0
2062

Непознатият Ами Бакалов

Ами Бакалов Курвоазие, 1958 г., сайт за съпругата му, гравьорката Рут Бесудо Курвоазие

Той се сприятелява в Париж с писатели и поети като Пол Елюар и Андре Бретон, както и с художниците Пабло Пикасо, Оскар Домингес, Освалдо Вигас и Салвадор Дали[1]. Става страстен приятел на киното, известен кинокритик във Венецуела и заедно с Гастон Дийл прави първия филмов фестивал в страната[2]. Като представител на компанията Unifrance за Латинска Америка (организация, популяризираща френското кино) се запознава с Луис Бунюел. Представяйки френски филми в Рио де Жанейро, приема в дома си Жан-Пол Белмондо. Той е българинът Ами Бакалов (Ейми Бакалоф Курвоазие), син на известния издател и общественик Георги Бакалов. Ще разкажем за този човек с космополитна биография, известен кинокритик, писател и поет във френскоезичния и латиноамериканския филмов свят, но почти непознат у нас [3]. 

Ами Бакалов е роден на 29 юни 1907 г. в Кюстендил, България. Баща му, Георги Бакалов, е български писател, издател и социалистически деец. Превежда редица книги, между които „Капиталът“ на Карл Маркс (съкратен превод на български през 1900 г. и пълен превод на първа част през 1910 г.). По време на следването си в Женева (1891–1893), Георги Бакалов се сближава с видния теоретик, философ и деятел на международното социалистическо движение Георгий Плеханов. Майка му, Еме Жаке, е французойка. След Деветоюнския преврат, преследван от правителството на Драган Цанков, Георги Бакалов емигрира в Париж между 1925 и 1932 г. Там Ами учи право, литература и история на изкуството в Сорбоната [3,4]. Сприятелява се с групата на  сюрреалистите и по-специално с писателите и поетите Пол Елюар, Андре Бретон, Робер Деснос, Жорж Юне, както и с художниците Пабло Пикасо, Виктор Браунер, Оскар Домингес, Освалдо Вигас и Салвадор Дали[5].

За българския кръг в Париж, в който се подвизава и Ами Бакалов, разказва и Кирил Кръстев в книгата си „Спомени за културния живот между двете световни войни“ (1988). „Така през есента на 1938 г. в Париж се събрахме доста хора от българската интелигенция: писателите Лъчезар Станчев и Асен Разцветников, художниците Илия Бешков, Ненко Балкански, Преслав Кършовски и Цветана Мицева, Янко Анастасов, скулпторката Васка Емануилова… художникът Георги (Джон) Попов, живущият от 20 години в Париж първомайстор на българската художествена керамика Георги Бакърджиев… трайните политемигранти Ами Балаков, ръководител на прогресивната група „Амикал-бюлгар“…

„Спомени за културния живот между двете световни войни“, 1988 г., споменава се и името на Ами Бакалов в главата „С българи в Париж“

В междувоенния период Ами Бакалов Курвоазие се запознава с бъдещата си германска съпруга Рут Бесудо Курвоазие по време на студентски обмен между Франция и Германия. Между 1940 и 1944 г. той влиза в тайните мрежи на Съпротивата във Франция. Отказва да практикува професията си на журналист за окупатора. Започва като редактор в Националното радио (наричано Радио Виши), но след това се присъединява към съпротивителната мрежа „Pavillons noirs“ под псевдонима Жан Жаке. Помага като преводач, тъй като говори перфектно руски и български, укрива бегълци и материали и предоставя информация на съюзниците [6]. Издава на български и първата си книга със стихотворения „Земно кълбо“ (1940), с корица от Преслав Кършовски. 

Първата издадена книга на Ами Бакалов, „Стихотворения“, 1940 г., корица от Преслав Кършовски, колекция Росен Петков

Книгата е отпечатана в 1000 екземпляра и съдържа стихотворения, групирани в циклите „Покана за пътуване“, „Градът“, „Хоризонт“, „Сантименталност“, „Глобтротер“ и „Пристанища“. Отпечатана е в печатница „Петър Глушков“ в София на плътна дебела памучно-дървесинна хартия. В стихотворението „Венеция“ романтиката на миналото величие контрастира на „бедността на робите“:

Пристигнах една нощ
Нощ на ранна есен
На гарата във Венеция…
Пред мен оживя споменът
За Марино Фалиери
Пред Моста на въздишките
Пиршествата
Пищните дрехи на патрициите
Шутовете…
Сега
Върху мръсните канали 
Видях бедността на робите…

През 1945 г. Ами публикува стихосбирка за окупацията на Париж от германските войски – Sombre est noir, посветена на Пол Елюар и Жорж Юне и илюстрирана с офорт и две оригинални рисунки от художника Оскар Домингес. Книгата е библиофилско издание в тираж 232 екземпляра. В едно от стихотворенията той напомня за хотел Continental, намиращ се по онова време на улица De Castiglione 3 в Париж, реквизиран от нацистите, и трагично място, където е заседавал и трибуналът.   

„Sombre est noir“, 1945 г., колекция Росен Петков
Подписан офорт на Оскар Домингес, сюрреализъм, в „Sombre est noir“, 1945 г., колекция Росен Петков
Илюстрация на Оскар Домингес (Oscar Dominguez) в „Sombre est noir“, 1945 г., колекция Росен Петков

„Хотел Континентал е на улица Кастилионе, Хотел Континентал е гробище… Да видим господа, редът трябва да цари, в хотел Континентал не стреляме по хора, просто подписваме смъртната присъда, баронът вече не използва монокъл, той има добър проницателен поглед, той открива мотивите преди акта… Елхата цъфна на входа на хотел Континентал, да видим господа, ред трябва да цари, редът на убийците…“  Книгата „Sombre est noir“, както споменахме, е библиофилско издание в тираж 232 броя, отделните подтиражи (I–XIII, A–S, 1–200) са отпечатани на луксозна памучна хартия, произведена в различни фабрики. Офортите на Оскар Домингес са подписани, което прави изданието особено привлекателно от колекционерска гледна точка.

Книгите „Sombre est noir“ и „Стихотворения“ на Ами Бакалов са част от илюстрирания каталог „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“, лимитирано издание от 300 номерирани броя.

Илюстрираният каталог „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“, София, 2021 г.

Между 1947 и 1959 г. Ами Бакалов се премества в Каракас във Венецуела, където годеницата му Рут Бесудо се присъединява към него през 1952 г. Рут Бесудо създава някои от гравюрите на неговите книги. Пристрастен към киното, той става критик на няколко местни периодични издания като La Tarde, Ultimas Noticias, Elite. В Каракас Бакалов създава първия филмов клуб във Венецуела. Инициира и първото списание, изцяло посветено на киното, Cine Venezuela, както и първия филмов фестивал в сътрудничество с французина Гастон Дийл, културен аташе във венецуелското посолство през 50-те години на миналия век [7].

Cinquante ans cinema (Петдесет години кино), Париж, 1944 г., колекция Росен Петков
Ray Bret Koch, 1925, авангард, Cinquante ans cinema, Париж, 1944, колекция Р. Петков

През 1955 г. Ами Бакалов е нает от компанията Unifrance да популяризира френското кино в чужбина и става неин представител за Латинска Америка. В този контекст той среща режисьора Луис Бунюел в Мексико Сити, с когото създава близко приятелство.

Работата на Ами Бакалов за Unifrance е причина за заминаването му в Рио де Жанейро през 1960 г. Той се жени за Рут Бесудо по време на пътуване до Каракас на 13 декември 1961 г. Работата му за Unifrance в Рио де Жанейро му дава възможност през 60-те години да представя френски филми от новата вълна на бразилската публика. Ами приема в Рио много актьори и режисьори – например актьорите Клод Жад, Жан-Пол Белмондо [8] и режисьора Франсоа Трюфо.  

През 1960-те публикува първите си две книги, написани на испански: Dialogando por el mundo De Chaplin a Hemingway EDIME edition Cantaclaro collection (1961), в която събира интервютата, които е получил от актьори, режисьори и писатели, и Cinema 7° cielo hoy y hayer EDIME editions Cantaclaro collection (1960), в която говори за любимите си филми и актьори. Ами публикува и пет стихосбирки на френски език: Je ne parle pas javanais, editions Saint Germain des Prés Paris (1971), илюстрирана с две гравюри от съпругата му Рут; Some paintings from my room tell, editions Saint Germain des Prés – Paris (1973), Smoked Earth Patagonia изд. Saint Germain des Prés – Paris (1974) и други. На 2 март 1978 г. Ами Бакалов Курвоазие е обявен за кавалер на Ордена на изкуствата и литературата от френския министър на културата Мишел д’Орнано [3].

В началото на 80-те години здравето му се влошава и със съпругата му решават да се върнат в Париж.

На 11 април 1984 г. Ами Бакалов умира в болницата Pitié-Salpêtrière на 76-годишна възраст. В памет на живота му като борец от Съпротивата, преследван от германски патрул в Понт де Арт в Париж, прахът му е хвърлен в Сена от роднините му, както Ами е пожелал [3].

Това е богатият летопис на един останал в историята на френското и латиноамериканското кино и литература българин, приятел на видни френски поети и художници, обиколил света и оставил богато литературно наследство. Непознатият Ами Бакалов!

Росен Петков е изследовател на книгата като артефакт и колекционер.

__________________

Литература:

  1. Le tour du monde du cinéma français: histoire du cinéma français à l’étranger de Robert Cravenne 
  2. https://www.analitica.com/entretenimiento/festival-de-cine-frances-en-homenaje-a-amy-courvoisier/
  3. https://fr.wikipedia.org/wiki/Amy_Bakaloff_Courvoisier 
  4. Le tour du monde du cinéma français, https://books.google.bg/books?id=zgoIAQAAMAAJ&q=inauthor:%22Robert+Cravenne%22&dq=inauthor:%22Robert+Cravenne%22&hl=fr&sa=X&redir_esc=y
  5. Robert Desnos – deuil pour deuil – dédicace à Amy Bakaloff, https://archive.wikiwix.com/cache/index2.php?url=https%3A%2F%2Fwww.vialibri.net%2Fyears%2Fbooks%2F52791982%2F1924-robert-desnos-robert-desnos-deuil-pour-deuil-edition#federation=archive.wikiwix.com&tab=url
  6. Fiche de renseignement sur Amy Bakaloff Courvoisier du Comité secret militaire, 1949, https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Comit%C3%A9_secret_militaire_fiche_renseignements_1949.jpg
  7. Haciendo cineclubes: manual de organización de cineclubes, https://books.google.fr/books?id=Q5kqAQAAIAAJ&q=amy+courvoisier&dq=amy+courvoisier&hl=fr&sa=X&ved=0ahUKEwjrmKeY9pPmAhWGohQKHYp5BF84KBDoAQg3MAE
  8. Telegrafo visual: critica amavel do cinema.
  9. Илюстриран каталог, лимитирано издание, 300 номерирани броя, „Българският литературен модернизъм – една колекция на Росен Петков“, София: СОКИ, 2021 г.