Начало Сцена Опера Новият сезон на Павел Балев
Опера

Новият сезон на Павел Балев

5288
Павел Балев

На 8 октомври Диана Дамрау, Никола Тесте и Павел Балев се завръщат за нов концерт със Софийската филхармония. През 2020 г. те откриха сезона на националния оркестър, като от София започна тяхното световно турне с програма, наречена „Кралиците Тюдор“. В очакване на събитието разговарях с Павел Балев. Той има договори с театрите в Нордхаузен, където е генерален музикален директор, и в Лимож като музикален директор. Резидентен диригент е на филхармонията на Баден-Баден и главен гост-диригент на Варненската опера.

Павел Балев: Нарекохме новата програма „Моцарт и неговите съвременници“. Идеята беше да се направи съпоставка между Волфганг Амадеус Моцарт и композитори от неговата епоха. Накрая стана така, че и двамата солисти предпочетоха да пеят само Моцарт. Аз ще се опитам да представя и музика на други композитори, но тя ще бъде инструментална. Диана Дамрау – според развитието на гласа си – е изпяла целия водещ репертоар от Моцарт, като се започне от Констанца и Царицата на нощта и се стигне до Графинята и Памина. Например тя пее и Керубино, и Сузана, и Графинята, вече не пее Царицата на нощта, но все още пее Констанца. Реши да се върне към този репертоар първо защото ролите са уникални, второ, защото ѝ доставят голямо удоволствие. Никола Тесте подбра две много хубави концертни арии освен Осмин, Дон Жуан, Лепорело и още от това, което е подходящо за неговия глас. Те също са много красиви и сега ги работя. Аз ще обогатя програмата с една много интересна увертюра от операта „Фалстаф“, с балетна музика на Антонио Салиери или с една увертюра от Джовани Паизиело. Ще прибавим една увертюра от Етиен Меюл, която също е много интересна. Така ще покажем и френската класика, която е слабо известна. Музикалните специалисти знаят, че Меюл е един от хората, повлияли на мисленето и творчеството на Лудвиг ван Бетовен. Той е композитор от времето на Френската революция и смятам, че за нашата публика ще бъде интересна съпоставката между тези автори, между тяхното мислене, за да видим в коя страна кой автор по какъв начин е развивал музикалното изкуство по това време. Меюл например е изключително напредничав и много се отличава от това, което познаваме от италианската класика. Тази програма е малко предизвикателство не само за мен, тъй като аз не съм специалист по музиката на Салиери, Паизиело и Меюл, но такова задълбочаване в материята може да е интересно и за Софийска филхармония, както и за нашата публика.

Диана Дамрау, Никола Тесте и Павел Балев на концерта в София през 2020 г., фотография Василка Балевска

Преди това, на 30 септември, ние гостувахме на „Фестивала на нациите“ в Бад Вьорисхофен, известен елитен фестивал. Той е кратък, провежда се в рамките на една седмица и в него участват само най-големите изпълнители. Поканени бяхме с Мюнхенския радиооркестър. Концeртът се излъчи директно по Баварското радио.

След големите успехи на постановките на „Тоска“ на Пучини и „Хитрата лисичка“ на Яначек това лято във Варна как започва новият сезон? На 22 септември беше премиерата на „Сватбата на Фигаро“ в театъра в Нордхаузен. Споменахте, че е с костюми от епохата.

Аз ги нарекох исторически костюми. Това е голямо постижение на нашия екип. Не мога да откъсна очи от тях. Имахме предпремиерни представяния на операта и костюмите бяха изложени в залата, за да ги види публиката. Хората идваха и се снимаха пред тях. Те са толкова достоверни и мотивиращи с невероятната си красота. Фигаро е в цвета на надеждата – ярко зелено, роклята на Графинята е много красива, в бордо, Графът е в ярко червено. Действието се развива в исторически музей с барокови картини, от които излизат персонажите, така започва операта. Много е красиво. Мога да кажа, че нищо по-добро не може да се случи на един диригент, от това да дирижира Моцартова опера. Много обичам да работя с певците. Знаете, това е най-голямата ми слабост. „Сватбата на Фигаро“ има планирани седем спектакъла в Нордхаузен. Имам млад, амбициозен и много добър ансамбъл. Всичко се пее в баланс, в пиано, с хубаво изведени полифонични гласове вътре в самите ансамбли. Работихме много за всяка дума, за оцветяването, за контрастите, за подтекста, за всичко, което трябва да се осъзнае, за да се разкрие това, което е зад текста. Всички са много дисциплинирани.

Диана Дамрау, фотография © Jiyang Chen

Още няколко акцента от новия сезон за вас?

Радостно е, че тук, в Нордхаузен, ще продължим нишката „Моцарт“. Миналата година направих „Дон Жуан“ и догодина предстои много сериозно Моцартово заглавие. През януари сме планирали „Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно. Имаме френски режисьор, който е на щат, с него работим френски заглавия. За догодина отново е планирано френско заглавие. Моцарт и френски опери са двете червени линии в репертоара на театъра под моето ръководство. Договорът ми е да правя по две оперни премиери на сезон. Имам и три симфонични концерта с оркестъра. Единият от тях ще бъде заключителният концерт от майсторския клас на Красимира Стоянова. Поканиха я в Нордхаузен да направи майсторски клас. Ще работи една седмица с кандидатите и ще има два заключителни концерта. Много се радвам, защото нищо по-добро не може да се случи на нашия театър, освен да покани Красимира Стоянова да работи с млади певци.

Мога да кажа, че отново планирам да представя българска музика тук. Тя ще прозвучи на коледните концерти. Предвиждам творба на Панчо Владигеров. Следвам традицията да представям българските заглавия.

През октомври откриваме сезона в Лимож. Първият концерт ще бъде с един много млад, но уникален френски виолончелист, Едгар Моро. Мисля, че той в момента е единственият, който изпълнява на живо Военен концерт (Concerto militaire) на Жак Офенбах. Концертът е дълъг, около петдесет минути, и много труден. Не познавам друг челист в света, който се наема да го свири на живо. Има поставени купюри от самия Офенбах и аз попитах кои от тях остават. От агенцията отговориха, че Едгар свири без купюри. Той е изключителен талант и ние от три години се опитваме да го ангажираме. Като виолончелист Офенбах е спечелил сърцата на парижката публика, написал е около деветдесет пиеси за виолончело, които не се изпълняват, защото са много трудни. Допълваме програмата с една от Парижките симфонии на Йозеф Хайдн, №82, „Мечката“, и Танци в античен стил от Лео Делиб.

Оперната премиера през пролетта е на „Палячи“ на Руджеро Леонкавало в комбинация с филм. Ще бъде сливане на различни видове изкуства. Много са креативни французите и много хубави продукции се правят. Ще възстановим „Пер Гинт“ на Едвард Григ, с трима актьори, хор и оркестър. Всички актьори и певци са с камери и се снимат, като това, което те правят, автоматично се излъчва. Има няколко нива, на които зрителят може да следи играта и пеенето на живо. Самите те са операторите. Обучени са как и какво да снимат. Много е красиво, много силна постановка. С двамата режисьори, които подготвиха „Пер Гинт“, ще направим премиерата на „Палячи“.

Никола Тесте, фотография © Jiyang Chen

Във Варна в края на този сезон ще дойде „Дон Карло“ с Красимира Стоянова и Милен Божков. Знаете, че ние сме вече екип. Предстои и нещо много интересно. След азиатското турне, което направихме с Диана Дамрау в Тайланд, Корея, Япония и Сингапур, планираме да осъществим едно южноамериканско турне в Бразилия, Аржентина, Боливия, Колумбия, Мексико с „кралската програма“, която изпълнявахме в Азия и в която присъства и молитвата на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display