Преди може би повече от две години в Портал Култура излезе мой текст, който се занимаваше с предприетото тогава преработване или направо отрязване на пасажи от „Пипи Дългото Чорапче” и дори с идеята за отстраняването на книгата от учебната програма в германските училища. Най-вече се говореше за изваждането от текста на творбата в немските й издания на изрази, в които може да бъде разпознато или разкодирано расистко и респективно дискриминационно и политическо некоректно отношение. Фрагменти, които може да се приемат за обидни от страна на неевропейски като произход расови и етнически групи. В окуляра на реформаторите беше попаднала преди всичко, разбира се, тази част от романа, която описва пътуването до екзотичния остров Корекоредут и общуването на Пипи там с местните, както и фабулата с нейния бял баща като крал на тъмнокожите туземци.
Тогава, в това свое есе, поразсъждавах върху неразумността на един такъв жест, като отбелязах, че става дума за прекрачване на морални принципи, що се отнася до Астрид Линдгрен, нейните роднини и нейното литературно наследство, но засегнах и обидата към едно произведение, без което световната литература не би достигнала някои от висините си не само през самото себе си, но и през сътворените от него отвори за идеи, фантазия, дори модели. А споделих и друго. Че по мое мнение вредните ефекти от осакатяването и орязването на тази творба ще се изразят и в това, че всъщност намерението и опитът през такава акция да се съобразиш с постигнатата от европейската цивилизация в социо-културен план равнопоставеност всъщност отнемат от собствените си зидове, или дори, ако искате, подриват основите си. Ако последното е прекалено силно казано, поне ще го изразя така. Подмяната на елементи от такива знакови оригинални текстове отнема от възможността всеки един читател, от която и да е генерация, да реконструира за себе си промените, които са се извършили в обществото, част от което е неговата личност, да разбере разликите, но и да открие прилики в мисловни нагласи и парадигми от минали времена с такива от днешния ден. Да сравнява.
Разбирате, че казаното важи с още по-голяма сила за образователната система, в която е заложено изучаването на произведения, признати с годините за класически, за образоващи. Защото хората, които се предполага, че трябва да бъдат образовани от тази система, могат да изпуснат нещо много важно, ако текстове като „Пипи Дългото Чорапче” или „Робинзон Крузо” биват сресвани по модата на политическата коректност или направо изхвърляни от учебните програми.
Ето какво ще изгубят тези хора, ако бъде махнат романът на Даниел Дефо от банките им. Ще бъдат лишени от възможността да сравняват в диахронен, а и в синхронен план културни факти и свързани с тях исторически и историко-социални реалности, които те да възстановяват през тези културни факти. А нали искаме да станат българските ученици, че и студенти, по-съобразителни, по-аналитични. Да не ни говорят през годините във всяко поредно изследване на ПИЗА, че българските ученици проявяват неспособност да проникват в материала, че е притеснително ниско нивото на разбиране и интерпретационни умения, което показват, както и степента на асоциативност и на логическо подреждане на различни елементи при обясняването на смислови съдържания и пластове.
Защо по-горе употребих и термина в „синхронен” план? Защото неоспоримо многосложната съвременна политическа ситуация, погледната глобално, но и на фона на скърцащи размествания на пластове в опасна близост до България (може би с епохално значение), тези хора, нашите ученици, ще могат да разберат и през прочита на роман като „Робинзон Крузо”. Защото сега проблемът за другия и разбирането на различния, темата за цивилизационните сблъсъци очевидно е темата на века. От тази книга учениците биха могли да разберат, че средата, в която живеят, че техният социум и общността на нации, от която през него те са част, са се случвали и продължават да се случват, а не че са просто даденост, че са нещо, което си е било такова винаги, каквото е сега.
Ще разберат, че свободите, на които имат право, са постигнати с вървеж и с авторефлексия.
Ще видят също така, че разбирането на другия е много тежка работа, ще видят, че тази Европа, в която живеят и на която са пълноправни граждани, вече не е онази на покровителственото, мило, но и снизходително потупване на Петкан по раменете, че не е Европа на панаирите с маймуни и същества от „по-низши” раси, а свят. Свят, в който, при всичките му недостойнства, тези образоващи себе си хора живеят с перспективи, немислими за много други на тази планета, и без страх от всекидневно насилие, настанило се по улиците. През хаоса на целия информационен поток ще разберат ценностите, които скрепяват това съжителство, гарантиращо тяхната сигурност. И в същото време ще могат разберат, че фантазиите на Даниел Дефо не са отписани, отречени, а са снети в този същия свят и че са събуждали чувства на отговорност и най-вече на замисляне.
В чисто педагогически план преподаването и четенето в училище на „Робинзон Крузо” може да бъде важен ключ. Много полезен ключ. Но неговото използване за целите на обучението трябва да стане през задълбочено мислене и наистина отдадено сътрудничество между преподавателите по литература, история и философия, отварящо хоризонтите на преплитането, за което говоря, и което трябва да предостави на учениците перспективи, създаващи контексти, контекстуални полета, на които те да стъпят при създаването за себе си на картини на литературната, културна и политическа история, за да предизвиква у тях желанието да се питат. За себе си, за света, в който живеят, за онова, което наследяват и което ще оставят.
