Романът NW на Зейди Смит излиза през 2012 г., сега вече можем да го четем и на български в превод на Невена Дишлиева-Кръстева (нейни са преводите и на другите два, преведени на български, романа на Смит – „За красотата” и „Бели зъби”).
Абревиатурата NW обозначава пощенския код на Северозападен Лондон, където се развива действието на романа.
„NW представлява внушително възвишение, обяздено от Хампстед, Западен Хампстед, Килбърн, Брондсбъри, Крикълуд. Районът не е непознат в света на литературата. Жената в бяло* тръгва от единия край на хълма и пътят й пресича прочутият крадец Джак Шепард. Дори самият Дикенс е крачил из тези улици, далеч на запад и на север, за да изпие халба бира или да присъства на нечие погребение.”
Освен че самата Зейди Смит е родена там, в Северозападен Лондон, една случка отпреди я води към написването на този роман.„Преди осем години едно непознато момиче дойде на вратата ми и ме помоли за помощ. Каза, че се нуждае от пари, и аз й дадох.” Едва по-късно идват въпросите дали момичето не е било измамница, наистина ли е било отчаяно, глупаво ли е да й се дадат пари… Постепенно тази случка обраства не само с въпроси, но и с размисли, тя е и събитийно начало на романа. Един роман, който авторката определя и като „упражнение по стил”, роман, повлиян от стила на писане на Вирджиния Улф, от драмата, но и поредната демонстрация на специфичния почерк на Зейди Смит.
Две симетрични, но и преплитащи се истории на две приятелки от детство – Лия Хануел и Натали (Кийша) Блейк. Едната омъжена за фризьор, с куче, без деца, другата – за богат адвокат и майка на две момичета. Между тях – историята на Феликс, който никога не се е срещал с тях. Само че това не дава представа за сложността на романа, за преплитащите се в него различен тип разказвания, гледни точки, вътрешни монолози, за удивителната симбиоза на по-къси или по-дълги разнообразни жанрови форми, за детайлната картина на живота на различните социални слоеве, за внимателното, фино, нюансирано вникване и изобразяване на характерите на героите.
В NW Смит буквално разтваря всичко в езика. Може би най-много тук, в този роман, откриваме тази нейна наистина „обсебеност” от езика, от работата с него, от експеримента как, докъде и колко всичко може да бъде изговорено. Тази сложна езикова плътност изцяло кореспондира със сложността на живота, разказан в книгата, която е поредното доказателство за таланта, литературната и езикова култура, както и за писателската отговорност към създаваното на Зейди Смит.
