0
695

„Новата Лизистрата”

или за един политически акт на жените, стар като света

TNikolov

Политиката днес е наситена с разочарования и крушения, затуй е напълно обяснимо, че в цял свят емоциите вземат връх. Още Сартр в един ранен свой текст определя емоцията като „трансформиране на света” – сиреч тя е онова, което извира от страха на хората с оглед на най-лошото, дето би могло да ги сполети.

Хората не са машини, у тях емоциите бликат, и все пак признавам, че наскоро прочетох в американските медии една новина, която буквално ме шашардиса. Става дума за следното: Чандлър и Блек Смит, семейство от Охайо с две дъщери, решили да преградят пътя на Доналд Тръмп към Белия Дом с повече от необичайна кампания, лансирана чрез създадения за целта сайт votetrumpgetdumped.com. А именно – „Ако гласуваш за Тръмп, отхвърлен си”, което е призив към американските жени да не поддържат сексуални отношения (даже със съпрузите си!), щом те… биха гласували за Доналд Тръмп, сиреч докато не преосмислят намеренията си.

„Тръмп е долен сексист, той третира жените, тоест 50,8 % от населението на САЩ, като обекти”, настоява Чандлър Смит. Тя припомня, че след дебата през август 2015 г. между кандидатите на републиканците той си е позволил да напише в „Туитър” за журналистката Мегин Кели (водещата на дебата) следното:  „Виждах как отвсякъде тя кървеше, от очите й се стичаше кръв, отвсякъде й течеше кръв”, а още по-преди да отправя унизителни коментари към жените, наричайки ги „дебели свине, кучета, мърлячки и гадни животни”.

Прелюбопитно е, че кампанията, подета от семейството от Охайо, стана хит в социалните мрежи, за нея заговориха дори най-големите медии в САЩ, а „Нешънъл Ривю” я оприличи – ни повече, ни по-малко – с „Лизистрата” на Аристофан.

Сравнението изисква пояснения. През 411 г. пр. Хр., тоест в разгара на Пелопонеската война, комедиографът Аристофан създава творба, посветена на жената, съумяла да спре войната между Атина и Спарта по хитроумен начин – чрез „сексуална стачка”.

Лизистрата (буквално – „рушителката на войската”), твърдо решена да спре една безсмислена война, събира жени от цяла Гърция на площада пред Акропола. Там тя им предлага своя план: „додето мъжете не мирясат – жена да се не докосва до тях”. След спорове жените се затварят на Акропола и устояват, докато мъжете не отстъпват, не сключват мир и едва тогава се прибират по домовете заедно с жените си.

Да де, ама животът не е комедия, предусещам усмивката на мнозина, които ще възприемат разказаното дотук като предпървоаприлски каламбур. Така е. Ала работата е там, че безсмъртната творба на Аристофан, макар и писана преди 2400 години, е дала в ръцете на жените едно наистина сериозно средство за политически натиск, каквото е „сексуалната стачка.” Сам не повярвах на очите си, когато, докато търсех данни за „инициативата от Охайо”, попаднах на зашеметяващи примери и то от последното десетилетие. За да не съм голословен, изброявам някои от тях в хронологичен порядък:

  • 2003 г., Либерия: краят на гражданската война

Лейма Гбоуи, която оглавява „Масова акция на жените от Либерия за мир”, събира хиляди мюсюлманки и християнки, за да се молят за мир и да участват в мирни протести срещу диктаторския режим на президента Чарлз Тейлър, потопил страната в кръв. Усилията им остават безуспешни. Тогава 39 годишната Лейма, майка на шест деца, призовава либерийските жени да се облекат в бяло и да преминат към „въздържание”. Резултатът: избухват размирици, президентът Чарлз Тейлър е принуден да сдаде властта, а след преходния период начело на Либерия е избрана за първи път жена – Елън Джонсън-Сърлийф. През 2011 г. Лейма Гбоуи, заедно с Елън Джонсън Сърлийф, получават Нобелова награда за мир.

  • 2006 г., Колумбия: войната на гангстерите

В град Перейра, където само за година са убити 480 души от улични банди, жените и любовниците на бандитите обявяват „сексуална стачка”. Те държат да покажат, че престъплението не е „секси”. Резултатът: противно на усмивките на скептиците, оръжията замлъкват. По данни на в. „Гардиън” до 2010 г. нивото на престъпността в града е спаднало с 26,5 %.

  • 2011 г., Белгия: опит за изход от осеммесечната политическа криза

Осем месеца след парламентарните избори през 2011 г. Белгия все още няма правителство. Съкрушена от това да вижда страната си в дълбока политическа криза, сенаторката Марлеен Темерман подема „инициативата на Лизистрата”, призовавайки белгийските жени „да стачкуват сексуално”, докато не бъде сформирано ново правителство. Резултатът: инициативата на сенаторката Темерман намира последователки, но не постига успех. Причините са най-различни, ала истината е, че каузата не предизвиква голям ентусиазъм. Както пише на Фейсбук страницата на сенаторката една млада белгийка: „Би трябвало наистина страната ми да е ръба на катастрофата или геноцида, за да реагирам по този начин”.

  • 2011 г., Филипините: краят на един седемдесетгодишен конфликт.

В град Дадо бушува кървав конфликт, който в продължение на седемдесет години изправя едни срещу други членовете на местни фамилии и кланове. През 2011 г. жителките на Дадо решават да вземат нещата в свои ръце и „отказват” на мъжете си. Резултатът: след няколко седмична „сексуална стачка” Върховният комисариат за бежанците към ООН изпраща на място екип, който установява, че кръвопролитията в Дадо са окончателно преустановени.

Примерите изобщо не свършват дотук. „Примерът на Лизистрата” жъне успехи и неуспехи, но така или иначе през последните години сходни „сексуални стачки” избухват в Кения, Того, Южен Судан и другаде.

И ако сухата хронология ви е досадила, гледайте филма „Изворът на жените” (2011) на румънския режисьор Раду Михайлеану, завоювал престижни международни награди и заснет по действителен случай. В село в Северна Африка жените мъкнат вода от извор високо в планината – всеки ден, под палещите лъчи на слънцето, докато мъжете се излежават на сянка и играят карти. Изведнъж една другоселка, омъжена за местния учител, решава да промени нещата. Тя повтаря „жеста на Лизистрата” – никакви ласки за мъжете, докато не прокарат вода в селото. И скоро водата руква!

В живота, за разлика от киното, нещата обаче са винаги далеч по-трудно.

Предстои да видим дали набиращата сила „сексуална стачка” в САЩ ще разколебае привържениците на Доналд Тръмп.

Ако това се случи, политиката ще е изправена пред „Нова Лизистрата” в измеренията на глобалния свят.

Можем само да се питаме – дори с чувство за хумор – как ли това би могло да повлияе върху нашия свят, над който видимо витае безизходица.

И ако гражданите у нас, които декларират, че не участват в лъжата, а искат да противостоят на произвола и покварата (справка – манифестът „За Републиката”), пак не успеят, може би ще е ред на жените да опитат „по своя си начин”. Току виж „опитът на Лизистрата”, възникнал в съседство, ни помогне да прекратим някоя от безсмислено водените в България войни на всички срещу всеки.

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
Предишна статияПоколения
Следваща статияИмре Кертес: из „Досието К.“