Този текст се опитва да резюмира критичното разискване на три от кандидатурите за кмет на столицата. Неудобните въпроси вече циркулират главно в социалните мрежи и много вероятно е да останат на нивото на тамошните разправии, а един официален публичен дебат би бил добре дошъл. Но част от пиарския майсторлък е да се избягват публичните дебати. Затова нека поне понечим да провокираме такъв, пък ако стане – стане. Питанията към Терзиев, Лилков и Хекимян са според хронологичния ред на тяхната поява като кандидати.
Въпроси към Васил Терзиев:
Вие сте кандидат на коалицията ПП-ДБ и ние помним как нейните лидери обещаваха, че по никакъв начин няма да взаимодействат с ГЕРБ и ДПС, че ГЕРБ и ДПС са крадци и ще бъдат държани далеч от властта, като най-справедливо би било Борисов и Пеевски да влязат в затвора. С тези обещания ПП-ДБ стана втора политическа сила, но след това влезе във взаимодействие и в момента, заедно с ГЕРБ и ДПС, управлява на национално равнище, а Борисов и Пеевски всеки ден публично чертаят посоките, сякаш са водещи фигури в управлението… Какъв е Вашият коментар на отстъплението от основните политически ангажименти?
Не смятате ли, че колкото и благовидни оправдания да се намират, след като лидерите на коалицията, която издига Вашата кандидатура, не спазиха най-важното си обещание, това прави и вашите обещания празни приказки?
Ако пък сте съгласен с твърдението, че съвместното управление на ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС е само хитър ход, за да бъдат осъществени целите на Петков, Василев и Иванов, а иначе враждата с „крадците“ си остава и само се чака удобният момент те да бъдат поставени на място, не мислите ли, че такова надхитряне освен недостойно е много опасно? Не се ли опасявате, че резултатът от него е описан в поговорката „Хитрата сврака – с двата крака“?
И въобще как си представяте да управлявате столицата като кмет, който дава заявка за опозиция на предишното управление, при положение че ПП-ДП образува обща властова „сглобка“ с врага? Не е ли по-честно да се каже, че Вашата кандидатура в перспектива ще възпроизведе „сглобката“ на местно равнище? Фактически Вие не сте ли „кандидатът на сглобката“ – твърди се, че Хекимян е подбран специално като подгласник, за да бъдете избран точно Вие като титуляр?
А като вземем предвид, че моралната претенция е главното пропагандно оръжие на промяната, смятате ли, че е възможно изобщо да се говори за морална оценка, без да се отчитат опустошителните вреди върху морала на нацията, нанесени от комунистическия тоталитарен режим, с чиито представители Вие имате пряка биографична връзка? Какъв морален знак би била Вашата победа на изборите? Не казва ли тя, че вместо лустрация и справедливо възмездие, участниците в престъпленията продължават да държат кормилото, ако не лично, то чрез своите специално подготвени наследници, които им дължат синовна вярност?
Вашата кариера е пример как след 1989 г. комунистическите служби превърнаха политическата си власт в икономическа, чрез кандидатурата Ви не се ли опитват да си върнат отново и политическата? ПП-ДБ застана зад втория мандат на президента, официално подкрепен от ДС, повтаря ли се същата схема и на тези избори? Чува се, че Вашите по-дългосрочни планове надхвърлят столичното ниво и се целите в премиерски пост след време, така ли е?
Дори да приемем, че мотивите Ви са съвсем безкористни и Вие нямате намерение да сътрудничите нито на „сглобката“, нито на ДС, давате ли си сметка, че Вашата политическа неопитност и некомпетентност Ви правят лесна жертва на зависимости, защото когато не знаеш кой, какво и как, неизбежно ставаш кукла на конци и с „нулевата толерантност към корупцията“ е свършено?
Въпроси към Вили Лилков:
Вашата експертиза в градоустройството е изтъквана от шепа симпатизанти, но какво от това? Шансовете Ви за спечелване на изборите са минимални, защо влизате в състезание с предизвестен финал? Нали знаете, че мнозинството гласува за проекто-победителя, а проучванията сочат, че това не сте Вие? Или се надявате на чудо?
Твърдите, че ако се състои публична среща-разговор между Вас и Вашите конкуренти, ще си проличи кой е наистина подготвен за кметския пост и кой не е, но бихте ли ни обяснили защо новите претенденти трябва да се срещат с някого, който години наред е пробвал да свърши нещо, но не е успял? А може би ще ни посочите някои Ваши успехи, които са останали незабелязани? Или те просто са част от „видимите резултати“ на безкрайното гербаджийско управление? Има ли как да се разграничите от него? А искате ли да го направите?
Вашият опит предимство ли е или недостатък? Защото опонентите Ви биха го определили като „горчив опит“ – и като общински съветник, и като десен политик. Първото – заради купищата неразрешени проблеми на столицата, които по един или друг начин са минали и през Вашите ръце, а второто – заради злочестата съдба на българската десница, която така и не можа да намери себе си през всичките години на прехода и непрекъснато се налага да се дефинира и предефинира. Как ще отговорите на тези основателни упреци? Доколко носите собствена вина за описаното състояние на нещата? Вярвате ли, че може да я изкупите? Затова ли се кандидатирате отново?
Ако се върнем на експертизата, която се сочи като Ваше безспорно качество, няма как да не отбележим, че без политическа воля за осъществяване на плановете знанието става непотребно. Бихте ли ни споделили на чия подкрепа разчитате, за да превърнете Вашата компетентност в ползотворно действие? Защо да Ви вярваме, че такава подкрепа е налична, при положение че до този момент очевидно не ви е била оказвана в достатъчна степен?
Сигурно ще се съгласите, че корумпирането на служителите е тежкото заболяване, с което общината така и не успява да се пребори. Един от кандидатите за кмет е родословно свързан със самия извор на корупция – БКП, ДС и кремълските господари, друг – с продължаване на корупционния модел на последното управление, а къде стоите Вие? Като какъв се определяте, щом сте бил свидетел и на „червените“, и на „сините“ безобразия и не сте могъл да ги предотвратите? На какво се надявате, може ли минусите да се превърнат в плюсове? Как „Синя София“ ще се излекува от собствените си пороци?
Въпроси към Антон Хекимян:
Известна е репликата на Борисов от едно време, че дори да предложи на избирателите магаре за висш управленски пост – те пак ще го изберат. Вие „магаре“ ли сте?
Въпросът звучи агресивно, но ако в него се долавя обидна нотка, нали съзнавате, че самото издигане на Вашата екстравагантна кандидатура в последния момент е обида към смисъла на целия демократичен процес? Защо се съгласихте да започнете с фалстарт? Не беше ли редно такъв ход да бъде лансиран в подходящото време, с подобаващо внимание, което да породи доверие в и без това недоверчивите нагласи на гражданите? Или са верни допусканията, че до Вас се е стигнало след много проверки и откази на други кандидатури?
Казахте, че сте приели предложението след сериозно обмисляне в продължение на… няколко дни. Шегувате ли се? Или не се плашите от впечатлението, че такова поведение прилича, ако не на подигравка, то на крайно небрежно подценяване на аудиторията?
Щом някой може толкова бързо да зареже дългогодишно градена кариера на журналист, за да скочи рязко в политиката, не значи ли, че отношението му и към двете области е съмнително – какво е правил на едното място, какво ще прави на другото? И двете ли ще се окажат просто фасада, зад която се е крила и ще се крие някаква друга игра? До този извод се стига, тъй като няма как да се повярва, че близостта с ГЕРБ датира от миналата седмица. Наясно ли сте колко трудно ще убедите хората в чистотата на решението си? Или това не Ви интересува, Вашата собствена печалба от цялата работа е вече осигурена?
А пресметнали ли сте мащаба на загубите? Защото освен персоналните щети, които, да речем, са покрити от материални компенсации, Вашата кандидатура нанася поражения върху престижа на журналистическата професия – излиза, че тя е порочно обвързана с изпълняването на партийни задачи, че е подкупна, пристрастна и политически зависима. Същото дискредитиране се случва и с политиката – в нея може да се появяват всякакви фигуранти, защото така или иначе управлението е задкулисно. Вашият колега Бареков вече съсипа каквото можа по тази линия – и Вие ли?
Ще кажете, че въпросите са наивни, защото винаги и навсякъде по света нещата със зависимостите и задкулисието са стоели, стоят и ще стоят по този начин, но нима цинизмът е лицето, с което се обръщате към гражданите?
Ако пък благодарение на реторическата си дарба ни убедите, че се кандидатирате точно, за да измиете срама и подозренията, за да опровергаете скептиците и да демонстрирате ново качество и размах, все пак не се ли тревожите, че нямате представа всъщност каква работа Ви очаква? Че не знаете как да я вършите, че ще се наложи да се доверявате на съветници с корупционен опит в миналото и пораснал апетит в настоящето? Не е ли това съдбата на всеки случайно попаднал ентусиаст? В това си състояние не сте ли като близнаци със спуснатия кандидат на ПП-ДБ? Или тази прилика е търсен ефект на „сглобката“?
