0
1489

Находка

Преди време се поразходих из места, които ми донесоха изход от обикновените пространства.
Стана така, че пътищата ми ме отведоха в Силезия. Във Валбжих, но и в околностите му. Тръгнах тогава по дирите на нещо, което ми е било интересно още отпреди. И представете си, стигам до нещо странно. В едно силезийско село попаднах на текст, който не можеше да се намери в архива на ни един град. Текст, съдържащ и това:

Als der Kaiser kamm hinunter zu den Steinen,
Zu den hohlen Bergen dort im unbekannten Süden,
Stieg er von dem Rosse schlanken,
Sandte alle weg und lass sich knien.

Der Regen floss vor ihm und auf den eisern Helm in Strömen,
Die Mauern der verhüllten Burg – wie aus der Unterwelt gekommen,
Grimmig und damit so klug geartet damit die draussen Stehenden entarten
So dass die fremden Augen und Gedanken fern von Ferne noch sich halten.

Zur selben Zeit genossen schon die Reisenden den Tisch im Dorf und assen,
Die Pilger und die Räuber teilten das Feuer und bedankten,
Im Dunkel rauschten Bach und Fluss im Tal und tanzten,
Der Sinn des Kaisers sah die Elfen, die ihn da umkranzten.

Der Helm auf seinem Haupt und sein Gewissen – die waren Zeichen der Verderbniss
Und dennoch auch der unerwarteten Prämissen.

Der andre in der Burg, der nahm den Kelch und schenkte Wein darin,
Langsam und wartend still auf das Gewordene und auf die Vorzeit,

Die Türеn brach еr auf, der Kaiser trat hinein und sass.
Die beiden sahen klar, dass die gesammte Zukunft liegte in dem Kamin und in dem Rauch.

Und dann der Kaiser trank und atmete und sagte:
Ja! Sie sind gewiss der Papst,
Ich bin nichts mehr als allgemeiner Kaiser.

Недвусмислените податки от местния и другите архиви допълваха идеята, че автор на тази поема е Йозеф Айхендорф. Роден там, в тази част на Силезия.
Първоначално и аз бях убеден, че е така, но рязката смяна на стихосложението в последните три куплета ме накара да преосмисля първоначалната си оценка относно произхода на творбата, на която се натъкнах в този край случайно. Прочитайки последните строфи, започнах да проумявам, че стиховете няма как да са излезли изпод ръката на Йозеф Айхендорф – защото той не би оставил в недъгаво състояние никоя от своите творби.
Твърдя го, понеже всички запазени от този автор поетични работи представляват брилянтно изведени произведения, съчинени с много добро познаване на класическите форми. Които форми Айхендорф неизменно следва и провъзгласява via operis sui като екземплярни за века на своята си Германия.

Премисляйки нещата, съм окрилен да мисля, че оригиналният стих на Айхендорф, открит все пак, убеден съм, от мен в онзи неопределен район около Валбжих, може и да е бил невъзможен за което и да време, но е станал.
Сигурен съм, че това е бил Айхендорф.
В следващата си статия ще предложа превод на Айхендорфовата творба.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияМинало сегашно
Следваща статия„Този север стресна душата ми“