Една типична ламентация на нашенските путинофили, които не признават открито тази своя „фѝлия“ (а и обикновено се определят като „интелектуалци“), гласи следното: „Не бива осъждането на Путиновата върхушка да се разпростира върху днешните руснаци. Русия е страна на висока духовност, на велика литература, на дълбока (православна) религиозност. Да се определя съвременна Русия като нацистка държава е несправедливо. Който го прави е чисто и просто острастен русофоб“. След което някои от най-„версифицираните“ от този тип ни припомнят, че не някой друг, а руснакът Достоевски (чрез своя герой Иван Карамазов) е възкликнал, че „и целият свят не струва колкото една детска сълза“, а пък „западният“ Р. М. Рилке е произнесъл крилатата фраза, че другите държави граничат една с друга, Русия обаче „граничи с Бога“.
Не съм правил изследване, но съм убеден, че в първите години, след като Германия бива завладяна от Хитлеровата истерика, немалко хора, неможещи да не виждат извършващото се в нея, но и нерешаващи се да го осъдят, също са припомняли, че Германия все пак е родината на Гьоте и Бетовен, на Кант и Хердер. И точно както русофилите днес са започвали да сочат „вината“ на „европейския свят“, на чехите, на поляците, а след това и на французите, на британците и на всички останали, обясняваща ни защо „в Германия днес е така“. Само десетина години по-късно, след разкрилата се картина на чудовищната морална деградация на милионите сътрудници на Хитлеровия режим, след свидетелството за обзелото огромна част от немската нация убеждение, че „светът се разрушава от еврейския бацил“ и затова всички евреи трябва да бъдат изтребени, след видените кадри, от една страна, на грандиозните факлоносни митинги в германските градове, а от друга, на върволиците подкарани към крематориумите, тези гласове е трябвало завинаги да замлъкнат, а светът да се заеме по най-решителен начин с едно дългогодишно и радикално, безкомпромисно превъзпитание на „великия народ на Гьоте и Кант“. И го е извършил успешно. Разликата между тогава и днес е в това, че ние още сега – докато се води терористичната война на Путинова Русия в Украйна, можем да видим, че „страната на Достоевски“ и на „най-православното Православие“ е морално озверяла и дълбоко човешки деградирала. Да видим, че уви, именно Русия е обладана от нацистката болест, а не просто „кремълската ѝ върхушка“.
Ще предложа на всички онези, които биха се опитали да ми възразят две – документирани – истории, при това разиграли се в най-последно време и ще призова да ми кажат как иначе освен като формен нацизъм могат да се определят те.
Първата свидетелства по неотрицаемо потресаващ начин за срив именно на националната психика на днешните руснаци, за нейната дълбока (именно) нацифицираност.
И тъй, на 19 август т.г., тоест само преди 20 дни, Русия бомбардира центъра на украинския град Чернигив и по-точно удари и разруши сградата на театъра в града, в която през този ден (впрочем, за да отбележат християнския празник Преображение Господне по стар стил) се бяха събрали няколкостотин човека, цивилни граждани. В резултат от нападението загинаха седем души, а 148 бяха ранени. Сред загиналите бе и шестгодишно момиченце на име София. Дни след това на спонтанно възникналия мемориал, където е лежало тялото на детето и останалите до него обувчици, жителите на Чернигив започнаха да носят цветя и играчки и да ги полагат до въпросните детски обувчици.
И ето: под снимката на стихийно възникналия мемориал, в известен руски телеграмканал, под ужасяващото заглавие „Чернигов. Продам детские сандалики. Не ношенные“ („Продавам детски сандалки, почти неносени“) тутакси след публикуването ѝ се нароиха 64.5 хиляди „смеещи се човечета“. На всеки ползващ социалните мрежи е известно какво означава „хилещият се емотикон“, който е поставен под нещо различно от шега или комично видео – присмех, издевателска насмешка. Обръщам внимание на защитаващите „страната, граничеща с Бога“ – хилещите се емотикони под снимката с обувчиците на убитото дете са 64.5 хиляди. 64.5 хиляди руснаци, които съвсем не са от „Путиновата върхушка“, издевателски се смеят на тази потресаваща снимка. Смеят се на убитото украинско дете, на покъртителния мемориал с цветята и играчките. Със сигурност се смеят и членове на техните семейства, а положително биха се смели също и поне още толкова дигитално неграмотни сънародници на Достоевски и Толстой. И за да няма никакво съмнение какво изразява техният смях, след тези 64.5 хиляди отвратителни емотикона следват и стотици коментари в следния дух. Цитирам в оригинал и в превод най-типичните и най-чудовищните сред тях.
Впрочем още един от първите коментари, отвръщащ на циничната „обява“ на публикацията, гласи: „Куплю без предоплаты“ („Купувам без предплата“). По-нататък: „Дети вырастут и станут такими же хохлами“ („Тези деца ще пораснат и ще станат същите хохли“ – презрително именуване на украинците от страна на руснаците). „Хочешь победить врага – думай как враг“ („Искаш ли да победиш врага – мисли като врага“). Още по-нататък: „Папаша тоже скакал, мамаша тоже была рада бомбежкам Донбасса?“ („Татенцето също е скачал, майчето също се е радвала на бомбардировките в Донбас?“). „Если дети будут под текущим воспитанием, это будущие свиньи, поэтому по хрену“ („Ако тези деца бъдат възпитавани тук, това ще са бъдещите свини, затова – по дяволите“). „Ни пола, ни возраста враг не имеет“ („Врагът няма пол, нито възраст“). „Через пару лет эта мелкая бы писала какие русские хуевые, а может быть и пошла бы в армию“ („След някоя и друга година, тази дребната би писала какви шибани са руснаците, а може би и в армията би отишла“). „А хохлы в аду тоже будут петь „батько наш бандера“?“ („А хохлите и в ада ще пеят „татко наш Бандера?“).
Кажете ми, защитници на днешна Русия, как ви се струват тези коментари? Отличават ли се по нещо съществено те от нацистките възгласи „евреите на сапун“? Отговорете ми още, що за души трябва да имат написалите тези думи „днешни русаци“ под снимката на обувчиците на убитото в Чернигив шестгодишно детенце? И с какво „граничат“ душите им днес? С Бога ли, или с ада, с който граничат душите на всички нацисти. Как, уважаеми, ще оправдаете тези думи под снимката с цветята и играчките? И как ще определите психиката на стотиците, която е могла да ги роди? Защото за мен това е психика – масова психика – на морални деграданти и изроди, психика, обхванала нацистка Русия по особено взривен начин през последната година и половина, но очевидно зреела и през всичките последни десет-двадесет години.
Повтарям за трети път, „смеят се“ на публикуваното 64.5 хиляди души. Питам ви още: това гласът просто на „Путиновата върхушка“ ли е, или – дайте си сметка – на масовия днешен руснак? Нима, кажете, вярвате, че някой „отгоре“ би могъл да накара тези 64.5 хиляди да сложат „смеещите се човечета“ под потресаващата снимка с убитото дете и просълзяващия „мемориал“ на черниговци? А да избълват онова, което цитирах? Не, това е тяхното днешно масово умонастроение, това им идва отвътре. И е символически пряко опровержение именно на фразата на Достоевски за „целия свят“ и за „едната детска сълза“. Това – няма как да се отрече – е нацизъм, обзел днешна Русия и който – опитайте, уважаеми, да ми оправдаете, да ми го обясните „задълбочено“, да ми го сравните – в негова полза – с „упадъчния консумеризъм на Запада“, с неговото пагубно „загърбване на вертикалното измерение на живота“ и „секуларизацията“. Защото това не е измислица на „украинската пропаганда“, а самодокументирало се излияние на „руската душа“, което няма как да опровергаете, без сами да се покажете като морални изроди.
Не знам кой ще иде в рая (както твърди за загиналите в Украйна фюрерът им Путин) и кой в ада, но за мен тези 64.5 хиляди „хилещи се“ на убитото детенце, предлагащи за продан „неносените му сандалки“ и убедени, че „врагът няма пол и възраст“, са глас от преизподнята, разкрил се в този случай неопровержимо не от „върховете“, а от „масите“ на днешна Русия.
И сега, няколко думи за втората история. Прилагам тук видео, публикувано от руския дисидент Максим Кац (понастоящем емигрант в Израел), в което се виждат скандални кадри от окупираните от руските войски области на Украйна (Херсонска, Запорожска, Донецка и Луганска). Подчертавам веднага, че всички кадри в него са взети от руски медии и източници, тоест не са рожба на „укро-фашистката пропаганда“, а неща, които драговолно ни показват самите руснаци. В началото им виждаме „обръщение“ на някой си Александър Дудка, служител на руската окупационна власт в Херсонска област, в което той обявява на „подопечното“ му население, отказващо да приеме руски паспорти, тоест да се отрече от украинската си родина и гражданство, че ще му бъде конфискувано цялото имущество, ликвидирани гражданските права и ще бъде депортирано от страната. Най-потресаващо обаче е последващото предупреждение на „губернатора“, че онези измежду местните жители, които отказват да се „деукраинизират“, ще бъдат третирани като чужденци в собствената им земя и на нуждаещите се сред тях повече няма да бъдат давани жизнеопазващите лекарства „закупени вече за сметка на средства от руския бюджет“, тоест – става ясно – ще бъдат лишавани например от ултимативно важните дози инсулин всички онези, които не се подчинят на окупационното изнудване.
Малко по-нататък във видеото – Максим Кац уточнява, че материалите са взети от руската Яндекс – ни е показано как маскирани и въоръжени служители на окупационните власти отнемат цялото имущество и прогонват от домовете им украинци, отказващи да се признаят за руски поданици. Вижте приложеното от мен тук внимателно, вижте как въоръженият окупатор чете на застанал пред него с голи ръце човек (мъж или жена, млад или възрастен – нали „врагът няма пол и възраст“) някакво разпореждане, че във връзка „с участие в дейности, които са имали за цел да дискредитират държавните органи на Русия и военната и гражданска администрация“ на областта, човекът е осъден на изселване от дома и местожителството му. След което му бива зададен въпросът: „Ясно ли ви е решението?“. И прозвучава заповед: „Завийте надясно и тръгнете“ (в някои кадри дори „бягайте“). И ние виждаме, че човекът тръгва – без нищо, лишен от покрив, без дори вързоп с резервни дрехи, изгонен от дома си, от града си, от земята си, без да може вече да се установи никъде на територията, в която е отказал да стане поданик на окупаторите. Питам и тук: не е ли това нацистки подход за „деукраинцизация“, на който все още липсва само крематориумът на хоризонта? Представяте ли си го? Представяте ли си това, което самите руснаци са си документирали? Идва въоръжен и маскиран „съдия“, прочита ви някакво листче и вие завинаги трябва да напуснете дома си, покъщнината си, леглото си, библиотеката си, дрехите в гардероба си, да „завиете надясно“ и… наникъде! И това се прави масово в окупираните и подлежащи на „деукраинизация“ региони. Пак питам: как ще ми „обясните“ тези кадри, с какъв „заговор на Запада срещу Русия“ ще ги оправдаете? А как ще оправдаете споменатите във видеото подигравки по официалната руска телевизия за задушилите се украински семейства, опитвали се, сгушили се един в друг, да се стоплят в лишените си от ток, отопление и водоснабдяване домове, в резултат на терористичните бомбардировки на агресора? A propos: във връзка с това видео – разбирате ли сега, лукави „миротворци“ (Радевци, Ниновици, митрополит-Данииловци и т.под.), защо Украйна не би могла да се съгласи на „мир“ с цената на отстъпване на част от своите територии? Ами защото нацистка Русия вече ни демонстрира какво ще направи с населението там.
Не, уважаеми, след като е безспорно (дори от приведеното от мен в този текст) какво би се случило след установяването на такъв „мир“, изходът от тази трагедия е само един – мир едва след и в резултат на дълбока, всеобхватна и радикална денацификация на Русия, включваща не просто нейното военно поражение, но и всички съдебни, превъзпитателни и прочее мерки, приложени някога спрямо първия нацизъм в Германия и едва които са довели до нейното (и на света) изцеление. Не сме ли длъжни да желаем именно това?
