„Емоционално наследство. Как семейната травма влияе върху живота ни?“, Галит Атлас, превод от английски език Евелина Андонова, издателство „Изток-Запад“, 2023 г.
„Историята на всяко семейство крие някаква травма. Всяка травма се проявява по уникален начин и оставя емоционален отпечатък върху онези, които предстои да бъдат родени.“ Така започва „Емоционално наследство. Как семейната травма влияе върху живота ни“ на д-р Галит Атлас – изследване на премълчаваните преживявания, които никога не са само лични, а засягат цели семейства и родове.
Д-р Галит Атлас е психоаналитичка, преподава психотерапия и психоанализа в Нюйоркския университет, водеща фигура в сферата на психоанализата на отношенията, носителка е на наградата за научни изследвания Андре Франсоа и на наградата за драма терапия на Северна Америка NADTA. В тази книга обаче д-р Атлас тръгва към разказването на истории на своите пациенти, като ги преплита с историята на собственото си семейство – с личните теми табута, за които никога не се говори, с разкази за детството си и със спомени за родителите си, емигрирали в Израел от Иран и Сирия. „Тази книга се роди на кушетката, в интимния диалог между мен и моите пациенти“, пише д-р Атлас. Разбира се, имената на пациентите са сменени, всички те са дали разрешение историите им да бъдат разказани, но пък самата Галит Атлас застава с името си, когато разкрива факти от живота си.
Както Галит Атлас пише, предназначението на тайните, които пазим от себе си, е всъщност да ни защитават, като променят света, в който живеем, и нашата представа за него, и така ни помагат да държим неприятната истина далеч от съзнанието си. Но травмите, които „умът ни не може да смели, защото са твърде ужасни и мъчителни, се превръщат в наше емоционално наследство“.
По думите ѝ анализирането на ума прилича на детективски роман – един вид дълго разследване, от което не е ясно какви резултати ще изскочат. В същото време анализирането на семейните истории прилича и на редене на пъзел, частите на който никога не съвпадат напълно, винаги има празни места и липсващи парчета, но в подреждането на цялата картина задължително се открива логика, дори когато не успяваме докрай да проследим всички невидими връзки между отделните хора и събития.
„Както в много други семейства, така и в нашето цареше негласното споразумение, че мълчанието е най-добрият начин да изтриеш неприятните спомени. В онези дни битуваше убеждението, че онова, което не помниш, не може да те нарани. Но какво се случва, ако това, което с всички сили се мъчим да забравим, всъщност се помни“, пита д-р Атлас. И по думите ѝ, тайните на ума включват не само нашите лични житейски преживявания, не само нашата лична история, но и всичко онова, което несъзнателно носим в себе си – страхове, спомени, травми и болки, наследени не само от родителите ни, но и от предишните поколения. И в това няма голяма изненада, според Галит Атлас, защото от еволюционна гледна точка целта на тези епигенетични промени е биологически да се подготвят децата за среда, сходна с тази, в която са живели и отраснали техните родители.
Разбира се, психоанализата още след края на Втората световна война започва да изучава ефекта на фамилните травми върху следващите поколения и връзката между необработената травма на родителите и наследените травми при децата. Но в тази книга д-р Атлас разказва не за теории, а изследва различните лица на наследствената травма и възможните решения за излизане от този семеен лабиринт. Тя анализира отделните истории и дори споделя последните проучвания в сферата на психологията.
Какви са тези травми? Списъкът е безкрайно дълъг, ако се съди по случаите, за които д-р Атлас разказва. Тя описва травми от загубата на деца и от смърт на родители, разказва за семейно насилие, за липса на родителска любов, за самоубийства, за отказ да бъдеш родител, които се повтарят отново през поколения. Палитрата на непреживени травми е възможно най-широка, така, както е голям и непредсказуем светът. Така, както тайната за сексуалното насилие, което е преживяла бабата в Русия в началото на ХХ век, за което никога не е разказвала на никого, ще застигне внучката ѝ като кошмар през XXI век в Америка. Така, както самоубийството на бащата, за което синът не подозира, ще засегне и собствения му живот.
В тази книга Галит Атлас разказва как точно мълчанието на миналото може да ни нарани. Тя цитира психоаналитиците Мария Тьорьок и Николас Абрахим, според които всички си имаме фантоми, но по-важното е, че ни „преследват не мъртвите, а празнините, които тайните на другите оставят в нас“.
Колкото до процеса на излекуване – според д-р Атлас той прилича на пътешествие, което хората се налага да предприемат насила, за да опознаят себе си, да приемат собствените се недостатъци и ограничения, както и на хората около тях. И анализът на емоционалното наследство е просто стъпка напред към прекъсване на цикъла на наследствената травма.
