2
313

Новата „Буря” на Боб Дилън

На 71 години Боб Дилън се завръща в класациите с един необичаен, 35-ти по ред албум в своята кариера – „Буря”. Списание „Ролинг Стоун” определя стила на албума като „мрачна смесица от кънтри балади, блус и джаз”. Движени от суингиращия локомотив на сингъла Duquesne Whistle, вагоните на „Бурята” са препълнени  със страсти, насилие и призраци.

Duquesne Whistle възпява историята на младеж, който прави всичко възможно, за да впечатли едно момиче. После всичко се превръща в драма, защото го отвличат и накрая даже попада в затвора. Една мрачна история на отмъщението. Виждаме в клипа как самият Дилан гордо крачи из улиците, като един вид главатар на банда, и което е още по-интересно – облечен горе-долу като Джийн Симънс от „Кис”. Според списание „Ролинг Стоун” видеото започва в стила комедиите на Чарли Чаплин – като светла драма, за да се обърне тутакси в мрачна трагедия.

Смъртта витае над всички композиции в албума. „Плащам с кръв, но не моята”,  гласи рефрена в Pay in blood. Неуморният бунтар Боб Дилън е вече на 71 години, дори тръгнаха слухове, че това ще е може би неговият последен албум – заради натрапващата се аналогия с „Бурята” на Шекспир. Самият Дилан разсея слуховете, припомняйки, че при Шекспир става дума за The Tempest а „при мен – просто за Tempest”, шегува се бардът.

Албумът е буквално претоварен със символика – като се тръгне от „Титаник” и „Битълс” и се стигне до впечатляващата червена обложка, дело на скулптора Карл Кундман, автор на мащабна творба пред парламента във Виена.

Стилът е изповеден, но необичаен – на места между грубостта на уличната лексика и ръмженето на един Луис Армстронг. Рок-бардът обаче си остава великолепен разказвач на истории. В албума откриваме историята на измамен мъж, впуснал се в наказателна акция  (Tin Angel); само в няколко куплета ни се разказва историята на цял един град  (Scarlet Town); а сетне – в 14 минути и 45 стиха се пресъздава скръбната участ на „Титаник” (Tempest) и неговите пътници, сред което бил и някой си Лео!

Тези композиции, сякаш създадени малко извън времето, донасят обаче и отзвуци от кризата. Дилън негодува срещу тези, които „купуват и продават/Те съсипаха нашия град, че и ще ни унищожат “ (Early Roman Kings).

Песента Roll On John, посветена на неговия приятел Джон Ленън, дава финалния акорд на този пленителен, но доста мрачен албум, пълен с шеги, мрачни размисли и философски отстъпления.

Roll On John

Roll. roll on John,
Don’t you roll so slow
How can I roll when the wheels won’t roll?

I asked that girl, won’t you be my wife?
She fell on her knees,she began to cry.

The more she cried, the worse I felt
Till I thought my heart would melt.

I looked at the sun was a-sinking low.
I looked at my baby, she was a-walkin’ down the road.

I looked at the sun was a-turning red.
I looked at my baby, but she bowed her head.

Don’t the sun look lonesome, oh lord lord lord, on the graveyard fence?
Don’t my baby look lonesome when her head is bent?

Roll on John, don’t you roll so slow.
How can I roll when the wheels won’t roll.

Roll on John, don’t you roll so slow.
How can I roll when the wheels won’t roll.