1
2252

Наниз

Нанизът от мъниста, който вече свикнахме да наричаме „Апартаментгейт“, обещава да бъде дълъг. Ето че и вчера още едно мънисто блесна пред взора на българското общество, а друго започна леко да проблясва изпод прахоляка, в който накитът спокойно си е лежал. А както се вижда, най-вероятно и други стъклени перлички ще се появят в скоро време.

Че сюжетът е част от станалите обичайни и в България предизборни хватки, го знаят вече и малките деца. Но този път дължината на наниза действително говори за един космос (за да си поиграя със значенията на тази дума в старогръцкия език), за една подредба, за един добре подреден и уреден свят на взаимосвързани интереси. За един космос, устроен от хора на високи позиции във властта, за да ги обслужва. А космос има и значението на „украшение, накит, наниз“ в старогръцкия език, както се знае.

Засега си говорим само за проблясвания на мъниста в прахта. Истината, надяваме се ще дойде като резултат от усилията на прокуратурата и на всички други институции, работа на които е истината.

Но освен в смисъла на „устройство, ред, космос, свят“, а също и на „украшение, накит“, думата космос има и една друга употреба в старогръцкия език – със значението на „приличие, благопристойност, чувство за благоприличие“. Ето тази последна употреба на космос кара, според мен, въздухът да трепти най-много сега. И ще продължи да го прави, независимо от това до какви изводи ще стигнат разследващите институции.

Тази си остава, за съжаление, най-тъжната страна в поведението на мнозина от онези, които съставляват днешната българска политическа класа. Защото, дори и обзавеждането с апартаменти да е законово чисто, дори и да не си се възползвал от политическия си пост, за да си издействаш чутовни намаления на цените, дори и да не си се корумпирал, дори и да можеш да докажеш съответствие между доходи и разходи, липсата на съзнание за това, че бидейки политическо лице със съответните амбиции и постижения в полето на политиката, си задължен да спазваш хигиена на нравите и благоприличие, си остава големия недостатък на много от политиците ни.

Колкото и относителни да са последните понятията хигиена на нравите и благоприличие, едва ли не се разбира за какво говоря. Особено като се има предвид и нещо, което, мисля си, е, ако не и своеобразна, то поне силно изразена културна или социокултурна черта на българското общество.

Погледнете какъв огромен транспарант виси сега зад паметника на Васил Левски в столицата. На него за изведени следните думи на Апостола: „… гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“

Съвременният българин е в голяма степен програмиран да отсъжда относно смисъла на това да си политик и да правиш политическа кариера в съгласие с тази фраза, но (и тук е интересното) през призмата на следната нейна интерпретация: в действията на политиците трябва да доминира мотивът за работа в полза на общото благо до степен на себеотрицание. Точно по примера на Левски. Особеното в това разбиране (сравнено с утвърдените обществени нагласи и очаквания в Съединените щати и други стари демокрации, например) е там, че балансирането между усилията, полагани в името на обществения интерес и общата полза, от една страна, и честното експлоатиране на политиката като поле за личностна реализация, от друга, у нас не се възприема като нещо достатъчно оправдано и в крайна сметка легитимно. Ето защо в България масовата идея за благоприличие в политиката е значително по-строга, отколкото в някои други демократични общества. Тоест очакванията са за по-скромни финансови възможности и имотно състояние сред представителите на политическата класа.

Поради което, ако искаш да си почтен и уважаван български политик, да оставиш името си неопетнено и да те запомнят с добро, е необходимо да разбереш от самото начало, че не отговаряш ли на тези представи за благоприличие в политиката, си обречен на провал и на крушение. Ще рече, ти наистина ще трябва сериозно да се замислиш, какво може да си позволиш да имаш, и какво не.

Много ми се иска да бъда разбран правилно. По никакъв начин не се опитвам да внуша, че в случая си имаме работа само с морални категории от рода на благоприличието. Вече достатъчно ясно казах в началото на текста, че рано или късно ще разберем има ли в конкретния случай злоупотреба с властови позиции, космос от навързани помежду си хора, използвали политиката за лично облагодетелстване. Вероятно нещата са точно такива. Но просто искам да подчертая, че върху онова, на което току що обърнах внимание, си заслужава да се замислим. И поради това, че посочената от мен особеност на масовите представи в съвременна България за приличие и благопристойност в политиката,  върви в съчетание с една друга, характерна за днешния ни социум, черта. Или поне за една много голяма част от хората в този социум.

Характеристика, разкриваща една особена двойственост в същото това разбиране за благоприличие и за почтеност. Така както днешният българин изисква от политическата класа да следва заветите на Левски, и в грижата за общото да демонстрира едва ли не прояви на себеотрицание, така същият този българин в мислите си и в частните си разговори проявява едно съчувствено, емпатично разбиране към схеми и хитрости, подобни на тези от „Апартаментгейт“. Като че ли се получава една такава амбивалентност: от една страна, разкритите далавери се възприемат като възмутителни, скандални, отвратителни. Но от друга, в едно друго пространство на душата си, българинът проявява разбиране, че действията на тези хора са природни, човешки, обясними с човешката им същност. Човещина…

И воден от тази своя проникновеност за човешкото и от присъщата си склонност към емпатия, българинът неусетно и за самия него започва да се интересува все повече и повече не от възмутителното, скандалното и отблъскващото в драмата, а от любопитното в нея. Ще рече от въпроса как така тези влиятелни, богати, умни, хитри, оправни и земни хора, са се оставили да ги пипнат.

Тази е най-тъжната страна на скандали като „Апартаментгейт“. Но какво да се прави. Наниз.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияЗа независимия театър и новата румънска драматургия
Следваща статияКупената журналистика е бедствието

1 коментар

  1. Да цитираме пак Левски:

    „…гледай народната работа ПОВЕЧЕ,(к.м.),от всичко друго…“

    Нито в този цитат,нито се сещам някъде другаде Апостола да е казвал,че е против личното облагодетелстване и дори против кражбата! И няма да е честно да е бил против,защото самият той не само е събирал доброволни дарения,но и е заплашвал и изнудвал заможните българи да двата пари за Делото. но и за неговите лични нужди.
    Давал съм пример и друг път с големият наш хайдутин и борец за освобождение Панайот Хитов. Той е ограбил цели две банки в Румъния и хитро пренесъл парите в България укривайки ги в ковчег на мъртвец. Повечето пари е запазил за себе си,друга част раздал на бедни приятели и познати,а трета част заделил за националноосвободителната борба,разбира се. Въпреки извършените обири за мен Хитов си остава един от най-големите герои в българската история. В пълният смисъл на думата „герой“.
    А пък най-успешният български държавен лидер Стефан Стамболов също е бил корумпиран,но тази негова корумпираност не е нанасяла вреда,тъй като е гледал ПОВЕЧЕ за народа,отколкото за себе си.
    Но ще спра дотук,не за друго,а защото темата за корупцията отклонява погледа в погрешна посока…