Начало Идеи Актуално НОЩНА СТРАЖА В СОФИЯ
Актуално

НОЩНА СТРАЖА В СОФИЯ

Георги Тенев
26.07.2013
1701

Публикуваме текста в стих на Георги Тенев, свидетелство от нощта на сблъсъците край парламента, предоставен специално за Портал Култура.

В града има граждани

в България има българи

в сърцето има кръв, не страх

но

в нощта броди плъх

иска да прегризе бъдещето

 

видях тъжната, но красива истина:

те ще загубят сражението –

защото не са въоръжени

във войната нямат шанс, защото са пацифисти

тази битка долу, на нивото на паветата

не я могат

 

те не са от този свят

не са феодали и князе

не са увенчани с корони и каски

каляски и други марки лимузини с тъмни стъкла

и пилотни коли

не ги пазят полицаи като самураи

зад щитове като цезари

зад дувари с жандари

те са по сандали,

кой с колело, кой с дете

на ръце – аз бях

на площада и ги видях

 

те не са от този свят

не знаят тънките закони

дантелите на политиката

двойните дъна

и скрити коридори

не са от кликата

не са научили

изкуството на фарисеите

лъготене

притворство

игри с процентите

те са просто пришълци от зоната на истината

 

сега – за мястото на действието:

 

някой сети ли се, че това тук

е градът на Премъдрост Божия?

и хрумна ли на някого – като редеше последните листи

като назначаваше поредния областен управител –

че тук е София, градът на Премъдростта?

 

и в цитаделата

изобщо някой помни ли

че „всяка власт е от Бога”

и „Бог да пази царя”

и съответно – депутата,

но за лъжата последният и първият ще отговарят

не пред хора

не пред прокурори

а пред Онзи, който…

а те не могат да добавят и косъм на главата си

и лакът ръст върху телата си

 

не, никой не си спомня в цитаделата

на административната власт

за дванайстия час

 

ще загубим и тази битка

срещу княза на този свят,

лигавият плужек на лъжата

се изнизва както винаги

през ануса на историята

където никой нормален не би поискал да го търси

през тръбопровода, който е построил,

хранопровода на корупцията

 

но видях

Нощна стража

слабите имат ангел-пазител

беше горе

при камбаните

гледаше и броеше,

край ушите му къдриците

улавяха всички заповеди

всички тайни комуникации

между полицейските части

началници

стратези и ментори –

наивността да смяташ, че ще останеш скрит в тъканта на историята

когато Нощната стража е горе

 

видях лъжата

разбита от попаденията на словото,

защото то реже както никой нож

подкосява като никой удар

разплаква като никой сълзотворен газ

поразени от словото видях

но всичко това – на сън

всичко това – виртуално

 

а реално:

няма шанс

 

светостта е за наивните

блажени са нищите духом –

т.е. които заради духа на истината

остават бедни

остават до шест сутринта на площада

 

а на теб, хубавецо мил, ще изслушам мнението за природата на тези граждани,

за мотивите и съзнанието им,

само ако си бил там и знаеш от първо лице

как миришат телата

какъв е ароматът на тълпата

какъв е вкусът на тъмнината

какви са разменените погледи

реалният живот не е теория

изтичащото време е

аргументът на тези хора,

които дори един на друг не си знаят имената,

но са вбесени от маската на лъжата –

само тогава ще ти повярвам, хубавецо драг,

само тогава ще те изслушам –

ако си отворил уши и си чул

гласовете на момичетата

гласовете на момчетата, наскоро мутирали

гласовете на мъжете с потъмнели лица,

ядосани от своето безсилие

макар да имат мускули

гласовете на майките,

които викат вместо децата, заспали в количките

 

само ако си бил на площада – с тяло

имаш право да дадеш мнение – за духа на ставащото

само тогава

имаш шанс да разбереш истината

 

нощта утихва

служителите на временната власт

изпълнителите на малката земна правда

се разпореждат

 

когато извадиш срещу надеждата – бронирани коли

когато тръгнеш срещу тийнейджъри и млади жени – с жандармерия

тогава светът веднага се разделя на две

веднага се очертава границата на война и мир

Толстой става отново валиден

и площадът се превръща в площад Тянънмън

 

а сега иди, избери си закон –

писания закон на нощта

или неписания

 

като хитри възрастни срещу наивни деца

им показват среден пръст

скриват им топката

доказват от катедрата

и на практика

че истината не побеждава

че градът тъне в лъжа

 

„милост искам, а не жертва”

когато се пролива кръв пред храм

това не може да е друго освен

жертвоприношение

 

Георги Тенев (род. 1969 г.) е автор на проза, поезия и драматургия. През 1994 г. завършва експерименталния клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев в НАТФИЗ, избран е за Хердеров стипендиант от българския носител на Хердеровата награда Константин Илиев и продължава следването си във Виенския университет през 1996/97. Съосновател е на Триумвиратус Арт груп (1994), заедно с режисьора Явор Гърдев и сценографа Никола Тороманов. Носител е на Голямата награда „PRIX EUROPA — най-добра европейска радиодрама” на Берлинския фестивал (1999) за съвместния авторски проект „Атолът”, заедно с Явор Гърдев и композитора Асен Аврамов. Постановки по негови текстове са играни в Германия (Лайпциг, 1998), Франция (Париж, 2004, Нанси, 2003), Русия (Санкт Петербург, 2004). Публикувал е книгите: „Страхът на резидента от отзоваване” (2001), „Цитаделата” (2001) и романите „Вундеркинд. Книга първа: Карамазови вариации” (2004) и „Партиен дом” (2006). През 2007 г. получава голямата награда за роман на годината на фондация „Вик” за книгата си „Партиен дом” (Издание на „Алтера”).

 

Снимката на главната страница е на Васил Гарнизов

Георги Тенев
26.07.2013

Свързани статии

Още от автора