, както и с презрението им към мюсюлманския свят, който те познават само в най-дегенериралия му вид.

Милиони египтяни бяха покрусени, но не и изненадани от избора на един Мюсюлмански брат след краха на бруталния и корумпиран режим на Мубарак.

Един президент брат и мюсюлманин? Това е тавтология, защото качествата на брат са тъкмо онова, което се изисква от мюсюлманина. Една година беше достатъчна на египтяните, за да проумеят, че ислямистите на власт изповядват различна религия, в която е позволено да се убива, да се предава и да се мами. Да бъдеш избран по демократичен начин, за да завземеш след това всички власти, означава да предадеш. Да твърдиш, че служиш на Египет, когато работиш в ущърб на националните интереси и в полза на джихадисткия интернационал, означава да мамиш. Да призоваваш публично към убийството на политическите си противници, означава да си отредиш правото да убиваш.

Когато бяха опожарени църкви и музея на Ехнатон, не само коптите бяха заплашени с унищожение, а цял Египет. Един мюсюлмански Египет, чиято вяра, великолепна и своеобразна, се е разгърнала, имайки своя корен в седем хиляди години история, където древната религия, юдаизмът и християнството имат своето място. Онова, което ислямистите се опитват да прикрият, нахвърляйки се срещу коптите, които те обвиняват, че се опитват да ги свалят от власт, е тъкмо съпротивата, която им оказва Египет. Тридесетте години на ислямистка пропаганда успяха да скрият лицето на този Египет зад фереджета и бради, но не и да го променят.

Ще се опитам бегло да скицирам портрета на моите братя, мюсюлманите от Египет. Попитайте някой мюсюлманин от Египет дали е мюсюлманин. Той ще ви отговори не с al hamdullilah, слава Богу, все едно, че Божията благодат му е гарантирана, а с inchallah, надявам се. Защото подобно твърдение, тъкмо поради своята самодостатъчност, би могло да не се понрави на Онзи, Който чете повече в сърцата на хората, отколкото по техните устни. Вземете дори тези две арабски думи: haram и allah. Дистанцията, която отличава египтяните, мюсюлмани или християни, от тяхната буквална употреба, е наистина показателна. Haram в Европа обозначава забраната. Свинското и алкохолът са haram. В Египет думата haram означава милост. Атентат е отнел живота на хиляди, на стотици хора или дори един човешки живот? Haram, тези хора нямат ли страх от Бога? Минавате през моя квартал, без да почукате на вратата ми. Haram нямате ли към тези, които ви обичат? Това хилаво дете прави рамадан? Haram! Правителството ще разреши деветгодишни момиченца да сключват брак? Haram!

Haram е дума, която идва да запълни всяка липса, от най-тежката до най-тривиалната, това е основна добродетел, заповед за човечност, вкоренена в душата на египтянина, която непрестанно идва да коригира писания закон.

Остава ни Allah. В Европа това е името, което мюсюлманите дават на Бога. В Египет също, но allah! е също пределното възклицание пред хубостта на света. Лек бриз в края на деня разхлажда непоносимата жега: allah! Песен в зори зове за молитва в мълчанието на заспалия град: allah! Една добра дума, един добър жест, за да се помирят врагове, да се утеши тъга, да се изправи някаква неправда: allah! Мюсюлманите от някакво селце правят охранителен кордон около потънала в скръб църква или присъстват на заупокойна служба, за да изразят своето уважение към мъртвите? Allah изразява очарованието и признателността пред всички големи или малки чудеса на живота. Allah почита непрестанното търсене на красотата, изпъната като минаре или като гласните струни на един интелигентен четец, на всичко, което се намира между всемогъществото на Вечния и интерпретацията на неговия Закон от хората. Съжалявам, че тази жива култура на милосърдието и очарованието, която е едно от многото лица на исляма, е тъкмо това лице, което европейците познават най-малко.

Реакцията на коптския патриарх Теодор II на следващия ден след убийствата на християни и безбройните разрушения на църкви, които са част от нашето културно наследство, прави чест на всички египтяни: Това е малка жертва за нашия Египет. Ето защо не искам да проливам сълзи, ако моето нещастие ще увеличи злощастната съдба на Египет. По-скоро ще се откажа от вярата си, отколкото да оставя моите братя, неразбрани и презирани от Европа, да губят кураж в общата ни борба. Тази битка е срещу най-лошото в самите нас, това е съкровена война, която Египет води със синовете си срещу своето собствено зло, тя е трудна и опасна. Един ден вие, европейците, може би също ще сте принудени да я водите срещу носители на мракобесието и омразата, които ще са ваши съграждани. И ако такъв злочест ден настъпи, моля Бога да имате същия кураж.

Le Figaro

Превод от френски: Тони Николов 

Аям Сюро е египетска писателка, която живее във Франция. Родена е през 1965 г. в Ню Йорк, където прекарва първите десет години от детството, след което семейството се завръща в Египет, където тя научава арабски. Учи философия в Париж, където завършва „Екол Нормал Сюпериор”. Работи в единадесет години в ЮНЕСКО, преди окончателно да се посвети на писането. От 2008 г. ръководи асоциацията „Пиер Клавер” в Париж, която подпомага хора, търсещи политическо убежище. След по-известните й книги са: „Песента на врабчето” (2001), „Непознатият от гората” (2007) и двутомно издание за деца на „Приказки от Хиляда и една нощ” (2005).

Аям Сюро
21.09.2013

Свързани статии