„Този филм разказва за Георги Марков и убийството му по време на Студената война – история, която с други извършители, други жертви и сходни мотиви би могла да се повтори и днес“, така започва филмът на немския документалист и изследовател Клаус Дексел „Накаран да замлъкне. Писателят Георги Марков и убийството с чадър“. Световната премиера на немското разследване за едно от най-загадъчните политически убийства на XX век бе на 15 март в рамките на документалната програма на София филм фест.
По време на пресконференция след премиерата на филма режисьорът Клаус Дексел и бившият директор на сигурността в радио „Свободна Европа“ Ричард Къмингс отговориха на журналистически въпроси.
Режисьорът Клаус Дексел признава, че импулсът да направи филм за убития писател-дисидент Георги Марков идва след 2005 г., когато приключва работата му по филм, посветен на шведския дипломат Раул Валенберг. По време на Втората световна война в Будапеща Валенберг спасява хиляди унгарски евреи, но в началото на 1945 г. е изпратен в Москва и затворен в „Лубянка“, където по-късно е отровен с рицин. Същата отрова е използвана и при убийството на Георги Марков. Първоначално желанието на Дексел е да направи филм за загадъчната „Лаборатория-Х“, известна още като „Лаборатория 12“ – става дума за токсикологичната лаборатория на КГБ, която е най-засекретеното отделение на Института за специални и нови технологии и е подчинена пряко на председателя на КГБ. Неговият сътрудник в Москва обаче му съобщава, че не могат да продължат работата по тази тема, тъй като тя е прекалено опасна. „Наложи ми се да сложа онзи сценарий в чекмеджето. След време прочетох в един немски вестник за използването на рицин от тайните служби и направих връзка с убийството на Георги Марков, за което също е използвана тази отрова“, разказа немският режисьор по време на пресконференцията след премиерата на филма в България.
Екипът на Дексел създава най-пълната досега реконструкция на покушението срещу Георги Марков. Писателят-дисидент умира на 11 септември 1978 г. Четири дни преди това – на 7 септември 1978 г. (рождения ден на Тодор Живков) – на път за работното си място в Би Би Си, в близост до автобусната спирка на моста Ватерло над Темза, Марков почуствал изведнъж болка в задната част на десния си крак, наподобяваща ужилване от насекомо. Поглеждайки инстинктивно зад себе си, писателят вижда мъж, който вдига чадър от земята и бързо се отдалечава. После мъжът спира такси, говори с шофьора, качва се и заминава. Марков го описва като набит човек, около 40-годишен. В редакцията писателят се оплаква на колегата си Тео Лирков от силна болка в бедрото. Показва му мястото, което по-късно Лирков описва като миниатюрна червена точка. Същата вечер вдига висока температура. Едва на следващия ден – петък – лекарят му го изпраща в болница. Линейката го откарва в спешното отделение на болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно. Поради подозренията, които споделя с лекарите в болницата, че може да е отровен, Скотланд ярд започва следствие и назначава подробна аутопсия на трупа, която установява, че писателят е бил отровен.
След 1989 г. на пресконференция в София бившият генерал на КГБ Олег Калугин потвърждава, че КГБ е подпомогнал българските служби при убийството на Георги Марков. Като партньори в операцията от българска страна той назовава шефа на разузнаването (Първо главно управление) Васил Коцев и неговия заместник Владимир Тодоров. Съдбата на Георги Марков се решава в началото на януари 1978 г. на една среща в кабинета на Юрий Андропов, който по това време е председател на КГБ. Срещата, на която присъства и Калугин, е проведена в централата на КГБ на „Лубянка“. Андропов предпочита работата да бъде свършена без прякото участие на КГБ и нарежда: „Дайте им нужното оборудване и изпратете инструктори, но само това“. Агентите на британската МИ-6, които през 90-те години идват в София и се ровят в архивите на Държавна сигурност, заключават, че физическият убиец се казва Франческо Гулино, датски гражданин от италиански произход, работил като агент на ДС с името „Пикадили”.
Клаус Дексел признава, че търсенето и откриването на Франческо Гулино е една от основните задачи на неговото разследване. Гулино или агент Пикадили е вече възрастен мъж, който живее на свобода и се занимава с търговия с картини и антикварни предмети. Екипът на продукцията успява да го открие в австрийския град Велс, в провинция Горна Австрия. „Първо се лутахме по следа в Чехия, после в Унгария и така стигнахме до Австрия“, разказва Клаус Дексел. „Позвънихме на вратата. Отвори ни мъж на около 60-годишна възраст с приятна външност. Ние казахме, че сме екип от Arte и искаме да разговаряме с него за бизнеса му с картини.“ Разговорът на Дексел и екипа му с Гулино продължава около час и половина. „Естествено, бяхме изненадани от това колко лесно той се съгласи да ни пусне в жилището си и да отговаря на въпросите ни. В същото време не бива да забравяме, че разпитът, на който Гулино е бил подложен в Копенхаген, продължава 11 часа. Не два, три или четири часа, а 11 часа! По време на този разпит Гулино отрича абсолютно всичко, включително това, че е работил за Държавна сигурност. В същото време ние знаехме много добре, че той е обучен да понася подобни разпити и има създадени умения да заобикаля и да се измъква от неудобните и директни въпроси.“ Дексел споделя още, че най-вероятно Гулино ги е приел спокойно, тъй като отдавна е осведомен от българските си приятели от бившата „Държавна сигурност“, че всички документи са унищожени.
При убийството на Георги Марков Гулино не е действал сам, подчерта бившият директор на сигурността в радио „Свободна Европа“ Ричард Къмингс. „Става дума за екип и смятам, че това е първият филм, който посочва, че самото убийство е екипна работа. Дали са били четирима или петима, дали са били българи или руснаци, изобщо какви са били те – това никой не знае, защото документите са унищожени. Трудно е да се реконструира случай, чийто единствен свидетел е мъртъв. Трябва да кажем, че разследването в Скотланд ярд продължава. Ние се обърнахме към тях с молба за интервюта и информация, но това ни бе отказано. Отказаха ни с аргумента, че разследването продължава и те се надявали един ден то да приключи успешно – нещо, в което аз се съмнявам. За нас остана разочарованието, че не успяхме да получим информация както от Скотланд ярд, така и от други институции. По този случай непрекъснато се сблъскваме с обяснението: „Това е класифицирана информация и тя не може да бъде показвана“, още от 1991 г. насам. През цялото време чукаме на затворени врати в опит да набавим повече информация“.
„Струва ми се, че след този филм и след блестящите журналистически разкрития на Христо Христов, не би трябвало да остане и капка съмнение кой е физическият убиец“, заяви по време на пресконференцията писателят-дисидент Димитър Бочев, който е и един от участниците във филма на Дексел. „Но има и нещо друго – допълва Бочев – явно западните служби не са си свършили работата, както трябва. Без да омаловажавам вината на комунистическите палачи на Георги Марков искам да обърна внимание на факта, че един престъпник като Гулино, за когото има достатъчно основания да бъде арестуван дори само защото притежава няколко фалшиви паспорта, е на свобода и ни гледа от екрана с цялото си дебелокожие и арогантност. Що се отнася до метафоричната страна на въпроса, убиецът на Марков е неговият литературен талант. И няма да се уморя да повтарям и да противодействам на слуховете за някакво агентурно минало на Марков. Няма да се уморя да повтарям, че той бе агент единствено и само на собствената си съвест“. Пред Портал Култура Димитър Бочев разказа за последния си разговор с Георги Марков.
Две години и половина са били необходими на Клаус Дексел да осигури средства за осъществяване на продукцията. Работата по филма започва през септември 2011 г. Филмът има три варианта – 93-минутна версия за голям екран, 53-минутна версия по поръчка на френско-германския телевизионен канал Arte и 7-минутен разширен трейлър за културното предаване „Аспекте“ на германската телевизия ZDF.
Очаква се филмът да тръгне по екраните в България от април.
„Накаран да замлъкне. Писателят Георги Марков и убийството с чадър“, режисьор и сценарист – Клаус Дексел, оператори – Оливер Закс и Василена Горанова, музика – Андреас Хелмле, участват – Анабел Маркова, Любен Марков, Ричард Къмингс, Франческо Гулино, Коста Богацевски и др., продуценти – Клаус Дексел, Мo Дреер, Мартин Лудвих и Александър Донев, продукция – Dexel TV Filmproduktion, Audiovideo Orpheus, supported by FilmFernsehFonds-Bayern, ZDF/Arte, National Film Center – Bulgaria & Bulgarian National Television.
