1
1049

Новите номади

Кои са хората, които мигрират? Какво се случва с тях в европейските страни? Дали миграцията е временен начин за спечелване на средства или все по-често българите усядат трайно в новите си родини? Предлагаме няколко гледни точки от дебата „Българи-номади – какво се случва с работещите в Европа българи?“, проведен в „Червената къща“.

България става все по-нежелано място за живеене, сочи мащабно проучване на КТ „Подкрепа“ за нагласите за миграция на работната сила, огласено неотдавна. Само 1/3 от хората в трудоспособна възраст не мислят да напускат страната, а за решените да търсят препитание навън във водещ мотив се превръща нежеланието да живеят у нас. Драстично се увеличава процентът на българите с нагласа да емигрират, които планират да направят това, защото „изобщо не искат да живеят в България“. През 2007 г., когато страната ни влиза в ЕС, този аргумент е много важен за около 19% от потенциалните емигранти, докато през 2011 г. той вече става водещ за 27% от тях. Въпреки лишенията и нелегалността, които често ги очакват в много от европейските страни, за значителен брой българи това е единствен шанс за оцеляване. Кои са хората, които мигрират? Какво се случва с тях в европейските страни? Дали миграцията е временен начин за спечелване на средства, които след това се изразходват в България, където е семейството, приятелите и истинският живот? Или все по-често българите трайно усядат в новите си родини? Как опитът на миграцията влияе върху живота им в България? И дали ежедневието им не е все по-често номадско движение между „тук” и „там”? В дебата за новите номади участие взеха доц. д-р Анна Кръстева (директор на Центъра за европейски, бежански, миграционни и етнически изследвания CERMES, НБУ София/Париж/ Университета Лил 3, Франция), Алексей Пампоров (социологически проучвания към Институт „Отворено Общество“ – София), Сервет Мустафова ( Търговище/Холандия/Германия) и Станислава Георгиева (фотограф, България/САЩ, автор нафотопроекта „Ергени“).

Публикуването на дискусията е партньорска инициатива на Центъра за култура и дебат “Червената къща” и Портал “Култура”.

1 коментар

  1. И което е по-страховито: хумусът на българската нация бе отнесен с ветровете на емиграцията.Коя била причината? Причината е много проста – свирепата същност на превъртялата от алчност екскомунистическа каста. Систематичната цел да се граби, дои, мачка българско население, доведено в епохата на икономическото изобилие, идващо дори от държави, напълно изостанали допреди десетилетия, до принизяване почти до праисторическа бедност ( днес водих приятел, оставен с доходи под сто лева, да проверим лъжат ли го за водата, та му натрупват непосилни лихви, а за препатилите с Топлофикацията да не говорим) води тъкмо и до най-обикновеното за африканските страни действие – бягство надалеч от смъртта. Щото оставането тук е равносилно на неминуема смърт, погибел, образно казано, за младия човек. Тук той никога няма да успее, екскомунистическата каста ще се погрижи да го погребе жив в нищета и духовно оскотяване. Вече и последните пропадняги разбраха разликата между минималната заплата от сто и петдесет евро тук и минималната заплата за метачи от 1500 паунда в Англия. За съжаление и в Англия си дават сметка. Дори имам чувството, че нашите правителствени делегации , посещаващи западните си партньори, ги умоляват само за едно: да спират всячески достъпа на българи към техните страни. А инак у хубаво да се водят разговори двадесет години след ужасяващата първа вълна на напусналите милион наши сънародници ппез 1989-1991 г.