0
3235

Необяснените

В наше време се натрупаха наприказвани неща за необяснените тела. В наше време се натрупа говор за телата такъв, че телата станаха въпрос най-съществен. Изглежда,телата са темата на дните ни.  
Като казвам тела, си мисля и за местата, в които са намират телата.
Ако не искаме да обитаваме земите и местата, в които се намират телата ни, мразим ли ги местата си? Затова ли ги наказваме със замърсяване?
Когато не обичаш мястото си, ти го наказваш. Наказваш го, тормозиш го, ругаеш го, но не и когато мястото става твое място в друга страна. Тогава ти го заобичваш. Тогава ти заобичваш мястото. Когато те накарат да си разделяш боклука.
Но тогава ставаш и екзотично-самобитен, ставаш себе си. С това, че не си разделяш боклука

Според изследванията на икономистите България не е била никога преди в такъв голям стопански възход като днешния. И тъкмо затова сме доволни. Заради това, че най-сетне оплакванията в българското общество започват да изглеждат смешни. Заради това, че най-сетне подслушаните случайно разговори ни отнасят само към Гватемала.
Но продължават да ни тормозят неща.
И те са, че България не се вписва с битието си като политически добре устроена действителност.
Дали са необясними? Разбира се, че има обяснение и за тях. Има обяснение и за Ботев, но и за Левски. Единият направил организация по образеца на съветвали го хора. Другият – не го направил по същия образец.
Имаме обяснение и за двамата.

Наскоро слушах една жена, която живее и до ден днешен в Германия. Тя ми казваше, че мъжът ѝ казвал: ти не разделяш боклука дори. Същата жена пише текстове, и то искрени, за спасяването на планетата. Но не разделя боклука си.  
Необясними са елинските учители в България, които раждат деца като Христо Ботев. Необясними са клетките, създадени от Васил Левски. Чудесно е да си ги обясняваме. Но те остават необясними.

Съвсем не става дума за романтизъм. Съвсем не става дума за национал-романтизъм. Става дума за хора, които, искаме или не, остават необясними.
Може би си мислим, че Ботев им е казал да отидат в Сърбия. Може би Ботев им е казал да отидат в Сливенско. Може би са го убили заради това.
И остават необясними. Мисля си, че тази е най-собствената им характеристика, онази тяхна собственост.
Продължават да ми се виждат необясними. А иначе си ги обяснихме през убийствата?
Продължават да ми се виждат необясними.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияКлоунът и кукловодът
Следваща статияМетафизика на свободата