0
2895

Новогодишен пожар

Писала съм няколко пъти за дома на отец Иван в Нови хан. Когато в новогодишната нощ видях бушуващите пламъци над дома, се смразих, помислих, че домът е изгорял и вече го няма това гнездо на добротата. Стори ми се като зловеща метафора, че именно в нощта на веселието и надеждата огнената стихия изпепелява една от последните ни надежди, че добротата още съществува. В нощта, когато фойерверките осветяват небето, пожарът в дома за сираци ме прониза като зловещ апокалиптичен фойерверк в тъмното българско небе.

Клипът с пожара беше първото нещо, което видях, когато в късните часове на новогодишната нощ включих компютъра си. Още нямаше информация какво точно се случва, пожарът още бушуваше и изглеждаше неугасим.

По-късно прочетох, че пожарът е загасен, че жертви няма, че щетите не са много големи, не е изгорял целият дом, а само една от постройките. Успокоих се, че има надежда домът да продължава да дава подслон, храна и любов на бездомните.

Имаше много протести против дейността на отец Иван, имаше много обвинения и откровени клевети по негов адрес, имаше много злоба и омраза и помислих, че това злодеяние е причинено от някой от тези зломишленици. Оказа се, че вероятно пожарът не е умишлен, а е причинен от невнимание или необезопасеност. Дано да е така. Най-важното е, че няма жертви, няма пострадали, едно от децата е видяло още първите пламъци, викнало е и така всички са се спасили.

По-късно се появиха съобщения, че много хора са приели деца в домовете си и ще се грижат за тях, докато сградите бъдат възстановени. Веднага е дошла и ремонтна бригада и е започнал ремонт. Организацията е била добра, а явно и молитвите на много хора са били силни. Истинското зло се е разминало.

Така новата година започва с надежда. Страхът и ужасът се обърнаха в надежда. Дано цялата година да премине под знака на надеждата. Дано бездомните деца да имат дом. Дано да се включат добри хора, които да помогнат за възстановяването на този дом на добротата.

Името на града, в който се роди Христос – Витлеем, означава Дом на хляба. Там се роди хлябът, слязъл от небето. Домът, създаден и поддържан от отец Иван, е домът на българската доброта. Ако бяхме останали без него, щяхме необратимо да изгубим нещо, без което животът изгубва смисъл. Освен отец Иван още хиляди хора помагат с продукти, с пари, с труд, за да съществува този дом на добротата. Дано и сега да помогнат. Отец Иван има врагове, но много повече са хората, които му вярват, обичат го и му помагат. Със своята несломима енергия и доброта през годините той се превърна в кауза, която обединява и вдъхновява.

Надявам се този пожар в новогодишната нощ да направи небето над България по-светло.

Имаме нужда от светлина и надежда. Понякога се случват такива неочаквани и необясними обрати и светлината може да дойде от един пожар. Понякога по приказен начин злото се обръща в добро. Това всъщност са нашите новогодишни надежди – злото, което сме преживели, да не се повтаря и да се превърне в добро. Това може да се случи само когато добротата в нас надделее над злото. Това е моята новогодишна надежда и молитва.

Най-големите надежди винаги са се раждали от пепелищата.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияОктомври 1917 (III)
Следваща статияНационалната ароматна перфектност