Разговор с Владимир Кираджиев, гост-диригент на Oперата в Шчечин и преподавател в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.
През януари Софийската филхармония изпълни Концерт за пиано и оркестър №1 на Мориц Мошковски (1854–1925) под диригентството на Владимир Кираджиев и със солист Людмил Ангелов. Засега те са единствените изпълнители.
Как открихте този концерт?
Преди няколко години чрез наш познат получихме ръкопис на Мориц Мошковски, който беше в Националната библиотека в Париж. Този полско-еврейски композитор е роден във Вроцлав. Творбите му са излизали в различни издателства, защото той е бил много известен, един от най-добрите клавирни виртуози след Лист. Бил е негово протеже. Композицията, която намерихме, според нас е написана още когато е бил много млад и вероятно не я е харесвал. Не е сигурно, че е изсвирена с оркестър, а е документирано, че двамата с Лист са я изпълнили на две пиана във Ваймар. Лист е свирел партията на оркестъра, а той – соловата партия. Концертът е виртуозен. Написан е в стила „опера серия“ – дълга четиричастна композиция, като само последната част е по-дълга от който и да е концерт на Лист. За нас беше откритие, защото точно такава литература във виртуозния пианистичен стил отдавна е изчерпана. Всички знаят концертите на Лист, Шопен и всички останали. Мошковски има още един много по-късен концерт оп. 61. Този е оп.3. Отново с наш близък приятел уредихме да бъде публикуван в издателство Symetrie в Лион. През 2014 г. направихме първото изпълнение във Варшава. Интересът беше много голям. Фирмите, които искаха да имат запис на този концерт, ни потърсиха. Hyperion ни даде възможност да го запишем с оркестъра на Би Би Си, Шотландия в Глазгоу. Беше много трудно, но беше и голямо удоволствие. Оттогава ние с Людмил го изпълняваме сравнително често, главно в Полша. В България го изсвирихме веднъж в Русе и веднъж в София с Русенската филхармония (през 2015 г.), ето че дойде ред да го направим със Софийската филхармония.
И вие като Людмил Ангелов имате влечение да издирвате непознати творби.
Познатите се изпълняват от всички и навсякъде, имат десетки записи. Когато има нещо непознато и качествено, естествено е да му се даде път и да стане част от нашия репертоар, който все пак е уникален.
От колко време работите заедно с Людмил Ангелов?
От около 10–12 години. Мошковски е вторият ни диск. Преди това записахме всичко от Гершуин, което е за пиано и оркестър, с Балтийската филхармония в Гданск. Всяка година имаме по 3–4, а понякога и повече концерти. Предстоят ни в Казахстан през април, през ноември имаме още няколко излизания в Полша. Чувстваме се добре заедно.
Но голяма част от времето ви е заето от операта. Вие преподавате оперно дирижиране, работите в оперен театър.
Познавам оперния свят само поради факта, че дирижирам различни постановки. Не съм бил директор на театър, бил съм на филхармония. Много различен е този свят. Във всяка цивилизована държава, в която отдавна има опера, това изкуство се цени като особено, за хора с определени интереси към пеенето и този тип музика. Освен това състоянието на театрите винаги е свързано с политиката и финансирането на това изкуство, с други думи – скъпо изкуство. Може би по-скъп е само мюзикълът. Операта е скъпа главно заради качествените гласове, които струват много, както и качествените диригенти, които също не са евтини, а и са голяма рядкост. Билетите за опера в Париж, Лондон, Ню Йорк, Залцбург са много по-скъпи от билетите за симфонични концерти. Операта трябва да се прави или се прави главно от диригенти, които имат сравнително голям опит в оркестровото дирижиране, в работата с камерни оркестри, с хорове, със солисти. Това не винаги се преценява правилно и много често се ангажират млади хора, които все още нямат опит, което не винаги е добре за крайния резултат. Защото певците изискват с тях да се работи професионално, те искат да работят с хора, които имат опит в операта. Често се оказва, че такива няма.
Вие преподавате оперно дирижиране в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.
Най-важното, което се опитвам да правя и да покажа, е практиката. Имам около 25 студенти от различни държави. Всъщност те откриват колко е важна функцията на диригента в операта. Ако се изправиш пред един симфоничен оркестър и той е много добър, има традиции, маниер на работа и музикантите се слушат взаимно, спокойно може и без диригента.
Е, това да го каже диригент!
Да, диригентът може да им даде импулс, насоки. Но в операта без диригент всичко се разпада. Когато един млад диригент разбере колко е важно неговото място и в кой момент е важен импулсът за правилните темпа, дишането с певците, свързването на сцената с оркестрината, чак тогава разбира каква е ролята му.
Вие сте диригент в операта в Шчечин. Какъв е репертоарът на театъра? Скоро в България гостува операта от Гданск с „Таис“ на Масне. Много хубава постановка с добър хор, ансамбъл, млад състав.
Да, познавам театъра в Гданск и много ценя Жозе Мария Флоренсио. Полските театри имат доста високо ниво, запазена традиция на пеене и на работа. Имат и публика. Репертоарът се движи подобно на българския – полски заглавия, италианската музика от времето на Росини, разбира се, Верди и Пучини, руска музика – Чайковски и Бородин, френска музика – „Кармен“ и „Самсон и Далила“. По-малко барок, но има 1–2 специализирани театъра, които поставят тези опери. Театърът в Шчечин е от по-малките. Оркестърът е от 60–65 души, което значи, че ние покриваме нормалния оперен репертоар. Аз дирижирам изцяло операта, а има друг диригент, който се занимава с оперета, мюзикъл и балет. Играем „Мадам Бътерфлай“, „Любовен еликсир“, „Кармен“, „Бал с маски“, „Травиата“, „Джани Скики“, „Палячи“.
А полските опери?
Станислав Монюшко, който е написал двете най-популярни полски опери – „Халка“ и „Омагьосаният замък“, имаше юбилей миналата година. Музиката му е нещо средно между Верди и Росини, но много трудно за изпълнение. Той е имал идеята, че това е изкуство за народа и ще се запее по улиците. Идеалът му е бил хорът на евреите от „Набуко“ – как всички пеят и се борят за свободата с оперна музика. Но това не е станало нито в историята на Полша, нито по света. Освен това поляците имат Карол Шимановски и неговата гениална опера „Крал Рогер“.
Владимир Кираджиев е роден в Пловдив, завършил е Музикалната академия в София с оркестрово и хорово дирижиране и композиция. Учил е при проф. Влади Симеонов, доц. Ана Белчева и проф. Александър Танев. Има няколко специализации при Курт Мазур, Франко Ферара и Карл Остерайхер. Става артистичен директор на Сливенската опера през 1984 г., а през 1987 г. – артистичен директор на Симфоничния оркестър в Пазарджик. След това се установява във Виена и през 1990 г. е главен диригент на Резиденцоркестър.
От 2008 до 2013 г. Владимир Кираджиев е артистичен директор на филхармонията в Жешов, Полша, и художествен ръководител на музикалния фестивал в Ланцут. От 2013 г. е първи гост-диригент на Oперата в Шчечин. Гостувал е на оперите в Рига, Краков, Люцерн, Берлин. Дирижира и много симфонични програми с оркестри в повечето европейски страни, Мексико, Колумбия, Южна Корея, Китай, Япония и Казахстан. Името му често се среща като гост-диригент на различни български състави и фестивали – „Мартенски музикални дни“, „Софийски музикални седмици“, „Варненско лято“, Софийската и Русенската опера. През 2017 г. представи със съставите на БНР оратория „Елиас“ на Менделсон, която преди това поставя с Полската филхармония „Артур Рубинщайн“ в Лодз.
Има издадени няколко диска: творби на Шьонберг и Лютославски (1996), „Тоска“ на Пучини (1998), творби от съвременни австрийски композитори (2000), „Кайзер валс: най-доброто от Щраус“ (2001), „Романтични концерти за пиано №68 – Мошковски, Шулц-Евлер“ (2016), „Райнеке: Оркестрови творби“ (2016). Предстои да бъдат издадени още два диска с Людмил Ангелов. Автор е на камерни и симфонични произведения.
