4
530

На Русия й е нужен нов Петър I

виктор09

Мислите, че ако го няма Путин, ще спре агресията на Русия? Ей, Богу, вие сте наивни. Проблемът не е в Путин, а в архаичното съзнание на руското население.

Мнозина в Украйна са убедени, че ако изчезне Путин, ще спре и руската агресия. И вие ли мислите така?

Ей, Богу, вие сте наивни. Онези, които разполагат с голяма власт (а в Русия Путин има практически безгранична власт), си подготвят наследници, коват нови кадри. Около президента на Руската федерация има много хора, които споделят изцяло неговите възгледи по отношение на Украйна.

Съвсем не мисля, че Путин ще остарее, ще се пенсионира, а на негово място ще дойде някой, който споделя западните ценности. Такова нещо няма да се случи. Реалните демократични промени в Русия ще се проточат с години и ще започнат едва с идването на нов Петър I и с неговите принудителни проевропейски реформи. Засега такъв не се вижда. Затова и новата Руска империя иска Украйна. Това е програма „максимум“, програма „минимум“ е сухопътен коридор от Русия до Крим.

Но защо обикновеният руснак подхвана така радостно риториката на Кремъл? Защо именно Украйна предизвиква у него такава агресия?

2014 г. се превърна в година-рентген, буквално пред очите ни се разкри душата на обикновения руснак. Оказа се, че по-голямата част от населението изповядва абсолютно антизападни, антидемократични и антилиберални ценности. Телевизионната пропаганда тук няма особено значение, става дума за твърде архаичните руски разбирания.

Никой не си правеше илюзии, когато начело на Руската федерация застана човек, който цял живот е работил за службите. Никой не е очаквал той да внедрява европейските ценности в Русия. Затова трябва доземи да се поклоним на Борис Елцин, който ни направи този „подарък“.

Не пропагандата повлия така на умовете на хората. Напротив, за радост на голяма част от населението, накрая Путин започна да говори онова, в което са убедени мнозина в Русия – че украйинският Майдан е организиран от американците. Руският народ винаги е мислил така, но едва сега държавният глава каза: „Ти си абсолютно прав, народе“.

Тоест до 2014 г. руското ръководство е било по-либерално от народа?

Точно така. Путин обикаляше Запада с предложения за партньорство, случиха се обаче две неща, като първото не е свързано с Украйна, а второто е свързано.

Първо, Путин се разочарова от своите западни приятели, той разбра, че са го предали, когато Европа подкрепи протестните движения в Русия през 2011-2012 г. Това бяха не просто протестни, а именно антипутински движения. Западът откровено даде да се разбере, че вместо Путинска Русия иска да види нормална европейска държава.

Именно след 2011-2012 г. Путин обърна гръб на Европа и започна активно да строи Руската империя в противовес на Запада.

Това е първата причина, поради която Путин се отвърна така рязко от Запада. Каква е втората?

За изграждането на новата Руска империя Украйна е много важен, крайъгълен елемент. Страната ви е била част от Руската империя, беше и в Съветския съюз. Честно казано, и след разпада на СССР Украйна не се откъсна от Русия. Всички корумпирани украински управници (може би с изключение на Юшченко, който не се възползва добре от ситуацията) играеха през цялото време с Русия, те водеха задкулисни преговори, подробности за които не знаем и досега.

Когато чрез Майдана и революцията Украйна действително скъса с корумпирания режим на Янукович и се устреми към това да стане правова държава, президентът на Русия отново се почувства предаден. Най-напред го предаде Западът, а сега – Украйна. Путин смята, че именно Западът е наложил своите ценности на Украйна, а не, че тя самата ги е приела органично. Това е сериозната му грешка.

Мога да разбера, когато човек, който е служил в КГБ, не вярва, че народът може да се самоорганизира. Но защо руската интелигенция, изразила подкрепа за политиката на Путин, също е убедена, че Майданът е организиран от западните спецслужби?

Сред писателите, режисьорите, актьорите, музикантите, подписали писмото в подкрепа на Путин, има много мои приятели и познати – Паша Лунгин, Юрий Башмет и др. Те признават откровено, че са длъжни да подкрепят държавата, тъй като и тя ги подкрепя. По този начин намират оправдание за себе си.

Сред подписалите писмото има и такива, които действително отстояват руската имперска идея, а Украйна смятат за по-малкия брат. Има и откровени ултранационалисти като Александър Проханов, който е убеден, че Русия трябва да се превърне едва ли не в Северна Корея, както и в това, че путинският режим е твърде либерален. Това е позорно за XXI век, но не е никак ново – още в съветско време писателите са искали смъртно наказание за Бухарин или Троцки.

В това няма нищо изненадващо, интелигенцията в Русия винаги е била разделена. За мен е много по-удивително, че Майданът издържа студената зима на 2013-2014 г. и победи. Това е невероятен героизъм. Разбира се, след това бяха направени много глупости, при по-умна политическа игра Украйна би могла да съхрани Крим и да избегне конфликта в Донбас. За съжаление у вас прослойката от умни хора е слаба и малка. За да отстоява европейското си бъдеще, Украйна ще трябва да напомпа своите интелектуални политически мускули.

Нима Украйна вече не отстоява своя проевропейски курс?

За жалост не виждам края на днешния конфликт, не виждам такова положение, при което Русия би оставила Украйна на мира. Мисля, че Путин няма да се успокои, докато не изтръгне душата на Украйна. Това няма да приключи с Донбас, който сега е потънал в кръв и дим. Ситуацията е изключително драматична.

Украйна трябва да направи цялостен и задълбочен анализ на архаичното руско съзнание. Към това не бива да се подхожда лекомислено, като се твърди, че едва ли не в Русия всички са полудели. Повтарям – проблемът не е в Путин, а именно в архаичното съзнание на руското население. Без това разбиране Украйна е обречена да се бори с вятърни мелници като Дон Кихот и да изгуби много.

След разпада на СССР изминаха повече от 20 години, израсна ново поколение руснаци, които пътуват и учат на Запад. Нима те никога няма да променят архаичното и антидемократично руско съзнание?

Никога не казвайте „никога“. В Русия демократичните ценности се споделят от 15% от населението. Това число не е голямо, но е постоянно. Никой никога не е възпитавал руснаците в духа на западните ценности. Украинското общество също не е възпитавано, но част от територията ви е исторически свързана с Европа.

Ако в Украйна населението, изповядващо западните ценности, е минимум 50%, в Русия е само 15%. След перестройката и разпада на СССР никой не взе под внимание факта, че 85% от руснаците не споделят европейските ценности. Това е голямата грешка на либералите и демократите, дошли на власт след 1991 г. Егор Гайдар, Анатолий Чубайс, моят приятел Борис Немцов се занимаваха с реформи, които 85% от руските граждани не разбираха.

Наистина не разбирам как е възможно през XXI век да не одобряваш нормалните човешки ценности – това, че личността е по-важна от държавата, че държавата трябва да служи на личността, а не обратното, че не бива да се сакрализира държавата и пр. Украинският Майдан отстояваше тези позиции, но дори в Украйна – с нейното европейско минало – трябваше да се пролее кръв, за да се защитят демократичните ценности.

Как мислите, колко дълго ще продължи конфликтът в Донбас?

Водим този разговор в тежко, безрадостно време. Жена ми има далечни роднини, които са граждани на Украйна. Един от тях воюва на страната на украинската армия, а друг – на страната на сепаратистите. Това е братоубийствена война. Порошенко е прав, като се стреми към примирие. Войната отнася огромен брой животи. Ще мине време и никой няма да си спомня кого и защо са убивали самозванците в Донбас.

Наистина мисля, че украинците са юнаци, защото разбраха, че XXI век е векът на европейските ценности. Вие разбирате тези ценности, отстоявате ги и ще съумеете да ги съхраните. На каква цена – това никой не знае.

Никога ли не сте се замисляли да емигрирате окончателно от Русия?

Ако ме притиснат, ако не ми дават да дишам, навярно сериозно ще се замисля за заминаване. Но аз дълго съм живял на Запад, в Париж, и затова знам – на писателя му е по-интересно да живее в Русия, където всичко е оголено и където може много да се разбере за природата на човека. Западното общество е затворено, там е по-трудно да разбереш човешката душа. Така че въпреки риска, Русия е рай за писателя.

Освен това руският писател е длъжен да играе умиротворяваща роля. Особено сега. Дъщеря ми Майя е наполовина рускиня, наполовина – украинка. Искам нейните половини да живеят в хармония. Затова правя всичко, за да може един такъв огромен регион като Русия да застане на страната на човешките ценности.

Виктор Ерофеев е роден през 1947 г. в семейството на съветски дипломат, преводач на Сталин от френски и помощник на Молотов. По-голямата част от детството на бъдещия писател преминава в Париж. Вече в Съветския съюз два пъти го изключват от Съюза на писателите, в това число и като един от организаторите и участниците в знаменития самиздатски алманах „Метропол“. До 1988 г. не може да публикува в СССР. През 1990 г. издава романа „Руската красавица“, преведен на 34 езика, и сборника с литературни есета „В лабиринта на проклетите въпроси“. Кандидатската му дисертация „Достоевски и френският екзистенциализъм“ излиза като отделна книга в САЩ през 1991 г. Автор е на разказа „Живот с идиот“ и на романа „Енциклопедия на руската душа“. Един от най-търсените руски писатели на Запад. Интервюто е публикувано в украинското обществено-политическо интернет издание „ГОРДОН“. Заглавието е на Портал Култура.

4 КОМЕНТАРИ

  1. Харесвам Виктор Ерофеев, но повечето от равните нему интелектуалци на Русия имат друго мнение за родината си. Презрениято към своя народ е отминала мода в страните от бившия соцблок. Не разбирам защо мнението на някои хора, непреживели своя идеологически пубертет на отхвърлянето на бащата, постоянно ни се натрапва в идеологическата война срещу Русия. Как така агресия? Та Русия в момента е обект на нападение. Агресия на Русия? На фона на онова, което правят Щатите вече 50 и повече години по света! Защо е това всеоръжие срещу една страна, която се опитва да поправи исторически грешки. Има ли някоя друга като нея, освен Германия да е признавала свои грешки? И защо това се използва срещу цял един народ. Как така се примиряваме с откровения фашизъм, който царства в политиката на Украйна и бием срещу нападнатия. След ерата на комунизма, когато комсомолските секретари виеха денем и нощем срещу американците като едни изцяло лоши хора, сега нима не ви е късно да се изживявате като комсомолски секретари второ издание и с обърнат наопаки враг. Да се увъртате като дребни хищници, искащи да докопат малко от чужда плячка. Както беше казал Чърчил, когото иначе не харесвам:“Българите са хиените на германския военен тигър“. А сега да сме хиените на американския? Какво ще спечелите с това? Някоя задокеанска стипендия? Комсомолци, неизтребими! Едно време бях казала, че БСП ще изчезне само след измирането на бабичките по естествен път. Дочаках го. Сега трябва ли да чакаме тъпият антикомунизам да залезе с измирането на внезапните демократи от 1991-ва по естествен път? Нима не виждате, че една и съща идеологическа нагласа стои в омразата към Щатите едно време и омразата към Русия днес? Тъпотата на вечния комсомолски секретар.