0
735

Начало на Фестивална академия във Варна

Оливие Шарлие, Жерар Косе, Фредерик Одибер, Марчело Мацони на „Варненско лято“ 2022 г., фотография Росен Донев

Инициативата Фестивална академия – Варна, част от проекта „Фестивален дневник“, финансиран от Национален фонд „Култура“, беше обявена на 20 септември 2022 г.

Участваха представители на Община Варна, БНР и БНТ, Икономическия университет, Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“, Държавния архив, Обсерваторията по икономика на културата и Българската фестивална асоциация. Фестивалната академия е насочена към местната власт, обществените медии, институциите, ангажирани с опазване на културното наследство, университета и неправителствения сектор. Инициатор е платформата Дигитален каталог на фестивалите във Варна.

Платформата е систематизирала информация за 75 фестивала с над 1500 архивни единици. Те са на разположение на потребителите в интернет. Сега инициативата Фестивална академия надгражда Дигиталния каталог с „невидими“ за публиката дейности. Към екипа се включват деветима студенти от различни университети, които изключително много помагат в изследванията. С тяхна помощ от началото на годината е направен мониторинг на фестивалите, систематизирани са данни, които ще бъдат използвани в бъдеще. 

С тези практики на наблюдение и чрез дигиталните платформи в края на годината ще бъдат обявени номинации за фестивали, които покриват определени характеристики и професионални стандарти. Те ще бъдат оценени по четири категории: художествен принос, социална отговорност, дигитална среда и грижа за публиките. Оценките обхващат всички основни параметри на фестивалните събития във Варна и ги разглеждат не само като прояви, които осигуряват радост и удоволствие, но и извличат тяхната добавена стойност, социалния, културния и икономическия капитал, който те създават. 

Със съдействието на съмишлениците от Обсерваторията по икономика на културата и Българската фестивална асоциация ще бъде направен опит за създаване на професионални стандарти, които да помогнат на организаторите на фестивали да търсят по-целенасочено високо качество в дейността си. 

Според Диана Андреева-Попйорданова, директор на  Обсерваторията по икономика на културата, чрез тази инициатива Варна като домакин на художествени фестивали с изключително важно икономическо значение е представена на картата на европейските културни политики. Тя разказа за европейския проект „Цицерон“ за културни и творчески индустрии, иницииран по програмата за научни изследвания „Хоризонт 2020“. Освен научната си страна, проектът е натоварен и със задачата по създаване на политики. Досега в България не са правени подобни изследвания. Обсерваторията по икономика на културата ще се опита да допринесе за самото изчисляване на постиженията в областта на фестивалната култура, за постигане на задоволителна устойчивост. 

Според Васил Димитров, председател на УС на Българската фестивална асоциация, време е българските фестивали да започнат да се самооценяват. „Свидетели сме на роенето на фестивали. Сега е моментът да различим художествените от чисто комерсиалните събития, част от които нямат нищо общо с изкуствата.“

Любомир Кутин – инициатор на Фестивалната академия, посочи още две важни обстоятелства, свързани нея. През 2026 г. предстои 100-годишнината от създаването на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Това е една възможност през следващите години да се работи за достойното отбелязване на годишнината. Защото „Варненско лято“ е своеобразен родственик на Залцбург. „Не трябва да забравяме, че през 1925 г. Панчо Владигеров е вдъхновен от идеите и енергията на Макс Райнхарт, Рихард Щраус и Хуго фон Хофманстал, които пет години по-рано създават Залцбургските тържества в сърцето на следвоенна Европа. През 1925 г. Панчо и Любен Владигерови са сред участниците в Залцбург. Година по-късно са и сред инициаторите на Народните летни музикални тържества във Варна. Един от учредителите е и ректорът на Икономическия университет, тогава Висше търговско училище – проф. Цани Калянджиев.

Публичното финансиране на фестивалите: на кого, колко, как и защо? 

Платформата https://varnafestivals.eu/, макар и бавно, се обособява като територия за независими оценки, мнения, коментари, анализи. През лятото е направено едно голямо изследване за публичното финансиране на фестивалите във Варна и то е публикувано в сайта. Близо 2 милиона лева от държавния и общинския бюджети са насочени към близо 50 фестивала. Немалко публични средства се разпределят към твърде много събития, е изводът от изследването. 

„Проектното финансиране от страна на МК, националния и общинските фондове „Култура“ не е добро за фестивалите. То не гарантира устойчивост, защото липсва възможност за дългосрочно планиране. Всяка година организаторите са в неизвестност до навечерието на фестивала с колко финансови средства могат да разполагат“, категоричен е Любомир Кутин. Проектното финансиране е подходящо за по-малки по мащаб проекти или за проекти с висока степен на риск. Неуместно е Варненският балетен конкурс или Международният театрален фестивал „Варненско лято“ всяка година да се явяват „на изпит“ пред комисия с проект. 

Усилията трябва да се насочват не към оценки на отделни проекти от експерти, често по спорни и необмислени критерии. Рецензиите към проектите отразяват ограничени възможности за задълбочена преценка. Липсват адекватни дефиниции, стандарти, индикатори.

И тук учредителите виждат мястото на гражданска инициатива като тази Академия. „Тя е опит за възстановяване на нашата разрушена оценъчна система. Петдесет фестивала за една година във Варна е аномалия.“

Друг въпрос, който беше поставен на срещата – какво се случва с престижния Варненски балетен конкурс? Това авторитетно в миналото събитие е отхвърлено поради липсата на финансиране. И тук стигаме до друг проблем – фестивалите все още не са припознати като част от нематериалното културно наследство, което има своите измерения и в съвременната артистична среда. За целта Министерството на културата трябва да се ангажира със създаването на подходяща нормативна база. „Трябва да се маркират онези събития, които са част от националната идентичност и с принос за международния диалог и към тях да се насочат инвестиции от страна на държавата, разбира се, срещу насрещни изисквания за качество“, според Любомир Кутин.

Десислава Георгиева, началник на отдел „Фестивали и проекти“ в Община Варна, подчерта, че не би трябвало да се ограничава създаването на нови съвременни фестивали. Като цяло те стават все по-мултижанрови. Културните политики през последните години се концентрират в създаването на екосистеми, които обхващат различни обществени сфери, това изважда събитията от тяхното изолирано съществуване. Относно общинското финансиране, наблюденията показват, че при фестивалите, като най-видимата част от културата и изкуствата, най-добре може да се проследи къде отиват вложените средства и как подпомагат местната икономика.

Според Любомир Кутин обаче, липсва оценъчна система, която да се приложи към събитията, претендиращи да са фестивали. „Колко хора в културата и изкуствата, финансирани с нашите данъци, правят това от посветеност и колко хора правят това, само за да спечелят едни пари.“ Що се отнася до общинския фонд „Култура“, Любомир Кутин смята, че не е добре фестивалите да се финансират по специален ред. Самите кандидати признават, че искат да правят фестивал, тъкмо защото така могат да се получат повече пари. По този начин фестивалите се превръщат в самоцел, което разрушава тъканта на културата.