0
1498

Нищо важно

Dani-Smilov-F

Тази седмица в България не се случи нищо важно в политиката.

Всеки седмичен анализ не би трябвало да надхвърля предходното изречение. Но нито медиите, нито политическата сфера работят по този начин и затова този текст ще достигне почти 800 думи за едното нищо.
1) Хората очакват от политиката и медиите да произвеждат всекидневно съдържание. Те плащат данъци и абонамент за телевизия и очакват срещу това – наред с турския сериал и „Фермер търси под вола теле” – да видят какво политиците са произвели през деня;
2) Липсата на такова производство е по-лоша от некачествената продукция. Мълчанието на медиите е сертификат за безполезността и безсилието на властта. Затова по-добре е да има скандал, отколкото медийно мълчание;
3) По тази причина случилото се маловажно през деня е политически по-значимо от нещо много по-важно, случило се преди три дена. Скандал с роми в Асеновград от днес е много по-важен от решението да се присъединим максимално бързо към еврозоната от вчера. А този скандал, разбира се, е много, много по-медийно и политически интересен от наистина важен, структурен скандал като “ЦУМ-гейт” от преди три седмици.

Заради действието на тези принципи, тази седмица българската политика произведе обещания за две разследващи парламентарни комисии – една за НДК и една за самолетите „Грипен”. Също така скандал в Асеновград даде поводи за пореден патриотичен подем, който да оправдае съществуването на патриотични партии и дори присъствието им във властта.

    • – НДК загуби директора си, получи нов, върна си стария, той напусна, и на негово място бе назначен още по-нов, като междувременно този културен институт бе изваден от патримониума на министър Павлова. След всичко това нещата остават такива, каквито си бяха – ремонтните работи ще продължат, а сред културните среди има съгласие, че предният директор е успял да „посъживи” НДК чрез редица важни проекти – клубове, театри и т.н. Както и с изваждането на гащите и сутиените от двореца. Очакванията, че чрез театър и представяния на книги НДК ще е на търговска печалба, са пресилени: а и в крайна сметка трябва ли един „дворец на културата” задължително да е на самоиздръжка? А дали директорът е ползвал правилно „Лексус” или не едва ли е въпрос за разследваща парламентарна комисия – има достатъчно други институции, които да се произнесат компетентно. Тоест – много шум и нерви за няма нищо;

– Едно редовно правителство и парламентарно мнозинство може и трябва да вземе решение за купуването на нов самолет. Странно беше, че служебното правителство (под контрола на президента) започна процедура за купуване на „Грипен”. Ако редовното правителство смята тази сделка за неоптимална (а аргументи в тази посока има), просто трябва да спре процедурата и да купи други самолети, макар и с известно забавяне. Има ли някой, който да се съмнява, че президентът Радев подкрепя сделката за „Грипен” – основно, както той твърди, от ценова и технологична гледна точка (все пак нови самолети). Има ли някой, също така, който да не знае, че цената и новостта на самолетите са само един фактор в един алианс за колективна отбрана, който разчита основно на военната мощ на САЩ. В него може да си по-изгодно защитен (и военно, и политически) с по-стари американски, отколкото с нови шведски самолети. В тази ситуация каква ще е полезната функция на една парламентарна комисия? Точно никаква. “Зироу” (по Цветанов);

– Скандалът в Асеновград даде възможност за поизтупване на праха от патриотичния барабан. Също така ВСС и главния прокурор получиха възможност да се заемат с нещо „наистина важно”, вместо да се опитат да решат тежкия структурен проблем с фактическата безконтролност на прокуратурата у нас. Ето една препоръка от партньорската проверка за прокуратурата от времена незапомнени (тоест от миналата година):

 „Считаме, че в името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата на Република България,… е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние. Предлагаме в случаите, когато има достоверни доказателства за такива деяния от страна на главния прокурор, в работата по казуса да участва независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие. Поради това нашето предложение е отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпни деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на НСС (предоставени от ръководещия НСС заместник главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР…”

Това е „маловажно” и ВСС не е намерил време за разглеждане или мерки по тези въпроси, дори когато има „достоверни” поводи за подобни разследвания като „Костинброд”, КТБ и “ЦУМ-гейт”. Същевременно ВСС се цупи, че цяла България се смее на обясненията за саморазвиващите се болтове на мерцедесите. ВСС също така намира време за дружески закачки с Лозан Панов, продуцирани от отговорната кална преса.

Като цяло – нищо важно. С което думите станаха точно 799.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Предишна статияПо повод на Солженицин (II)
Следваща статияЗа изложбите „Мащаби в …“