1
797

Огледално

AZahariev

Първият за годината брой на специализираното издание „Шпигел гешихте” беше посветен на Византия и на нейната историческа съдба. От възникването до края. Изданието излезе под заглавието „Империя край Босфора”, а логиката в подредбата на статиите в него следва плътно хронологичния принцип.

Когато нещо носи емблемата „Шпигел” и е част от това прочуто и уважавано семейство, то трябва да е голямо. Не само по обем, но и като съдържание. А в този брой на места съдържанието не е на нивото, на което се очаква да е. Ще ви поговоря за един конкретен дефицит, който забелязах там. А го правя, защото е важно. Тъй като пропускът се отнася до недоглеждане, което през авторитета на „Шпигел-гешихте” влияе мощно върху формирането на представите за историческия бекграунд на ставащото в момента в Украйна. А влияе заедно с това и върху представите за България и нейната историческа роля за Европейската цивилизация.

Статията, за която говоря, започва така:

„Императорът произхождал от простолюдието. Василий I Македонец се родил в района на Адрианопол, по онова време българско владение. Той бил дете на крепостни селяни, поданици на българския княз Крум.”

Преводът на фрагмента е мой, но гарантирам, че не нарушава смисъла на казаното в „Шпигел”. Няма да коментирам цитираните изречения и в частност адекватността на някои от употребените в тях термини, но ще обърна внимание на нещо друго, което е значително по-учудващо. Началната страница на материала, публикуван в списанието и започващ с тези думи, е оформена полиграфски така, че в центъра й е позиционирана икона на „славянските апостоли” – това е цитат – Кирил и Методий. Късно изображение от 20-ти век, както коректно е отбелязано от „Шпигел гешихте”.

Причината да ви занимавам с всичко това е там, че по-нататък в статията за разглеждания период от историята на Византия се появяват фрапиращи изненади, свързани с дейността на Кирил и Методий. Двамата са обявени за византийските мисионери, „покръстили древноруската държава”, отнасяйки при това там и кирилицата! Твърдението дори е изведено в типичен новинарски маниер с големи букви като особен акцент:

„Двамата духовници донесли в Русия кирилицата и православното християнство”.

Сещате се, че става дума за мисията  на Константин-Кирил Философ при хазарите. За да съм изцяло коректен и за да не оставя съмнение, че манипулирам текста на колегите от „Шпигел”, предавам буквално казаното там: „ Към 861 година император Михаил III изпратил двама братя гърци – Константин и Михаил, като мисионери в земите между Днепър и Волга. Така тези двама духовници и учени занесли във формиращата се вече по онова време руска държава кирилската азбука и християнството”.

Виждате, че импортът на кирилицата е изведен преди християнството дори. Кирилицата е поставена по важност преди християнството. Само го отбелязвам.

Представянето на мисията при хазарите като апостолско дело сред „русите” е нещо, което не отива и не прилича на издание от ранга на „Шпигел гешихте”. А мотивът с кирилската азбука като един от епохалните резултати на това пътуване съвсем не се нуждае от коментар.

Това, което се нуждае от коментар обаче, е странното „невежество” на хората от редакцията на „Шпигел” в точно този пункт и още по-странното съвпадане по време на появата на изданието с някак неочакваното „промотиране” на светите равноапостолни братя при импозантното откриване на олимпиадата в Сочи. В статията на немското издание впрочем се отбелязва изрично и това, че в Русия като светци Кирил и Методий се почитат с тези си, а не със светските си имена всяка година на 24-ти май.

Знае се какъв е стандартният, и значи станал вече нормативен рефлекс на медиите, валиден навсякъде по света. Когато някакъв глобално значим сюжет се затвърди като траен, и така започне да доминира информационния ландшафт, предоставя златна възможност на хората от медийния бранш, като ги предизвиква да го експлоатират максимално за целите си. За да се постигне това, обикновено се търси композирането на нещо като репортажен клъстър. Стратегията е да се правят и публикуват паралелно материали по темата, които я разглеждат от колкото се може повече различни перспективи. Казано по-точно, идеята е отразяването да бъде богато на разигравания в поне няколко регистъра – социално-политическия, този на личните истории, сиреч на микрореалността, или казано иначе, на „живия живот” и този на културно-историческите референции и анализи. Последните би трябвало да реконструират бекграунда във вертикална дълбочина, както е ясно.

Та, изглежда, че този брой на „Шпигел- гешихте” се занимава с Източноримската империя точно защото се налага да бъде разгърнат, макар и в лапидарен мащаб, и историческият фон на ставащото сега между Русия и Украйна.

Но на фона на щрихирания от мен материал от „Шпигел” си заслужава все пак човек да се запита и това. Дали Барак Обама, казвайки, че Владимир Путин няма да успее да се вклини между САЩ и Европа, не си го пожелава по-скоро, отколкото истински да го вярва.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияВъзможните сценарии пред Украйна
Следваща статияСтефан Цвайг: опиянението от „новия живот”

1 коментар

  1. Въпреки че съм съгласна с мнението на Андрей Захариев,
    мисля, че не можем да направим нищо. Или не, не че не можем, просто няма да направим нищо. Повечето хора около мен не познават историята, особено тази част от нея. За тях това са „детайли“. Те даже не харесват азбуката ни, защото няма достатчно красиви шрифтове за нея. Т. нар. „интелектуалци“, ако кажат нещо, ще ги обвинят в национализъм. Ако някой изобщо се произнесе, ще е по възможно най-просташкия начин и причина. Ншкой като Р. Петров и подобни. Никога умните хора и умните тези като тази тук, не печелят. Ще се радвам някой да не е съгласен с мен.