Новият проект на Мирослава Кацарова включва известни и обичани от публиката песни, многократно претворявани през годините. Първото му представяне е на 29 март в Sofia Live Club.

Замислих се отколко отдавна следя, и то отблизо това, което Мирослава Кацарова прави като артист и музикант. Повече от 15 години, през които нито веднъж не открих какъвто и да е компромис – в избора на програма, партньорите на сцена, изпълнението. Нещо повече – всеки неин нов албум или музикален проект винаги е движение напред, в нова посока, опит да се изследват неизследвани в творчеството й територии. И едновременно с това – постоянна вярност към добрата музика, към стила на поднасяне, към високия професионализъм в изпълнението. Без преувеличение мога да кажа, че тя е сред най-стилните, талантливи и сериозни музикални артисти на българска сцена.

Новият проект на Мирослава Кацарова отново е експеримент. Този път предизвикателството идва от поп и рок музиката. В The New Standarts са включени известни и обичани от публиката песни, многократно претворявани през годините – песни на Майкъл Джексън, Massive Attack, Kings of Leon, Radiohead, Аланис Морисет, Джон Ленън, Ейми Уайнхаус, Стиви Уондър, Джони Мичъл, Стинг, Sixpence None The Richer.

Разбира се, в проекта отново участват музикантите, с които Мирослава обичайно работи – Мирослав Турийски, Христо Йоцов, Веселин Веселинов Еко, Николай Карагеоргиев. Музиканти от висока класа, чието присъствие на сцената е гаранция за качествена музика. Мирослав Турийски „твори“ новите аранжименти – смело, с въображение и без притеснение от станалите вече „класика“ песни. Напротив, с желание те да прозвучат по нов начин, но като опазят онова, заради което са се превърнали в стандарти.

Нещо, което е особено важно – програмата е съставена така, че да може да се развива в процеса на концертите. Новите стандарти се асоциират с класическите джаз стандарти – основния репертоар на джазмените, който от 30-те години насам непрекъснато се обновява с нови композиции от автори, които не са непременно джаз музиканти.

„Новата история на музиката включва тази все по-ярко видима тенденция, взела името си донякъде от един важен албум на Хърби Хенкок от 1995 г. The New Standard. През последните 20 години много джаз артисти се изкушават да препрочитат известни поп или рок хитове, като ги превръщат понякога в почти нови, променени до неузнаваемост пиеси. Имам си силни примери за това – Brad Mehldau, Jamie Cullum, The Bad Plus“, споделя подтика си за проекта Мира.

Все пак защо точно тези песни, кое е определящо за избора им – дали лични пристрастия, дали по-широки музикални основания?

„Избрах песни, които харесвам и до някаква степен се идентифицирам с историите, които разказват. Но най-важно за мен беше да ми харесват като музикален материал с перспективи и дълбочини, така че да е интересно да се променят. В това отношение за мен бе важно и мнението на Миро Турийски, който рехармонизира някои от тях, промени структурата им, пулсацията и ритъма. А процесът на работа с него в репетиционната винаги е интересен и забавен, защото е склонен да изпробва на пръв поглед шокиращи и контрастни идеи спрямо оригинала. От друга страна, понякога е готов да избере първичната красота на автентичната тема и минимално да усложни нещата. За мен това е важно отношение, защото нищо не е самоцелно, нито пък робува на излишна претенция за „чистота“ на жанровете. Точно обратното. В процеса на работата, на търсенето най-важно бе да запазим духа на песните и дори да запазим някои детайли на жанра (поп, рок или аренби) и да ги съвместим с джаз стилистика и импровизации.“

И все пак Мирослава признава, че в най-голяма степен изборът й е личен, емоционален, асоциативен…. Това е музика, която свързва с лични преживявания, с хора и места.

„Например избрах Exit Music на Рейдиохед. Тема, която за първи път чух като инструментална интерпретация от моя най-любим пианист Брад Мелдау. После открих красотата на оригинала и дълбините изобщо на Рейдиохед, чиито албуми изслушах внимателно и с удоволствие. Открих цял един нов свят. Но тази песен много ме изразява – заради контрастите в нея, заради обраното, почти речитативно пеене и внезапната кулминация, където за кратко се налага да изкрещиш. А и цялостното й меланхолично, мрачно, но приютяващо настроение ме доведе при първото ми чуване до ступор и категорично желание да я слушам на repeat. Тя се оказа важна тема за мен.“

Сигурна съм, че Exit Music ще е едно от предизвикателствата на програмата. Британската Рейдиохед не е случайна група, не е коя да е група, тя е с огромно влияние върху алтернативната музикална сцена в края на 90-те и особено след 2000 г.

Изпълнител като Стинг не само че не се нуждае от представяне, той е една от най-дълго присъстващите фигури на рок и поп сцената. Изключителен музикант, който се отнася безкомпромисно към музиката, която създава. Мирослава не за първи път изпълнява негови композиции. В тази програма е избрала Practical Arrangement.

„Това е друга вълнуваща песен за мен. Красива, с много хубав текст, със сдържана и овладяна тъга, без грам драматизъм, с разказана история, в която все някак се припознаваш, а мелодията й е като от класическа джаз балада. Прекрасна музика с привидно спокойна наративност, а отвъд това трогва издъно.“

Аз лично бих желала да чуя как ще звучат композициите на някои любими мои изпълнители – Ейми Уайнхаус и Massive Attack. Както и на Джони Мичъл. Откриването на някои от най-прекрасните й неща дължа именно на Мира. Оказва се, че нейният личен център в програмата The New Standards е старата и гениална песен на Джони Мичъл Both Sides Now.

„С тази песен се идентифицирам силно, тя ме изразява, съдържа ме, отразява ме и всичко, което е съпоставимо с любовни отношения. Мъдра и дуалистична, и в същото време мелодична и красива. Всъщност тя е свързана в програмата ни с друга песен на Джони Мичъл, така че се получи нещо като диптих.“

Интересно е и споделеното за Imagine.

„Една от песните, която ме респектира с новия смисъл, който открих в нея. Тази песен, която иначе звучи като химн, Миро аранжира като тих и скептичен монолог, който на моменти му отива да бъде прошепнат, а другаде – изпълнен със светлина и ярък глас. Тази песен си звучи като въпрос…“

Първото представяне пред публика на The New Standarts ще бъде на 29 март от 20 часа в Sofia Live Club, а два дни по-късно, на 1 април, те ще прозвучат на сцената на Bee Bop Cafe в Пловдив.