Начало Идеи Гледна точка Нова литературна награда
Гледна точка

Нова литературна награда

5234

Преди няколко години бях в Мадрид, знаех, че там през 80-те години е поставена паметна плоча на мястото, където Димитър Димов е живял, докато е бил на специализация в Испания, но никога не я бях виждала, дори и на снимка. Намерих я веднага, щом пристигнах. Намира се точно срещу паметника на Падналите герои на Plaza de la Lealtad, до музея Прадо, в близост до хотел Риц, в който се развива действието на „Осъдени души“. Плочата е голяма, мраморна, изключително красива, поставена е през 1987 г. и на нея пише, че в този дом през 1943 г. живя и работи известният български писател и голям приятел за Испания.

Ходех пред тази плоча сутрин и вечер през целия си престой в Мадрид като на поклонение. И други българи са споделяли вълнението си, когато са заставали пред нея.

Подобно вълнение изпитах и преди няколко дни, когато ми се падна честта и радостта да обявя официалното учредяване на Европейска литературна награда на името на Димитър Димов. Тя е под патронажа на кмета на град Варна г-н Иван Портних със съдействието на Община Варна и сдружение ВарнаЛит.

От дълги години съм имала желанието и намерението да бъде създадена тази награда, но това стана възможно едва когато намерих съмишленици и приятели в лицето на Свилен Спасов и Захари Карабашлиев, и съм благодарна за този дар, защото всяко съмишленичество и приятелство е дар.

Наградата е именно европейска, защото творчеството на Димитър Димов е едно от онези културни явления, които недвусмислено поставят България на духовната карта на Европа, както се изразява Кръстю Куюмджиев в своята монография за писателя: 

„…романите на Димитър Димов ни помагат да видим от една нова страна, под един нов ъгъл нашето място върху културната и духовната географска карта на света…”

Една от най-важните сцени в „Тютюн“ се развива във Варна: „Към края на август през последната от тия мирни години в околностите на Варна се събра общество от дворцови хора, безпартийни политици, индустриални аристократи и бляскави парвенюта от търговския свят. Слънцето грееше меко и приятно, морето блестеше с тиха синевина, овошките и лозята зрееха, превити от плод. Плажовете се изпъстриха с красиви бански костюми, по кортовете за тенис тупаха ракети и летяха гумени топки, а вечер до късно по терасите на вилите младежите танцуваха румба и танго. Забавленията и любовта си вървяха както преди, но из въздуха се носеше нещо тревожно. Навсякъде разговаряха за Полския коридор. Идеше война. Рентиерите и космополитите от „Юнион“ се мръщеха, защото тя щеше да развали спокойствието им, докато индустриалците и търговците я приемаха като събитие, от което можеше да се извлече полза. Вестниците публикуваха дълги статии от запасни генерали, които изтъкваха традиционното немски-българско приятелство, а новият министър-председател – сега царят бе избрал за шеф на правителството археолог – направи тайнствен намек за светлото бъдеще, което очаква България“. Действието на така наречения Роман без заглавие на Димитър Димов също се развива във Варна. През 2007 г. аз написах романа си „Адриана“ като своеобразното продължение на недовършения роман на баща ми, това беше моето обяснение в любов към него и, естествено, действието продължава да се развива във Варна.

Затова не е случайно, че наградата се обявява и ще се присъжда в рамките на програмата на литературния фестивал „ВарнаЛит“. Тази година той се проведе за втори път, има амбициозен екип и желание да придобие тежест, авторитет, размах. Образ и авторитет не се градят лесно и отведнъж, изисква се много работа, отдаденост, прецизност, усилия и време.

Една от каузите на фестивала е неговата насоченост към младите хора. Един от акцентите е срещата на писатели с ученици. Тази година се проведоха  над 50 такива срещи. Аз лично участвах в няколко от тях и те ме зареждат с надежда.

Европейската наградата на името на Димитър Димов се учредява в навечерието на 110 годишнината от рождението на писателя. Тя ще се връчи за първи път на фестивала „ВарнаЛит“ през 2019 г. Целта ѝ е да отличава романи с висока художествена стойност, които отразяват съвременната и историческата действителност чрез плътност и логика на характерите, психологическа убедителност на сюжета, здрава композиция, архитектура и хармоничност на цялостната художествена постройка.

Наградата ще се връчва всяка година. Конкурсът ще има само една категория – за роман. Както и само една награда – първа – в размер на 10 000 лв. Наградата не се връчва посмъртно.

Това начало ме изпълва с надежда. Усещам, че предстои наградата да завоюва и утвърди достойно място в литературата, каквото има и нейният патрон. Надявам се още от първото връчване неин носител да стане талантлив автор и стойностен роман, през следващите години лауреати да бъдат български и чуждестранни писатели, както утвърдени, така и не дотам утвърдени, защото по този начин ще изразим нашия дълг да поощряваме и издигаме стойностното. Всяка награда е едновременно оценка и поощрение. Надявам се носителите на наградата със заслужена гордост и завоювано самочувствие да я изписват след името си.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора