0
2017

Наследството на Фандъкова и политическите неизвестни

Фотография Цветелина Белутова, „Капитал“

Йорданка Фандъкова обяви кандидатурата си за четвърти пореден мандат за кмет на София. Събитието има своето знаково политическо значение, но не по-малко важни са промените, които настъпиха в градската архитектурна среда особено в последните няколко години.

Те носят в себе си наследството, оставено от Фандъкова, те не могат да бъдат мислени през призмата на политическото, но предстоят избори и политическият инструментариум неизбежно се намесва, когато трябва да се даде оценка за свършеното. Новият облик на София поражда естетически дискусии, чрез които биват легитимирани различни вкусове и критерии. Освен това на този терен се извършва и публичната легитимация на кича чрез интегрирането на асихронни и неадаптивни елементи към старата градска среда. Нововъведението трябва да предизвика одобрителния поглед на населението, за тази цел се използва експертната оценка на архитекта като средство за манипулация и за формиране на доминиращо обществено мнение. Същевременно не бива да се подценява и естетиката на индивидуалното възприятие, която влиза в колизия с естетиката на моделирания колективен разум, който постулира и пропагандира  „изтънчения” вкус на ценителите на новото и красивото. Крайният резултат е предизвикване на разнопосочен обществен дебат, но настъпилите изменения трудно подлежат на корекция. Може би първият признак, че в столицата започва да се прави нещо, бяха разкопките пред ЦУМ на останки от древна Сердика. Тази стъпка беляза и първия провал, доколкото обектът, третиран с некачествени материали, беше наводнен от дъждовете, потънал в кални локви, а след допълнителна консервация и реставрация бе достроен с китайски тухли и в него няма как да остане незабелязано въображението на съвременния проектант. През това лято пък заговорихме за напуканите чисто нови плочки на Ларгото, които според версията на културния министър били изпочупени от скейтбордисти. Другият емблематичен пример е ремонтът на „Граф Игнатиев” с плочките за баня, налепени пред църквата „Св. Седмочисленици”, с неудачните „перки на акули”, които бяха сложени като ограничители на трамвайната линия и цялата поредица от неудачни решения за намиране на техни заместители, с временното закриване на голямата открита книжарница на пл. „Славейков”, превърнала се през годините в емблематично място за столицата, с трайно затворения фонтан. Ремонтът на бул. „Дондуков” премахна легендарните жълти павета, които бяха естествена връзка с миналото и неизменна част от културно-историческото наследство на града. Впрочем, именно когато става дума за културно-историческото наследство, няма как да не споменем и рушащите се паметници на културата като „Царските конюшни” и къщата на Пейо Яворов. В момента е поставено под заплаха и самото сърце на София с планирания ремонт на площад „Александър Невски”, който, ако бъде реализиран, може би ще завърши като останалите архитектурни проекти по време на мандата на Йорданка Фандъкова. Не бива да забравяме и проблемите с логистиката, нередовния градски транспорт, претъпканото метро, мръсния въздух, автомобилния трафик, некачествените ремонти на централни улици и булеварди, задръстванията, дупките по вътрешнокварталните улици, безконтролното застрояване на зелени площи в крайните квартали. Реалността регистрира един безкраен брой от неуредици, които спадат в сферата на приоритетите на местното самоуправление. Те са потенциално съществуващи, не могат да потънат в небитието, част са от политическия ландшафт на предизборната кампания. Но устойчивото боравене с тях не е в състояние да игнорира някои социополитически особености на локалния контекст.

Целта на настоящия текст не е да изброи всички актуални проблеми, които стоят пред местната власт в София. Необходимостта да посочим някои от тях се дължи преди всичко на факта, че Фандъкова навлиза в кампания за нов мандат и нейното политическо наследство подлежи най-малкото на оценката на избирателя. Ако се проведе реален предизборен дебат, своята оценка би трябвало да дадат и останалите кандидати за кмет.

Тази кампания за София обаче ще бъде странна в две отношения: Първото отношение бихме могли да дефинираме като чисто политическо, а второто като социологическо. Ще започнем от социологическия проблем, тъй като вече споменахме, че става дума за едно дългогодишно управление, което буди противоречиви оценки и регистрира определени слабости. Фандъкова оставя зад себе си един променен град – със своя видоизменен архитектурен, екологичен и инфраструктурен облик, но и със своята културна и обществена среда, която не оставя незасегната от някои тихи, но същевременно динамични процеси, свързани със социалната мобилност, със социалната стратификация, с демографията. Новият столичен облик е пряко обвързан и с ново политическо и културно съзнание. Социологически погледнато, от 1990 г. София винаги е  била синя, но изминалият трийсетгодишен период предпоставя извършването на генерационна промяна на базата на фактори като емиграция, миграция и застаряване на населението. Ако днес наистина отново остане синя, това вече няма да е синьото на 90-те години, защото неговият цвят е избледнял от нафталина на историята. То може да бъде или синьото на ГЕРБ, на новия заместител на старото дясно, присламчил към себе си марката СДС, от която в момента не са изтрити само буквите, или на Демократична България с нейната претенция да бъде новото продължение на старото автентично дясно. Всъщност, става точно като в онази метафора на Иван Костов за духа, който е излязъл от бутилката. В случая духът отиде в Демократична България, бутилката се оказа ГЕРБ, а някъде в дъното на нейния етикет са изписани буквите СДС. Политически погледнато, днешната постпреходна ситуация конституира нови идеологически, социални и културни полета, които предефинират погрешно считаните за традиционни електорални нагласи на дясното. Не случайно Хераклит е казал, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река; реката тече непрекъснато и се променя във всеки един момент, така както и човекът се променя във всеки един момент.

Десният избирател е изправен пред предизвикателство, доколкото пред него претендират за легитимност два десни проекта. Единият стъпва върху дезинтеграцията на СДС, за да се опита да трасира пътя на автентичното консервативно дясно, което безспорно има своята социална база поне в централната част на столицата. Другият абсорбира дезинтегрирания СДС, за да стъпи върху политическия етикет и така да обособи автентичното популистко дясно, т.е. посяга се върху традицията и историята, за да се манипулира актуалната политика.

Между тези два десни центъра се ситуира левицата, която иска да направи пробив в момент, когато управлението на централно ниво е разклатено от поредица от нестихващи скандали. БСП се включва в битката за разкопаната от Фандъкова София, в битка, оставила тежко инфраструктурно наследство, но и поставяща залога за бъдещето на дясното. Симбиозата между два проблема – за развитието на София като град и за перспективите пред дясното в столицата, очертава дилема, която поставя въпросителна пред резултата от изборите. За какво ще гласуват софиянци – за бъдещето на своя град или за отстояването на собствената си политическа идентичност? Ако на втори тур отидат Фандъкова и Манолова, кой ще спечели? Манолова като независим кандидат, подкрепен от БСП по модела Радев срещу Цачева, или Фандъкова по модела ГЕРБ, Софиянски, СДС, независимо кой – срещу БСП. Това е интрига, която ще има своето отражение върху развитието на националната политика и то не бива да бъде подценявано.

Политическата интрига с кандидатурите беше разигравана цяло лято. Фандъкова и Манолова навлязоха в предкампания под формата на дълъг размисъл дали ще се кандидатират. Безсмислен ход е да се поставя изкуствено затъмнение пред една публична тайна и да се разиграва фарсът всички да коментират като хипотетични съвсем явни номинации. Този ход беше предприет в разрез с правилата за официална предкампания с цел да се избегне рискът от компроматна война. Но от определена гледна точка резултатът може да бъде видян като противоположен на първоначалното намерение. Компроматната война срещу Фандъкова или поне негативната кампания срещу нея, течеше през цялото лято под формата на медийното отразяване на компрометираните ремонти. Остриетата на ГЕРБ не пропускаха удобен момент, за да кръстосат шпаги с незаявения кандидат Мая Манолова. При липсата на политически новини централна тема на августовските анализи беше евентуалният сблъсък между Фандъкова и Манолова. Трусовете в ГЕРБ и БСП трябваше да затихнат, за да се събере енергия за политическата битка. Лятото не поднесе подобни индикации. Двете кандидатури са изхабени противно на целта на политическите централи да предотвратят това. Сега остава да видим как партийната обвързаност в условията на явните и подмолните процеси на дискредитация на управляващите елити ще рефлектира върху структурирането на електоралните нагласи и дали психологията на избирателя ще се окаже един допълнителен фактор, оказващ влияние при оформянето на крайния резултат.

Атанас Ждребев e политолог. Завършил е НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ”. Доктор по политология на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на книгата „Разпадането на политическата система в България” – сборник с публикации, които хронологически обхващат периода на първото десетилетие на XXI в.
Предишна статияДвижението
Следваща статияМузикално просветление