0
166

Обществото се събуди
от своя дълбок сън

Michael_Meznik

В интервю пред Юта Зомербаеур от австрийския всекидневник „Ди Пресе” политологът Михаел Мецник обяснява протестите като базова критика на политическите елити, които изобщо не се интересуват от настояванията на гражданите.

Защо през нощта срещу сряда се стигна до атака срещу парламента в София?

Един фактор е сигурен: хората си спомнят протестите в средата на 90-те. Тогава имаше сходна ситуация, правителството на социалистите беше изгубило доверието. Тогава хората се събраха пред парламента и постигнаха оставката – също след 40 дни. Напоследък в социалните медии циркулираше посланието: „Ще ги свалим отново на 40-ия ден!” Но има една разлика: през 90-те в протестите участваха дяснолибералните сили и ги използваха за своите цели. Въпреки че днес дяснолибералният спектър се организира наново, общото антипартийно поведение и гражданската самоорганизация са много по-силни.

От полза ли е ескалацията за протестиращите?

По-скоро не. Тя за кратко фокусира вниманието. Но по същество отклонява от техните искания.

За първи път депутати социалисти поискаха нови избори. Шефът на БСП Сергей Станишев се противопостави. Ще трябва ли въпреки това да отстъпи?

Трудно може да се каже. Досега правителството се опитваше да протака. То настояваше много силно на своята позиция и не търсеше истински диалог.

Демонстрантите искат нови избори, оставката на правителството е основно искане. Но проблемът, който стои зад това, е много по-голям: и протестиращите знаят, че при нови избори ще се стигне до точката, в която бяха преди няколко месеца. Има известен проблем в това, че движението залага основно на незабавна оставка. Защото настоящите протести срещу правителството на Пламен Орешарски са насочени към пропуските на всички политически партии. И ако партиите не разбират това послание, нови избори наистина няма да променят много неща.

За какви пропуски става дума по-конкретно?

При протестите в началото на годината ставаше дума преди всичко за тежкото социално положение, сега недоволството се надигна заради определени назначения. Конкретно заради решението да се издигне начело на ДАНС Делян Пеевски, фигура от сферата на икономически групи, наречени „олигарси”. Това показа на обществото, че политиката и свързаните с нея кръгове  занапред искат да действат съвършено автономно и вярват, че са напълно недосегаеми, и не желаят  да отговарят на очакванията на обществото. Това назначение възмути силно хората. По същество партиите, които трябва да репрезентират интересите на групи в обществото, много често не вършат своята работа. След 23 години гражданите напомниха на партиите каква е тяхната задача.

Кои протестират?

Днес това са преди всичко групи в столицата, инициативни, образовани хора с достъп до социалните медии. Много от тях излизат на улицата с децата си, защото съществува нагласата, че ако днес не напомним на елитите, че трябва да действат от наше име и в наш интерес, всичко в България е проиграно. Тогава нашите деца нямат бъдеще тук. При протестите в началото на годината ситуацията беше подобна, въпреки че те реагираха по-скоро на социалната криза. Тогава на улицата излязоха хора, които иначе са пасивни и не искат да имат нищо общо с политиката.

Направен бе опит тези групи да се противопоставят: така да се каже, бедната тълпа срещу интелектуалните „идеалисти”. Но това е подвеждащо. По същество всички са засегнати от това, че партиите доста са се отдалечили от обществото и в голямата си част не представляват интересите на гражданите.

Може ли това движение да бъде прехвърлено в политическата сфера?

Засега могат да се изброят твърде малко успехи на протеста. В средносрочен план това застрашава и неговата легитимност. Мълчаливото мнозинство, преди всичко извън столицата, скоро ще поиска думата: защо е всичко това? Освен това и сред протестиращите антипартийното поведение е толкова силно, че досега не се е появила нова организация, която да канализира недоволството в политически смисъл. Наистина българските избиратели бяха силно предразположени към основаването на нови организации, спомням си завръщането на бившия цар Симеон Сакскобургготски или движението на Бойко Борисов ГЕРБ, но зад тях стояха твърде добре организирани интереси. Сегашното движение е автентично, но и неорганизирано и не толкова хомогенно. Би било добре протестите да предизвикат промяна във всички настоящи партии, защото без политически партии не може.

Какви конкретни предложения са разработени?

Няма конкретни предложения как партиите да се свържат по-силно с гражданите, как може да се предизвика по-голяма отговорност и процесите на взимане на решения да се направят по-прозрачни. Дискутира се промяна в избирателното право, за да се създаде по-силна обвързаност на депутатите с техните избирателни райони. Но това са идеи, не панацея. Както казах, нужна е демократизация вътре в партиите, за да се научат да зачитат реалните интереси на гражданите. Защото политическата система има проблем с легитимността: при последните избори бяха изгубени една четвърт от гласовете, дадени за партии, които не са представени в парламента. И партията, получила най-много гласове – ГЕРБ, беше избрана само от всеки пети или шести.

Независимо дали протакането ще продължи, или ще има нови избори, какво остава след протестите?

Първо, доказателството, че българското общество се е събудило от своя дълбок сън. Сега се наказват всички онези лъжи, според които в България всичко е изгубено. Какво остава: при акции като тези хората се опознават, споделят помежду си, възниква това, от което се нуждае демокрацията: информирани и ангажирани граждани, които не желаят да бъдат пасивни и отвратени от политиката субекти.

Бих искал да се надявам, че в партиите, независимо стари или нови, ще излязат напред онези, които казват: трябва да правим истинска политика. България се нуждае както от „истинска” левица, така и от десни партии. От леви, които активно да се занимават със социалните въпроси и да настояват за целеви инвестиции в образователната система и здравеопазването. И от десни, които да искат да насърчават предприемаческия дух, малките и средни предприятия. Ще следим какво ще се случи през следващата зима. Защото въпросът с енергийните цени в никакъв случай не е решен. Наистина говори се за спад на цените, но българите имат и други структурни проблеми: високата безработица, ниските заплати. Не може да продължава до безкрайност.

Михаел Мецник е политолог, който преподава в България в рамките на програмата на Австрийската служба за академичен обмен. Член на Виенския източноевропейски форум, създаден във Виенския университет.

Превод от немски Людмила Димова

Снимката на главната страница е на Георги Божилов