0
10383

Няколко реда до господин Юлиян Вучков

Господине, съдено ми бе да се познаваме от десетилетия, още от времето, когато Вие бяхте главен редактор на списание „Театър”, някакъв вид цензор в репертоарните съвети, критик, изобщо човек с тежест в театралния и литературен живот в страната. Няма да намекна за политическата ви принадлежност, мина много време, а то променя дори и онова, което смятаме за недосегаемо. С годините вие сте писали книги, които не съм чел, извинявам се! Отдадохте се  на телевизията, винаги елегантен и остроумен, забавен, понякога комичен, понякога пародийно смешен. Но във всички случаи докосващ се до важни теми, съобразно конюнктурата. И ето че преди няколко дни вие в едно протяжно телевизионно предаване по поредната телевизия, която ви е приютила, не сдържахте злобата си към писателя Георги Господинов, усъмнихте се в качествата му, явно подразнен, че неговото име се свързва с наградата „Оскар” за, отбележете: анимация на друг българин, който е използвал разказ на Георги Господинов като сюжет на творбата му.

Най-напред Георги Господинов е български писател, превеждан на множество езици, носител на много награди, той пише различно от вас! Но, съгласете се, и Йовков пише различно от вас, литературата е велико достояние на човеците, защото тя дава възможност на човека да изяви своята различна от другите същност. И това не се отнася само за литературата – Шуберт е боготворял Бетовен, но е творил съвсем различна, друга музика, въпреки че са живели в едно и също време!. 

Виж, с едно съм съгласен. Българската телевизия, подтиквана от дълбоко вродения ѝ комплекс за малоценност, развя знамето Георги Господинов до премаляване! За това е виновна тя, а не Георги! А аз пожелавам на Господинов да пише още по-хубаво, да бъде още повече себе си! „Свири, свири, бог убил те, луд гидия, божа дарба не заптисва стар кадия! Свири, струвай старо-младо, младо-лудо: що е божа дарба – то за свят е чудо.“

 

 

Георги Христов Данаилов (1936-2017) e роден в София, потомък на известен свищовски род. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Георги Данаилов завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Голяма популярност получава още с първите си книги: „Деца играят вън“, „При никого“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Следват: „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „За Жан Жак Русо“ (есе), „Усмивката на Пан“ (есе за Стефан Гечев), „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“. Автор е на много пиеси – „Съдията и жълтата роза“, „Есента на един следовател“, „Солунските сьзаклятници“, „Господин Балкански“, „Една калория нежност“ и др., на филмови сценарии: „Хирурзи“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров).
Предишна статияОпитът „в името на Народа”
Следваща статияКак Тръмп ще спаси Европа