0
2368

Наследството на Селинджър

В нов документален филм за починалия през 2010 г. американски писател Джеръм Селинджър се твърди, че авторът на „Спасителят в ръжта“ е оставил указания за издаването на поне пет нови творби.

селин999

Селинджър не е приключил с публикуването, твърдят Шейн Салерно и Дейвид Шийлдс – автори на нов документален филм и книга, посветени на живота и творчеството на големия американски писател. И филмът, и книгата, чиято премиера предстои следващата седмица, са със заглавие „Селинджър“. „Ню Йорк Таймс“ цитира Салерно и Шийлдс, според които Селинджър е дал указания на наследниците си да публикуват поне още пет книги, някои от които съвсем нови, а други – продължение на предишни творби, в поредица, която писателят възнамерявал да пусне най-рано през 2015 г.

Селинджър, който почина през 2010 г. на 91-годишна възраст, бе известен с изкусно, но оскъдно литературно творчество, увенчано с огромния успех на романа „Спасителят в ръжта“, публикуван през 1951 г. Новите романи и разкази са писани преди 2008 г., очаква се те да разширят значително литературното наследство на писателя. Сред произведенията, които ще бъдат публикувани, е и разказ, в който участва един от най-известните герои на Селинджър – Холдън Колфийлд. Разказът е озаглавен „Последният и най-добър Питър Пан“ („The Last and Best of the Peter Pans“). Ръкописът му се съхранява в архива на библиотеката на университета в Принстън от 1965 г. и съществуването му е известно на читателите отдавна, макар той да не е публикуван никога. Освен това за публикуване се подготвят пет нови разказа от цикъла за семейство Глас. Новите произведения включват още литературен „наръчник“ за религиозната философия Веданта, от която Селинджър силно се вълнува; роман, базиран на първия му брак, с време на действие през Втората световна война; и новела за личните му преживявания по време на войната.

Десетилетия наред близките на Селинджър споделят, че той продължава да пише усърдно, макар да е престанал да издава след разказа си “Hapworth 16, 1924”, излязъл в „Ню Йоркър” през 1965 г. Никой обаче не е давал публично изявление, че писателят е оставил подробни планове за посмъртното публикуване на свои творби.

J.D. Salinger

Наследниците на Селинджър – неговата вдовица Колийн О’Нийл и синът му Матю Селинджър – отказват коментар за книгата и филма на Салерно и Шийлдс. В интервю по-рано тази година Матю Селинджър заявява, че не вярва книгата и документалният филм да допринесат за по-задълбоченото разбиране на баща му, който в продължение на десетилетия е поддържал лични контакти само в тесния кръг на 7-8 души.

Премиерата на документалния филм „Селинджър“ ще бъде на 6 септември тази година. По-късно той ще бъде излъчен по канала PBS в поредицата „Американски майстори“. Филмът е заснет след деветгодишно проучване. Придружаващата го книга пък, дело на издателство „Саймън и Шустър”, ще излезе на 3 септември тази година.

„Ню Йорк Таймс“ цитира Шейн Салерно, който е успял да събере множество непубликувани досега фотографии, стотици писма и дори ръкописен дневник от Втората световна война, притежание на един от най-старите приятели на Селинджър и негов другар от фронта – Пол Фицджералд, който е вече покойник. „Ако това не е близък кръг, не знам кое е“, казва Салерно. Той разбира за плановете на Селинджър за публикуване на по-късен етап от проучването си. В книгата и филма подробното описание на тези планове е базирано на два анонимни източника, посочени като „отделни и независими“. Салерно отказва подробности и само описва източниците като „хора, които не са разговаряли помежду си, но са знаели за замисъла“. Той отбелязва, че отначало си е сътрудничил с членове на семейство Селинджър, но по-късно те са оттеглили подкрепата си.

Книгата и филмът се рекламират с обещанието за разбулване на мистерията около Джеръм Селинджър и неговата пословична склонност към уединение. Рекламната кампания включва плакат с лика на Селинджър с допрян до устните показалец и предупреждение: „Разкрийте мистерията, но не разваляйте тайните!“ Съпътстващата филма биография от 698 страници е написана в жанра на устната история с откъси от разказите на десетки хора, интервюирани за този проект.

Джонатан Карп, издател от „Саймън и Шустър“, определя книгата като „голямо журналистическо постижение“. Той твърди, че информацията е неоспорима, защото „източниците са безукорни“. Карп коментира „голямото разкритие“ за неиздадените ръкописи с думите: „Ако и когато това се случи, ще бъде едно от най-големите литературни събития на годината, дори на десетилетието“.

Филмът и книгата представляват едно детайлно и неконвенционално пътуване през живота на писателя, който участва във Втората световна война, получава нервен срив в Европа и се завръща в Съединените щати със съпруга германка. Сред някои от по-скандалните разкрития на Салерно и Шийлдс са малко известни подробности и фотографии на първата съпруга на Селинджър Силвия Велтер, германска гражданка, за която той се жени след края на войната. По това време, през 1945 г., Селинджър работи като агент на контраразузнаването и разследва укриващи се нацисти. Книгата посочва подозрителни подробности от живота на Силвия Велтер с внушението, че тя е била информаторка на Гестапо – съмнения, които имат приятелите на Селинджър в следвоенния период. Бракът им е кратък. Няколко седмици след пристигането на младоженците в Ню Йорк „тя намира самолетен билет за Германия в чинията за закуска“.

селин0000
Селинджър в Нормандия по време на Втората световна война

Книгата и филмът описват още една връзка на Селинджър – след войната писателят се запознава във Флорида с 14-годишната Джийн Милър. В продължение на години те си разменят писма, прекарват заедно известно време в Ню Йорк и имат кратка сексуална афера. (В интервю за филма и книгата Милър твърди, че Селинджър я е зарязал в деня след първия им сексуален контакт.) Тя казва още, че веднъж писателят я видял да сподавя прозявка, докато разговаря с друга по-възрастна жена, и заимствал този жест в един от кратките си разкази – „На Есме – с обич и омерзение“.

Фрагменти от новия филм „Селинджър“ бяха показани през май 2013 г. на кинофестивала в Кан. Авторите – Шейн Салерно и Дейвид Шийлдс – не са професионални литературоведи и изследователи на творчеството на писателя. Салерно е известен като сценарист на филма „Армагедон“, а Шийлдс е автор на книги с различна тематика – от баскетбол до съвременна литература. И двамата обаче са убедени, че Селинджър ще получи втори шанс, какъвто не е имал никой друг писател.