0
437

Място

     

Това са места с главозамайващи височини. Стръмните склонове и тесните клисури са потънали в гори, свежи треви и тучен злак, който нехае за страшния летен пек. Билата са покрити с дъбове, бук и див кестен. Смокините стърчат от отвесни скали, сграбчили здраво с корените си земята, а маслините и платаните са забравили началото на своя век. Защото тук водата идва от дълбоко мощна и намира извори навсякъде, за да се втурне после надолу – към морето.   

Стана така, че се озовах в подножието на Загора Магнесийска преди няколко дни, на осми август. Градчето е успяло да се закрепи по стръмнините високо в планината Пелион, под самите й върхове, и да улегне с времето там. Западните склонове на планинската грамада се спускат в Пагасетийския залив, в дъното на който е Волос, а източната страна на гигантската митична скала потъва в талазите на Егея. Някъде в тъмните и дълбоки гънки на планината е входът към пещерата на кентавъра Хирон, възпитателя и учителя на Язон и на Ахила Пелеев. Тази планина винаги е била тайнствена – каквито са били и остават нейните пределински обитатели – пеласгите.

Морето под Пелион е бистро и кадифено, и когато е спокойно, се притиска гальовно в разноцветния камък на високата планина.

Беше осми август, седях в прегръдката на един от тези заливи, при градчето Агиос Йоанис, когато с изненада прочетох в църковния календар, че на този ден освен свети Емилиан изповедник, епископ на Кизик, Църквата почита и свети Трендафил Загорски. Осъзнах тогава, че родното място на този Христов мъченик се намира само на десетина километра от мен, под върха на планината. 

Пътят от морето до Загора е толкова тесен, че колите едва се разминават по него. Едно сякаш безкрайно множество от остри завои, на всеки един от които трябва да предупреждаваш за идването си с клаксон. От време на време ти се налага да спреш, за да изчакаш преминаването на някой тежък камион, натоварен догоре с круши и ябълки. Между овощните градини се виждат разноцветни пчелни кошери. А с изкачването морето става все по-огромно и хоризонтът все по-далечен.

Името на градчето е от славянски произход, както не е трудно да се разбере, и свидетелства за силното присъствие на славянско население в този район от ранното Средновековие нататък. През XVIII век Загора става значим икономически и културен център, в който е основано училище, изиграло извънредно важна роля при оформянето и затвърждаването на гръцката национална идея. В тази школа получава първоначалното си образование и поетът и идеолог Ригас Фереос (Велестинлис), един от протагонистите на гръцкото Просвещение и централна фигура за появата и разпространението на филелинските идеи в средите на политическия и културен елит на Европа в края на същото това столетие.

Загора е свързана и с живота и дейността на вселенския патриарх Калиник IV.

Църквата „Свети Трендафил“ стои някак незабележимо и смирено на един от завоите, близо до входа в стария град. Тя е мъничка и съвсем не импозантна, за разлика от останалите пет храма на Загора. Еднокорабната и едноапсидна сграда на църквата прилича по-скоро на отшелническа обител или на скромна рибарска хижа. Може би защото самият мъченик е бил рибар и моряк. Свети Трендафил Загорски е подложен на мъчения и убит около 1680 г. в Цариград заради твърдия му отказ да се отрече от вярата си в Христа. Житийните данни за светеца са оскъдни. Знае се, че след мъченическата му смърт неговите мощи стават благоуханни. Ако застанеш в мъничкото дворче на църквата на св. Трендафил в Загора нищо не скрива гледката на безкрайната морска шир. До църквата има съвсем мъничка камбанария с правоъгълна форма. Тя стои като стълб и като кула. Гледах я и си мислех на какво още ми напомня тя. На фар. На старинен фар, от върха на който строи светлината, нужна на онези в морето, за да достигнат те невредими брега. И да, подвигът на свети Трендафил Загорски блести подобно на светлината, която фарът праща на моряците, търсещи пристан. Светлина, която просветва като едва забележима точка в безлунната нощ и в мрака на разтварящите се под краката бездни. Когато в Константинопол хванали насила и завързали рибаря Трендафил от Загора и го отвлекли, той само ги попитал: „Какво искате от мен? Не съм сторил никому нищо лошо. Не съм извършил нищо нередно.“ Отговорили му: „Откажи се от Христос!“ Младежът, който тогава бил на около 15 години, им отвърнал: „Правете, каквото искате, от Христос няма да се отрека.“ Убили го на Хиподрума.

Денят отиваше към края си, в храмовете на Загора вече бяха изнесли иконата на свети апостол Матея и се подготвяха за вечерня. По залез слънце бяхме отново до морето и се спряхме да отдъхнем на едно място, където из под Пелион извираше животворящо поточе.