0
433

Новини

1
Снимки Калина Димитрова

„Преходен вестник” е художествен проект на Красимир Терзиев. Първоначално е  провокиран от създаването на ново художествено пространство в реновирана будка за вестници на ъгъла на бул. „Донуков“ и ул. „Стара планина“ (проект на Гьоте-институт България, част от инициативата БУД.КО). След като е реализиран обаче, изглежда, че будката е била направена специално за това. Идеята на „Преходен вестник” стъпва върху няколко важни въпроса относно: представянето на изкуство в обществено пространство; авторитета на медиите; езика на образите; фотографските изразни средства и тяхната употреба.

За период, приблизително колкото трае една стандартна изложба, от 17 май до 5 юни, в будката се предлагаше за разглеждане вестник в ограничен тираж от 100 копия и издаден в пет броя – Делничен, Празничен, Уличен, Извънреден и Фантастичен. Вестниците са отпечатани на истинска вестникарска хартия, с автентични вестникарски шрифтове, качество на печата и съдържание. Това, което ги отличава, е почти пълната липса на текст. Поне на пръв поглед.

2

След разговор с Красимир Терзиев се изясняват много подробности за процеса на създаване. Най-много работа е хвърлена в избора на издания от различни високо тиражни всекидневници. Като при това са спазвани стриктни правила. Да няма текст освен датите, имената на изданията и рубриките. Като аранжирането на изображенията остава такова, каквото е било, без намеса в подредбата. Едно от важните условия е било на страниците на вестника да не се виждат публични личности.

На въпроса защо вестникът е наречен „преходен” Красимир Терзиев отговаря с няколко аргумента. Най-малкото, защото базата от изходен материал обхваща само времето след 1989 г. На практика преди това във вестниците не можеш да видиш снимки, които не са минали през цензурата. Също така информацията в периодичния печат спира да е актуална, веднага след като излезе следващият брой. Както и това, че хартията много бързо губи форма и вид, сама по себе си, но в качеството й на изкуство – съвсем.

Но все едно, базовата трансформация е в липсата на статии и реклами. Разказвайки за това, Красимир Терзиев цитира Ролан Барт, който разсъждавайки върху семиотиката на фотографията, казва, че изображението е диво и само текстът го опитомява. Липсващия текст в този случай художникът е заместил с предложението към публиката да пише, каквото иска, върху празните полета. Тоест дава възможност на истината да бъде казана от безпристрастния читетел.

Но и без този жест към публиката истината за достоверността на медиите днес вече е казана. С жест, със „скок в празното”, който напомня за друг художествен опит – на Ив Клайн, който през 1960 г. манипулира вестникарска страница в интерес на работата си – The Void.

3

„Преходен вестник” може да се разглежда и в качеството му на произведение, което коментира концептуално средствата на фотографията. Това се дължи на опита на Красимир Терзиев в работата с фотография и видео, но също така и на опита му в изразяването с различни медии. Той не се фиксира в средството – няма нужда два пъти препечатаните журналистически фотографии да имат прекрасeн вид. Така се редактират „две десетилетия в увиснали картинки” (по думите на самия Терзиев).

Последно. С липсващия текст авторът е провел един вид обучение на потока от хора по улицата. По този начин потребителят на информация, изкуство и т.н. е подбуден да се помъчи да „прочете” определена информация само по картинките. Тази своеобразна изложба сред декора на търговската мрежа и произведение, маскирано като нещо евтино, което можеш да си купиш, е рационално решение на проблема със страха от влизане в изложбени зали и гледане на образи.