0
2107

Неизвестната Бистра Винарова

bur1 copy
Б. Винарова, Бурлеска, към 1917 г.

Творчеството на художничката и съпруга на Симеон Радев, съхранявано в Централния държавен архив, за пръв път се показва пред българската публика. Кураторът на изложбата Пламена Димитрова – Рачева го определя като „мост между българското и модерното европейско изкуство”.

Деветдесет години след първата самостоятелна изложба на Бистра Винарова (във Виена) българската публика най-после открива творчеството й, благодарение на нейния син Траян Радев, вече покойник. Изложбата „Изкуството на Бистра Винарова (1890 – 1977)” – живопис, графика и рисунки – е подредена до 30 септември в Националния музей на българското изобразително изкуство.

През 2010 г. наследството на художничката, дарено от сина ѝ, постъпва в Централния държавен архив. Приети са 747 неизвестни на публиката нейни творби и повече от 90 произведения от семейната колекция, сред които на Ото Дикс, Конрад Феликсмюлер, Бенчо Обрешков, Сирак Скитник, Константин Щъркелов и др. Над 200 платна, графики, акварели и рисунки на Бистра Винарова, създадени между 1915 и 1963 г., са реставрирани и могат да се видят в изложбата. За първи път Държавният архив показва пълна колекция от произведения на български художник.

Бистра Винарова, потомка на значими възрожденски родове, е получила художественото си образование в Дрезден, Мюнхен, Берлин и Виена. Тя е съпруга на видния български дипломат и общественик Симеон Радев. Единствената ѝ самостоятелна изложба е с графика, във Виена през 1922 г. През 20-те и 30-те години младата художничка излага свои произведения с дружеството на немските експресионисти „Ди Брюке”.
Слабо позната на изследователите на българско изкуство, тя е едно от най-интересните артистични присъствия в културната ни история. Изложените творби са създадени в пряк досег с авангардните течения в Германия от началото на ХХ век и съизмерими с тях, те допълват картината от нови тенденции в модерното българско изкуство. Благодарение на фондация „Проф. Николай Райнов” в експозицията е включен и най-ранният познат пейзаж на Бистра Винарова от 1916 г., озаглавен „Синята църква”, който впечатлява с модерната си естетика.

Биста Винарова е родена през 1890 г. в София, дъщеря е на Елза Винарова и генерал Върбан Винаров. Майка й е дъщеря д-р Георги Вълкович (1833–92), виден хирург, политик и дипломат. Дядо й по майчина линия е известният копривщенски чорбаджия и църковен дарител Вълко Куртович Чалъков.
Първоначално тя учи живопис при известната художничка Елисавета Консулова-Вазова, възпитаничка на Мюнхенската академия. През 1906 г. семейството й се мести във Виена. След смъртта на баща си през 1908 г. Бистра Винарова заминава за Германия и следва живопис при проф. Ф. Дорш в Дрезден (1911- 1916) и при проф. Ханс Хофман (1916–18) в Мюнхен. Влиза в кръга на експресионистите Ото Дикс, Оскар Кокошка, Феликсмюлер и др., запознава се и с българските художници Бенчо Обрешков, Жорж Папазов и др. Специализира графика във Виена, в Художествената академия за жени в началото на 20-те, а през 1923 г. се омъжва за Симеон Радев. Същата година с голям успех Винарова открива самостоятелна изложба във Виена. За нея рецензия публикува Никос Казандзакис. Заради дипломатическата кариера на Симеон Радев семейството живее от 1925 до 1940 г. в Турция Франция, Англия, Швейцария, Белгия, САЩ. Бистра Винарова умира през 1977 г. в София.
Много голяма част от произведенията на художничката са неподписани и недатирани, липсват заглавия. Това затруднява изследването, обяснява кураторът на изложбата Пламена Димитрова-Рачева. Според нея творчеството на Бистра Винарова  е мост между българското и модерното европейско изкуство. Художничката се познава с Пол Клодел, Райнер Мария Рилке, с Пикасо, Ван Донген и др. Поети й посвещават стихове. В експозицията намират място няколко стихотворения, вдъхновени от нейни произведения, ето едно от тях.

Роберт Волфганг Валах

По „Разпятие” на Бистра Винарова

Мъдрост стара

Небесата чезнат.
Усещаш ли страданието на звездите?
Обезплътява мъката душите,
трептящи от любов към Бог.
Обагря кръв земята на поврата,
Марии хиляди очакват пратеника с копнеж
Надеждата изпълва душите с огнен пламък.

Понесъл на цялото човечество вината,
и страданието огромно на света
Аз не живея,
а всеки ден умирам бавно,
за да избавя своя Бог.
Неволите злочести на мойте братя зная,
Но умолителния взор на любовта ми те отбягват.
Аз никога не спя.
Аз дни и нощи бдя, готов за чакания взор на моя повелител.
Задъхания бяг на времето загърбил
в съзнание на наближаващото време
Колебания аз не тая.
Душата ми изпълнена с очакване спокойна е
И виждам отдалече Божествената светлина.

Ноември 1919 г.
Превод от немски Сашка Жечева