0
3048

Нeпознатият Кристиан Зервос

Кристиан Зервос

От Атина, специално за Портал Култура

Един забележителен грък, чиято звезда е в зенита си в годините на модернизма. Известен в парижките артистични среди като издател, художествен критик, историк на изкуството, колекционер. Мощно духовно присъствие, оставило своя отпечатък върху времето. Изложбата Christian Zervos & Cahiers d’art. Повратът към архаичното бе една от последните експозиции в новата сграда на атинския музей „Бенаки“, преди да връхлети коронавирусът и да бъде отменен културният живот в гръцката столица. Експозицията, посветена на този недостатъчно познат в Гърция – извън средите на историците на изкуството – интелектуалец, бе проект на музея „Бенаки“ заедно с Френския археологически институт в Атина и музея Зервос във Везле.

Пикасо, Миро, Кандински, Леже, Джакомети, Магрит, но и известни гръцки художници като Хадзикириакос-Гикас, Склавос и др. Това са само някои от имената, съставляващи арт колекцията на гръко-французина Кристиан Зервос и съпругата му Ивон. Шейсет произведения, които са сред основните експонати в музея във Везле, бяха експонирани в Атина. Обаче роденият в Гърция Христос Зервос (1889–1970) не е останал в историята на изкуството като колекционер. Самите произведения говорят за това: те са свидетелства за приятелството, свързвало Зервос с най-известните имена на модерното изкуство като Пикасо, Кандински и много други, затова и много от тях носят саморъчно написани посвещения. На Зервос впрочем историците и познавачите на Пикасо дължат изчерпателния каталог (catalogue raisonné), регистриращ творчеството на испанския художник в 33 тома и известен сред историците на изкуството като le Zervos.

Една изложба с две „сърца“

Изложбата запазва като ядро сбирката от музея Зервос, която за пръв път напуска дома на писателя Ромен Ролан във Везле, където е нейното постоянно седалище. Освен това се проследява делото на Зервос, развитието на неговата мисъл и издателската му дейност – от юношеските години в Александрия и първите му стъпки в Париж, до издаването на Cahiers dΑrt, близкото му приятелство с Пикасо, но и поврата към археологически търсения, отношенията му с гръцки художници и т.н.

Христос Зервос е роден в Аргостоли на ионийския остров Кефалония, живял е известно време в Александрия, а след това се озовава в Париж в кръга на сюрреалистите. Зервос пристига в Париж заедно с майка си и брат си през 1911 г., за да продължи следването си по философия. Дисертацията му е върху забележителния византийски книжовник, философ, историк, поет Михаил Псел (Константинопол, 1018–1078) и неоплатонизма. През 1926 г., започва да издава списанието Cahiers dArt, което ще се превърне в същина на живота му в продължение на повече от 30 години и ще излезе в 97 книжки, между 1926 и 1960 г. Най-добрите пера от периода между двете войни пишат в него за архитектура, живопис, киноизкуство, фотография, етнология или антично гръцко изкуство. Сред сътрудниците на списанието са Пол Елюар и Рьоне Шар. Всеки отделен брой представлява образец на графичните изкуства.

Зервос принадлежи към онова поколение издатели чужденци, откроили Париж като център на изкуствата, но не се ограничава само до това. Той пише неуморно за френски, гръцки, германски, испански и белгийски издания значими текстове за изкуство и археология, а книгите му се публикуват още от трийсетте години. На него дължи основаването си и един от най-известните фестивали, този в Авиньон, плод на сътрудничеството на жена му Ивон и Рьоне Шар през лятото на 1946 г. Зервос проявява неизчерпаем стремеж да промени начина, по който дотогава бива интерпретирано изкуството на миналото като предвестник на онова на бъдещето. Смята че теченията в изкуството не са нищо друго освен отражения на преобладаващия манталитет на всяка епоха. Убеден е, че западната цивилизация страда от прекомерна умозрителност, от излишък на култура. Като решение предлага завръщане към инстинктивното.

Съпругата му Ивон държи галерия от 1934 г., където редовно показва творби на Миро, Кандински, Ернст, Арп, Джакомети и др., които и списанието откроява. Тя организира и последната ретроспективна изложба с картини на Пикасо през 1970 г. в Авиньон, но си отива от този свят малко преди вернисажа ѝ.

Зервос и Пикасо

Кристиан Зервос обожава Пикасо. Анализира и откроява системно неговата работа, значението на която за изкуството на ХХ век е прозрял преди други. Политически ангажирано, семейство Зервос напуска Париж по време на Втората световна война, за да се установи недалеч от Везле, селце с 400 жители, близо до Дижон в Бургундия, взимайки дейно участие в Съпротивата. Правителството от Виши отнема френското гражданство на Зервос, а издаването на списанието е прекратено. Възобновено е през 1945 г., като периодичността му е ограничена до един брой годишно. Пазарът на изкуството започва да се измества към Ню Йорк, нещо което Зервос не е предвидил. Напускайки този свят в една и съща година със съпругата си Ивон, Кристиан Зервос завещава на Везле своята сбирка с произведения на изкуството и архивното течение на Cahiers d’Art, с намерението там да се създаде музей. Мечта, която е осъществена през 2006 г.

Един от Мускетарите на Пикасо в сбирката на Зервос

Cahiers dArt представлява най-завършеното френско списание за изкуство до началото на Втората световна война. При все че от 1929 г. негов конкурент е Documents на Жорж Батай, издание с по-експериментален подход, а след това даващите преднина на цвета Minotaure и Verve (съответно 1933 и 1937) на Евстратиос Елефтериадис, критик на изкуството и издател, също от гръцки произход (Митилини, 1897–Париж, 1983), известен с френския си артистичен псевдоним Териад. 

Кристиан Зервос е културен посредник, движещ се на всички нива: издател на книги и списания за изкуство, арт критик, познавач на древността, поддръжник на гръцкия модернизъм в Париж и др. Но и горещ привърженик, когато настъпва моментът, на борбата на испанските републиканци срещу Франко и на гръцката левица, преследвана по време на Съпротивата.

Зервос проучва в дълбочина и осъществява издания за праисторически цивилизации, за Африка и Океания, за да се съсредоточи впоследствие върху средиземноморските култури, като тези на минойски Крит и цикладската цивилизация. Така Зервос прави опит да обясни връзката на модернизма с архаичното изкуство, в което открива неговите корени, за разлика от академичното изкуство, което припознава като непосредствен свой предшественик изкуството на класическата епоха. Става дума за „поврат към архаика“, на който Cahiers d’Αrt посвещава множество броеве.