0
758

На прага

azahariev

Дойде лятото на 2016 година. То обещава да бъде шумно и много жизнено по българския морски бряг. Най-вероятно това лято летовниците у нас ще са повече, отколкото са били през предходните поне пет лета. Нищо чудно наесен да бъде установено, че се е получил рекорд в туризма ни.

Причините за това са с различен произход. Те са както външни, така и вътрешни. В което няма нищо по-различно от друг път по принцип, разбира се, нищо необикновено. Различна и уникална е само че комбинацията, съставена тази година от факторите, които определят процесите.

Терористичните нападения в Турция родиха желаното от терористите чувство на страх и доведоха до пренастройване в плановете за пътуване и отдих на много голяма част от хората, които мислеха да посетят тази страна. Те се пренасочиха към други дестинации, една от които е България. Отливът на руски, германски, британски и други европейски туристи от Турция е наистина много голям и вече дава осезаемо отражение върху икономическите параметри на нейното развитие.

Що се отнася до България и динамиката в нейния туристически бранш, то може да се каже, че през последните около пет години в тази сфера беше натрупан нов, различен опит заради силно повишилия се интерес към България и постепенното излизане на страната от категорията „ евтина екзотика и удобни условия за публично разхайтване без негативни последици“. България вече предлага разнообразие, което не е просто налице и в някакво насипно състояние, а позволява на онзи, който би искал да се ориентира по-структурирано в него, да го разположи в определена система от понятия.

Вътрешнополитически България сега е стабилна. Или най-малкото, далеч по-стабилна, отколкото беше само допреди година, година и малко. Българският парламент е на път да завърши този свой сезон в сравнително спокойна атмосфера, без да е принуден да функционира в среда, която може да се определи като враждебна към него, т.е. без да е обект на силно и ясно изразявано гражданско недоволство към неговата работа. Парламентът демонстрира жизнеспособност, тъй като актуалното разпределение на силите в него не предполага скорошно разклащане, а станалите вече в периода на досегашното му съществуване разделения и прегрупирания доведоха до образуването на формат, в който засега не се забелязват признаци на нетрайност и крехкост. И това не дава основание да се очакват тектонични движения и размествания в създалата се конфигурация. Като цяло управлението се чувства комфортно, тъй като на този етап не е изправено пред сериозен натиск от страна на опозицията, действията на която в последно време са доста меки, а заедно с това няма насреща си някакви по-значими социални и социално-политически искания, които да обединяват и мобилизират големи групи от обществото, както беше през 2012-та и 2013-та година. И които биха могли да разклатят здравината и целостта на правителството и единството на поддържащата го коалиция. Както бързо се разбра, излизането на АБВ от нея не внесе почти никаква съществена промяна в равновесието вътре в оформилото се управляващо мнозинство и не застраши основите на излъчената от него власт. Напротив, както знаем, то дори катализира сближаването между някои от неговите конституенти.

Туризмът ни е във възход, властта стои стабилно, обществото изглежда успокоено. Или поне търпеливо. Но всичко това е състояние на прага на нещо друго, на нещо много различно. Сега може и да не се чувства напрежение, но обществото ни е в началото на едно лято, което  със сигурност ще се окаже нещо като праг в процеса на неговото по-нататъшно развитие. Защото през това лято на основните политически играчи у нас ще се наложи да изчистят максимално своите стратегии и да се подготвят за ситуация, която ще се усложни и заплете многократно наесен, и която ще изглежда като коренно различна от настоящата. Идват изборите за президент, и това лято ще увеличи многократно оборотите при сондирането, трескавите опити за намиране на гаранции и напасването. С напредване на времето изходът от изборите ще става все по-труден за предсказване и непосредствено преди тяхното провеждане поведението на политическите партии ще е много нервно и на моменти почти хаотично. Ще се увеличи и разнобоят между различните кръгове и отделните главни фигури вътре в самите партии. Ясно е, че от вота за президент ще зависят в много голяма степен видът на следващото Народно събрание и съответно на следващото българско правителство, така че основните политически формации у нас ще внимават повече от друг път в действията си, но напрежението ще доведе в крайна сметка до не малко объркани и противоречиви движения от страна на всички основни претенденти за доверието на избирателите.

Това ще маркира прехода към една променена картина, която при това ще се очертае върху плоскостта на обстоятелства, изправящи пред прага на нещо наистина ново не само България, но и онова, в което тя е вписана. Защото неизвестното отвъд прага далеч надхвърля нашите мащаби и нашите проекции. Сега Европа е пред прага, зад който се разкрива непознато и неизследвано поле, което може би ще се окаже като твърде опасно. Референдумът в Обединеното кралство прояви като основателни предположенията и опасенията, че Европейският съюз ще бъде принуден като следствие от него да погледне най-сетне лице в лице съдбоносните въпроси, решаването на които беше целенасочено отлагано след подписването на Лисабонския договор.  Сега вече по-сетнешното изтласкване на проблема, сублимирането му, чисто и просто няма да е възможно. Или ще доведе до саморазрушителни резултати.

В самата Великобритания объркването на прага на новата епоха, която се отворя в историята на тази нация, беше огромно, но като че ли късно вчера мъглата леко се вдигна, след като стана ясно, че Майкъл Гоув отпада като възможност за лидерския пост в партията на консерваторите. Най-вероятно следващият премиер на Обединеното кралство ще е Тереза Мей, кандидатът, спечелил солидна преднина пред Андреа Ледсъм и практически извадил от играта Майкъл Гоув. Мей обяви публично, че ако стане министър-председател, няма да задейства член 50-ти на договора от Лисабон преди края на 2016-та година. Нейната позиция, в комбинация с отпадането от сметките на Майкъл Гоув, показа, че процесът по напускане на ЕС ще бъде забавян умишлено от британската страна. Нещо повече-съмненията в това, че той изобщо ще бъде завършен и ще стане факт, получиха допълнителна енергия. Трябва да се каже веднага, че Тереза Мей беше сред привържениците на оставането в Съюза. Което не й попречи да не се ангажира с обещание, че живеещите и работещи към момента във Великобритания европейски граждани ще получат правото да останат в страната със същия статут. Както винаги, и сега британците са в състояние да се възползват пълноценно от собствените си пристъпи на объркване!

Но както и да се развият нещата между Брюксел и Лондон, това лято е лятото на изправянето пред големия праг както за Обединеното кралство, така и за Европейския съюз. След този скок вече нищо няма да е съвсем същото за никого.

Връщайки се към България, можем да прогнозираме, че от другата страна на това изпречило се пред нас лято ни очакват както непредсказуемите извивки на предизборната треска, на свързаните с нея дълбоки преобразувания на вътрешнополитическия ландшафт, така и едно динамично и заредено с много възможности и по-широки перспективи външнополитическо и икономическо бъдеще. Близко бъдеще. Вакуумът в Европейския съюз след британския референдум и връхлитащата необходимост от категоричен избор на посока, който европейците ще трябва да направят, увеличават шансовете на България да се утвърди не само като регионален център, но и като важен фактор в общоевропейски мащаб. Благодарение на  добрите позиции, които страната заема в този момент със своята стабилност и предсказуемост, както и на нейната отвореност в отношенията с Турция например. Нещо много важно, което може да бъде използвано.

Безспорно голямото изпитание ще дойде от това, че българското председателство на Европейския съюз съвпада по време с момента, в който се предвижда Великобритания да се раздели окончателно с общността. Това обстоятелство прилича по-скоро на малшанс, и може действително да се превърне в подводен камък за нас, но може и да се окаже вратата, през която ще излезем, за да застанем на едно по-централно място върху картата на общоевропейските дела. Сега сме нужни и ще бъдем нужни на общото повече, отколкото бяхме доскоро, а и притежаваме потенциала да станем много желани като посредници. Каквито скоро ще са крайно необходими както в отношенията между отделните центрове вътре в ЕС, така и в контактите с трети страни.

Сега и Турция е пред прага на промени, които ще я направят друга, които ще я променят в дълбочина. След това лято, след преминаването през този праг, Турция или ще влезе във водовъртежа на тягостни, дълги и деструктивни социални сътресения и стопански регрес, или ще съумее да прескочи тази пропаст. Но и в двата случая няма да продължи както досега. Не са малко онези, които смятат, че позициите на президента Ердоган са отслабени и че това ще доведе до тежки граждански конфликти и до разклащане на институциите в Турция. Ще си позволя да направя прогноза, която вече съм загатвал в някои свои статии. Реджеп Тайип Ердоган ще съумее да се справи с тази безспорно тежка ситуация и дори ще укрепи своята власт. Това ще стане с помощта на още по-засилено прилагане на репресивни мерки, но ще бъде и резултат от нарасналия авторитет на президента в очите на една твърде значима част от турската нация. Поведението му в периода на силното обтягане на отношенията с Европейския съюз допринесе много за това спечелване на доверие и подкрепа. Сега Ердоган направи успешен ход, потърсвайки път за сближаване с Русия и Израел. Направи го, противно на отбелязаното в някои коментари, не от безизходица, не защото е изпаднал в изолация и е останал сам, а защото искаше да демонстрира сила. Направи го с жест, който трябваше да покаже, че в този тежък за Турция момент, онези, към които се обръща с инициатива за сближаване, ще отвърнат положително. Реакцията на Владимир Путин го потвърди, а същото може да се каже  и за сигналите, които излъчи официален Тел Авив. Така че, Ердоган всъщност направи демонстрация на това, че никога не е оставал сам, а с помощта на Русия и това, че дълбок и опасен за мира конфликт между двете страни няма и не е имало в последно време. Реджеп Ердоган ще остане на власт, но след края на това лято Турция ще поеме в посока, която все още не може да бъде определена точно. Знае се само, че няма да е същата, както казах по-горе.

Следващите шест месеца, т. е. втората половина на настоящата година, ще са решаващи за Европа като цяло, решаващи за Обединеното кралство, много важни за България, изключително важни за Турция. Отвъд този праг ни очаква новото. Такова, каквото ще го създадем през това лято.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияКой? Няма значение
Следваща статияЛюбов и други драми