0
1223

Нов конкурс за млади художници

yordan_parushev_art2a
Йордан Парушев, Любовта на изтока, 2010

Фондация „Йордан Парушев”, създадена да съхранява творбите и паметта за художника, загинал без време при автомобилна катастрофа, организира конкурс за млади художници. Крайният срок за кандидатстване е 1 юни 2014 г. Какви са намеренията на организаторите – разговор със сина на художника Деян Парушев.

Защо решихте да организирате конкурс?

Идеята беше да направим нещо много позитивно, обърнато към младото поколение творци в страната, и същевременно да почетем паметта на Йордан Парушев. Да присъждаме награда на името на Йордан Парушев на конкурс, който наистина е достоен и той би го одобрил, е най-хубавото, което можехме да направим, а и откриването на първата изложба е в Сливен, родния му град, на 30 юни – рождената му дата. Конкурсът е отворен за всички млади автори до 36 годишна възраст, български граждани – без значение дали живеят или не в България. Подборна информация има в официалния сайт на фондацията: http://yordan-parushev.org/contest-bg/.

yordan_parushev_by_deyan_parushev1
Йордан Парушев, сниман от сина си

Какво е влиянието на баща ви като художник за вашето развитие?

Мога да кажа, че родителите ми, Йордан Парушев и Елена Парушева, и двамата художници, доста са ми повлияли. Не само чрез възпитанието и начина си на живот, но и чрез философията си. От баща ми получих тази искреност, необходима за всеки творец. Нуждата да бъдем честни спрямо себе си, да се изразим възможно най-чисто, със сърцето си, с душата си, отвъд влиянието на тенденции, моди, комерсиални аспекти. И също така търсенето на една елегантна естетика в широката сфера на всичко това, което наричаме съвременно изкуство. Аз не се чувствах способен да тръгна по стъпките им и много рано реших да се ориентирам към приложните изкуства, дизайна, рекламата по-конкретно, а бързо след това се ориентирах към фотографията и киното, където развивам собствен език, начин да се изразявам на респектиращо разстояние от това, което правят родителите ми, но и достатъчно близко, за да запазим основни допирни точки.

yordan_parushev_art4
Йордан Парушев, Без име

Вашата фондация съществува от две години. Това първата голяма нейна инициатива ли е?

В национален мащаб да, но миналата година организирахме голяма ретроспективна изложба в Сливен „55 фрагмента” за 55-ата годишнина от рождението на художника. Тогава показахме 55 творби, които представят различните стилове през десетилетията, до последните 6 колажа, които Йордан Парушев не успя да подпише.

Какви цели си поставя фондацията в дългосрочен план? 

Първата цел на фондацията е да съхранява творбите на художника и да продължава да ги показва в различни изложби и кураторски проекти, където ни канят. Струва ми се, че по този начин авторът продължава да съществува и е безкрайно ценно публиката да може да има достъп до произведенията му. От създаването на фондацията картини на Йордан Парушев са показани в общо 7 различни изложби.

Втората не по-малко важна цел е да подадем ръка и на други автори, за да продължим делото на Йордан Парушев, който е преподавал дълги години в Сливенската гимназия, а последните няколко години във Великотърновския университет. Той обичаше работата си със студентите и винаги беше готов да помогне. Бързо се роди идеята за конкурс за съвременно изкуство за млади автори с много голяма награда и безкомпромисно добри условия, без такса за участие, без скрити условия и без да задържаме творбите на спечелилите, както се практикува в други конкурси. С няколко представителни изложби, включително и в Париж, и дори с каталог, който няма да се продава, а ще се подарява. За модел анализирахме най-добрите световни конкурси, те присъждат награди, с които авторите да могат да живеят спокойно една година и да имат необходимия финансов комфорт да творят, а да не се борят за оцеляването си. Като цяло не се съобразяваме с българските стандарти, а напротив, се опитваме да създадем нови стандарти и се надявам, че и другите организатори на подобни инициативи ще следват нашия пример. В този аспект най-трудно успях да убедя партньорите ни, но в крайна сметка нещата се получават… Имаме още по-мащабни идеи: да направим галерия, да издадем монография за Йордан Парушев, както и да се направи документален филм за него.

Вие и майка ви живеете в Париж, а амбицията на фондацията е да подпомага културния живот на Сливен. Срещнахте ли отклик сред съгражданите ви?

Фондацията е регистрирана в Сливен, но и в Париж, амбициите й са да подпомогне културния живот не само в Сливен, но и в много по-широк национален план. Националният конкурс за съвременно изкуство е доказателство за това. Макар че сме далеч, през повечето време успяваме да движим нещата от разстояние и с помощта на Вълка Парушева и Мариана Янкова, които са в България и помагат на фондацията.

Бих казал, че сред съгражданите ни, както и на административно ниво, реакцията около дейностите на фондацията са много позитивни. Министерството на културата ни вписа в регистъра на културните организации на Република България и ни даде своя патронаж и финансова подкрепа за конкурса. Не по-малко важна е и подкрепата на Съюза на българските художници, Великотърновския университет и община Сливен, които реагираха много адекватно на нашата идея и ни подпомагат и финансово да я реализираме, въпреки че фондацията финансира по-голямата част от този конкурс.

yordan_parushev_art3a
Йордан Парушев, Вибрации I, 2008

Защо избрахте да ограничите темата до хартията в съвременното изкуство?

Първо, защото съвременното изкуство е прекалено широко и трябва да се поставят конкретни рамки. Изборът на хартията отново е намигване към Йордан Парушев. Последните десет години той се занимаваше основно с хартия, въвеждайки оригинална и иновативна техника в колажа. Неговото вманиачено, естетско търсене в тази посока и невероятният потенциал на хартията като материал ни убедиха, че точно това трябва да бъде темата на конкурса.

На какъв принцип поканихте журито? Как ще бъде извършено оценяването?

Наложихме си като цел да направим възможно най-достъпен и добър конкурс, и това, разбира се, означава и да има компетентно и неутрално жури. Затова фондацията не взима директно участие в журирането, тя избра само председателя на журито, проф. Станислав Памукчиев, който е бил професор на Йордан Парушев и има прекрасен опит в ръководството на големи проекти. Позволихме му да избере един член на журито и той се насочи към проф. Ани Бояджиева; другите трима членове са избрани от партньорите ни: ВТУ предложи Владимир Аврамов, община Сливен – доц. Красимир Добрев, СБХ ще бъде представен от председателя му Любен Генов.

По този начин се получава много интересна почва за дискусии. Идеята беше да се съберат хора, които да имат различни гледни точки, за да се получи възможно най-обективно журиране.

Първата селекция ще бъде анонимна и онлайн, веднага след крайния срок на конкурса – 1 юни 2014 г. Финалистите ще бъдат уведомени по електронната поща, че са номинирани за наградата „Йордан Парушев”, и ще бъдат поканени да изпратят творбите си в Сливенската градска галерия „Сирак Скитник”. В деня на откриването, няколко часа преди събитието журито ще разгледа произведенията и чрез точкова система ще определи трите награди: Голямата награда „Йордан Парушев” – 7000 лева, статуетка по проект на пластика на художника и грамота; втора награда – 2000 лева и грамота и трета награда – 1000 лева и грамота.

Но всички кандидати не бива да забравят, че финалистите ще бъдат поканени на четири представителни изложби, както и ще присъстват в каталога на конкурса.

Следите ли ситуацията в България по отношение на възможностите пред младите художници? 

Ситуацията в България ми е доста ясна, тъй като прекарвам около 3-4 месеца в годината в родината ми. Колеги, художници, куратори ме предупредиха, че доста от конкурсите се организират с цел да се печелят пари от тях и че всъщност има доста голяма бутафория. Хората не гледат много позитивно на фондациите и конкурсите около тях. Но знам също така, че има няколко, които са доста авторитетни и създават винаги силни събития, представяйки най-добрите автори в страната ни. Най-общо казано, наясно съм със ситуацията в България, следя събитията всекидневно благодарение на социалните мрежи основно, не на националните медии.

Какъв е интересът към конкурса до този момент?

В последните десет дена до крайния срок нещата започват да се ускоряват. Получаваме по няколко кандидатури на ден, а тенденцията е те да се увеличават. Най-вероятно хората са се възползвали максимално от времето, за да се подготвят добре, което личи и от качеството на работите. Има и доста допълнителни запитвания за техниката, материала, възрастовата граница и др., на които държим да отговорим в рамките на няколко часа. Мисля, че ще направим прекрасна изложба, в която ще покажем най-добрите таланти на новото поколение.

Как си представяте бъдещето на конкурса? Питам, защото и конкурсите се развиват според конкретните условия. Например Наградата Руф промени първоначалния си вид и сега осигурява подкрепа за изпълнение на работа.

Не мисля, че ще следваме този пример, първо, защото Наградата Руф разполага с много по-големи финансови възможности и второ, защото искаме да оставим авторите сами да решат по какъв начин искат да използват средствата, които им даваме. Мислим да развием конкурса, като го разширим в европейски мащаб, да имаме международно жури, както и кандидати от различни страни, а защо не – още по-голяма парична награда и пътуващи представителни изложби. Ще видим през 2016 г. Засега нека насочим прожекторите към нашите млади творци.