0
2087

Нарисувани думи

Изложбата с илюстрации на британски детски книги в „Квадрат 500“ продължава до 12 май.

Илюстрацията е един от възможните начини, по които детето опознава света, сблъсква се с абстрактни понятия като „добро“, „зло“, „красиво“ и „грозно“. За него тя се оказва „модел“ на света, още преди да е овладяло напълно тайните на словото. Затова пред художника илюстратор стои сериозно предизвикателство и не лека отговорност. Изображенията на страниците на книгите са част от невербалната комуникация с детето. Те са неоценим помощник в разкриването на света наоколо и в същото време са емоционален модулатор, те очертават състояния, надграждат предпочитания, мечти, страхове, преживявания, които детето трудно би изразило с думи.

Интересен повод да се вгледаме в темата е представената в „Квадрат 500“ експозиция на британска съвременна илюстрация. Лорън Чайлд, куратор на изложбата избира 10 художници. Сред тях са утвърдени имена и автори в зората на кариерата си. Но не това е най-важното. Целта на тази компактна експозиция е да покаже разнообразието от почерци и богатството от концепции в контекста на детската книга. 

Експозицията е представена лаконично, изчерпателно и компактно в пространството на изложбената зала. Илюстрациите са презентирани веднъж самостоятелно и втори път в рамките на книжното тяло, така се постига максимална информативност.

Силно впечатление прави доминиращата роля на образа над текста в тези британски книги. Словото, напълно оправдано, е на заден план. Думите са опредметени в образи по различни начини и стратегии. Ето най-ярките решения.

Емили Ранд разчита на монохромната изразност. Тя впечатлява с подхода на черно-бялото послание и показва умение да задържи вниманието на малките читатели с едри, знакови, неочаквано кадрирани образи. Ранд наслагва напрежението и интригува с елемента на очакване, като поетапно влиза в кадъра от общ план към фрагмент. Тя е авторка на една от най-интересните книги – черно-бяла с градации на сивото, но съвършена като структуриране, поднасяне и детайл.

Дейвид Макинтош предлага вариативен подход, базиран на изненадата. Фигурите, които създава, са подчинени на линията. Книгата му носи тайнството на разноликия свят. Всеки разтвор показва нещо ново – в един бъбриви, любопитни персонажи изпълват страницата, в следващия колоритни зони насищат цялото пространство, в третия прозира родство с конструкцията на комикса. Това издание сякаш няма нужда от текст. Оформителят напълно го съзнава, залагайки на силата на визуалното.

Ребека Коб създава много живи, пластични, леки илюстрации. Картинките наподобяват думи. Деликатната чувствителност на авторката прозира в балансираната ефирна структура на изданието, в което тя разчита на паузите и светлината.

Диаметрално противоположни са Емили Хюз и Джил Колдър. И двете рисуват плътно по цялата повърхност на книгата, без пауза изземват ролята на текста. При Емили Хюз образите са едри, моделирани по детски с хиперболизирани очи. Джил Колдър подчинява средствата на историческата тематика на изданието. Тя насочва своите читатели към образния свят на повествованието още от корицата на изданието. Титулната и авантитулната страница също са изпълнени с  илюстрации. Използвани са шрифтове, съзвучни с „времето“ на повествованието, както и похвати, основани на стилизация, интензивен колорит и декоративна трактовка на фигурите и пространството. Джил Колдър не оставя текста като единствен носител на информацията. Пластическият му еквивалент се появява на всяка страница, внася енергия, наситен цвят и динамика, обогатява представата с необходими подробности за сюжетното действие и участниците в него.

Книгата „Време е за лягане, Фред“, илюстрирана от Ясмин Исмаил, е сътворена със замах. Именно в нея ясно личи едно често срещано противоречие: представени извън книгата, илюстрациите са експресивни, мощни, излети като на един дъх. При „вкарването“ им в разтвор техните качества сякаш стават невидими – образът е разрушен при разполагането му между страниците. Ситуации като тази показват, че художникът не трябва да разчита единствено на колоритния акцент, на майсторския градеж на формата или техническите новости. На първо място трябва да мисли за изобразеното през битуването му в книжното тяло.     

Експозицията „Нарисувани думи“ цели да изтъкне разнообразието в полиграфията, концепцията и въздействието на детската книга. В детството всичко е ярко, запомнящо се, привличащо. Британските илюстратори ни напомнят това, като показват как думите са заменени с образи, а обясненията със свободни връзки.
Гостуването на изложбата в София е част от програмата, с която се отбелязват 80-годишнината от създаването на първия офис на Британския съвет в страната и 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Обединеното кралство. Програмата на изложбата предвижда и детски работилници.