0
1598

Неделният продавач на книги

„Неделният продавач на книги“, Даниел Вълчев, издателство „Сиела“, 2022 г.

Познаваемият свят е навсякъде около нас, ние го допълваме със собствените си представи, размисли и преживявания, породени от него, и сякаш разширяваме съществуващото, като го натоварваме със смисли, като определяме за съдбовни не самите факти и събития, а техните значения. Залисани в ежедневието си, ние не си даваме сметка за огромното, за направо смайващото значение на Словото в живота на всеки от нас. Не си даваме сметка например, че това, което не е назовано, не е облечено в Слово, то сякаш не съществува, то е скрита, неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на веществения свят, бездиханната дрямка на Вселената. За да се пробуди този унесен в себе си свят, той трябва да бъде назован, а то означава универсалният природен живот да се превърне в наш, в единствен, в личен живот. Думите разбуждат Битието и го превръщат в смисъл, а по-сетне в памет, понякога в национална памет и в История. В своя прекрасен роман „Неделният продавач на книги“ Даниел Вълчев назовава страшно много неща, част от които са видими единствено за въображението, изгражда за нас един многопластов, толкова познаваем, дори делничен и в същото време подчинен на парадокса и абсурда предизвикателно странен свят, който е едновременно някак трогателно прост и така непристъпно сложен.

В какво обаче се изразява необикновеното обаяние и смисловото величие на неговата книга? Подобно на текстовете на Умберто Еко, това е роман игра, роман на знанието и на загадките. Главният герой е успешен професор по право в Сорбоната, той отдавна е напуснал България, оженил се е и се е развел във Франция, има син там. Последното, което разсеяно го свързва с родината, е брат му – навярно гениален математик, който обаче скромно преподава във варненската математическа гимназия. Неочаквано този негов брат изчезва и нашият герой е принуден да се върне в България, за да го търси. Да търси него, но и сложните смисли, значения и проявения на Битието. Тук той попада сред прашасалите си спомени, сред баналния провинциален бит и най-вече сред книгите на огромната библиотека, която са събирали заедно с брат му. Типично начало на типичен криминален роман, ако разказвачът е просто умен и находчив, както е в обикновените криминални романи, а не е духовно извисен, направо объркващо интелигентен човек, какъвто е героят на Даниел Вълчев. Човек, който усеща със сетивата и ума си, но и с въображението си, а то е оформено от смълчанието на думите и образите в тази величествена библиотека. Бързо нашият герой установява, че част от книгите в нея са изчезнали, по-късно той ще научи, че на неделния пазар точно тези книги ги предлага един странен, постоянно изплъзващ се, тайнствено преоблечен в някой друг продавач. Тези неизвестно как изчезнали книги, които магическият продавач успява чрез другите да му пробута, сякаш донякъде разказват протеклото битие, историята на изчезналия брат. Това е първата неразрешима загадка, но втората загадка е още по-сложна, по-интелектуална и трудно обозрима, а тя е доколко светът, в който живеем е реален? Постепенно сюжетът потича, ситуациите се натрупват и така опознаваме останалите герои. Белослава, приятелката на брат му, която очаква дете от него, Кадънков, пенсиониран учител по математика, Васил – невръстно дете аутист, което обаче, без да го съзнава, е гениален математик и навярно е единственото същество, което разбира научните прозрения на брат му, а също и с очарователната Сибил, полицейски инспектор, с която героят ще преживее възторжена любовна история. Така у нас постепенно нараства и образът на изчезналия брат математик и неговите надниквания в света на непонятното, на теорията на числата, на квантовата механика, на парадокса и на абсурда. Вече мога да кажа, че „Неделният продавач на книги“ е един от най-умните, изпълнени с необикновени смисли, с дълбоки прозрения за цялото ни човешко съществуване роман.

Когато прочетете текста, вие ще усетите, че Даниел Вълчев се опитва не само да разбере, да проумее за себе си, но и да обясни света. Да се досети за цялостната необятност на света. Доколко действителността, която ни заобикаля, е наистина реална и доколко тя е необяснимо тайнство. По-сетне, доколко времето съществува в неговата привидна последователност, доколко абсурдът и лудостта са най-сложната част от нашата нормалност, така както законът за неопределеността на Хайзенберг, знаменитият експеримент на Шрьодингер или теоремите на Гьодел в своята привидна налудност и алогичност също са част от тази действителност. Очевидно тя се състои от това, което ни заобикаля, сложно примесено с това, което е отвъд съзримото, което не се вижда, което е потънало и скрито в магическата направа на света.                                                                   

Романът е написан на прекрасен, едновременно точен и повлиян от въображението на автора език, той е изпъстрен с великолепни наблюдения, ще цитирам на посоки само едно, героят е удивен защото: „част от сградите във Варна са се променили, докато част от хората са си останали същите“. Мога убедено да кажа, че със своя философски привкус, с досещанията си този роман е навярно най-високото постижение на родната ни белетристика за годината. Завиждам на тези, които още не са чели книгата, защото ги очаква едно красиво интелектуално приключение, очаква ги удоволствието да потънат в един безкрайно интересен, изпълнен с духовни търсения, със загадки и със своята необяснимост свят.