0
507

Наметало, течно като времето

Откъс от стихосбирката, вдъхновена от проектите на Кристо & Жан-Клод, изд. „Стефан Добрев“, превод Бисера Виденова и Ванцети Василев

Сирил Кристо е поет, фотограф, документалист и активист за защита на правата на хората и на животните. Сирил носи българско име, което се произнася на френски, тъй като баща му е българин, а майка му е французойка, известни като Кристо & Жан-Клод. Стихосбирката му е вдъхновена от проектите на родителите му, поезията е писана в разстояние на много години.  

 

„Наметало, течно като времето“, Сирил Кристо, изд. „Стефан Добрев“, София, 2019 г., превод Бисера Виденова и Ванцети Василев

Предговор

Владимир Левчев

Да издигнеш гранитен паметник на пролетния бриз. Да направиш скулптура на планински поток. Да изговориш мълчанието. Да намериш думи по-скоро за танца на самите сетива, отколкото за видяното, доловеното и докоснатото – това прави Сирил Кристо в своята деликатна поезия. Макар и в кратка лирическа форма, подобно на мащабните инсталации на Кристо, тази поезия подчертава това, което се опакова и скрива, преобразява пейзажа в мистерия, превръща наблюдението в церемония. Поезия, която е наметало, течно като времето, бягаща ограда, бдение пред небето.

Американският поет с български и френски произход Сирил Кристо се явява за първи път пред българския читател, благодарение на преводачите си Бисера Виденова и Ванцети Василев. Той се явява у нас в чудесно съчетание с фотографии на пакетажите на Кристо, тези монументални, но мимолетни прояви на един голям творчески дух – реки, мостове и сгради, вдъхновяващи пътеки по водата – създадени с много труд, но за кратко време в различни краища на света.

В тази книга фотографиите на въплътени артистични визии са опаковани в чистата материя на истинска поезия.

Опакованият Райхстаг, Берлин (1971–1995): 100 000 кв.м полипропиленова полупрозрачна тъкан, 15 600 м въжета. Фотография Волфганг Фолц

Ти си монарх, зазидан в камъка,
Какъв закон обитава твоето светилище?
Племена докосват гробницата на душата ти
И се молят за теб с взора на изгнаничеството.
Ние сме пазители, които носят
Плаща на плененото ти завещание.
Ние сме затворници на твоето убежище,
Споделено от Спасителя и от палача.
Стената се притиска
Към твоето величие и твоето разпадане.
Възмезден е вятърът
Бурята на твоята тържественост
И призрака, който поглъщаш,
Изгрява между крепостта и нощта.

Портите, Сентрал парк, Ню Йорк, 1979–2005 г.: 7503 винилни порти със свободно движещи се панели от найлонова тъкан, цвят шафран, захванати за 15 006 стоманени основи, разположени върху 37 км алеи. Фотография Волфганг Фолц

Есен,
Защо изникна от пръстта?
Да заровиш град
В пътеката, която разстилаш,
Спешното преселение
неусетно те обновява.
Есен,
Вървиш,
Примирявайки се със себе си.
Вятърът е събуден
В коридорите на твоето раждане,
Листа са задържани
Под настилките на твоя транс,
Дървета жадуват
Градината на твоето възкръсване.
Есен,
Прелъстено пространство.
В одеждите на твоя дъх
Влязоха в тебе хора
И капитулираха пред ритуала
На сезонния кръговрат.

Плаващите кейове, езерото Изео, Италия, 2014–2016 г.: 100 000 кв.м жълто-оранжев плат върху 220 000 полиетиленови куба с висока плътност, формиращи 3 км плаващи кейове и 2,5 км покрити пешеходни улици. Фотография Волфганг Фолц

Помни екстаза в деня,
Когато животът разцъфна
Като плащ от церемония,
Преметнат на тъкачния стан на света.
Там, където слънцето дишаше в сияйна страст,
Ти бе призован от едно езеро да следваш процесията на еоните
И дори вълните бяха обезпокоени от магията на втъкана светлина.
Там, където водата най-накрая намери брод под краката ти,
Ти вървеше върху вълнистото наметало през материята на времето.